Страници

Показват се публикациите с етикет екзотика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет екзотика. Показване на всички публикации

20 декември 2009

До Тенерифе и назад



Остров Тенерифе е част от Канарските острови. Едно малко късче от рая, обвито в мистерия, романтика и екзотика. Островът съчетава океан и планина, а местността е наситена с палми и екзотични растения. Гората прилича на лабиринт, през който трудно можеш да си пробиеш път. Сякаш пази стари тайни и легенди. Местните хора казват, че ако успееш да си пробиеш път през сплетените клони на дърветата, ще имаш много успехи в живота. Водата е кристално чиста, а залезите са като от картина на талантлив художник. Жителите на острова са гостоприемни, усмихнати и спокойни. Те самите са като част от красивата природа, сред която са израснали. Повечето от тях казват, че никога не са напускали острова и целия свят за тях е именно тук- сред планините, горите и водата. Издържат се с риболов, туризъм и дребни занаяти. Целогодишният поток от туристи от цял свят- предимно по-възрастни хора, осигурява работа и препитание на островитяните. Не видяхме много млади хора сред посетителите. Може би защото пенсионерите на запад разполагат с повече време за пътуване и удоволствия, докато младите работят. Крайбрежните барчета и заведения винаги са пълни и от тях се носят чудни аромати на риба и местни подправки. В хотела сервират екзотични плодове, а палмите хвърлят дебели сенки върху плажуващите. Нощният живот кипи- дискотеките са пълни с хора на средна възраст, дошли да вкусат от свободата и авантюрата на далечния остров. Сред дърветата, непознатите растения, тропическия рай примамва със своята красота и зеленина. Пищната растителност е целогодишна, слънцето пече, а дъждовния сезон идва в края на лятото. Имахме усещането, че там времето е спряло. Далече от цивилизацията на забързания град, всичко се движеше с непознати за нас темпове. Бавно, уверено и някак сладострастно. За любителите на плажните удоволствия, лодки и джетове осигуряваха адреналина, а за тези, които предпочитат тишината и спокойствието, планината ги примамваше с шепота на баобабите и сянката на горите.
Всичко имаше по-особен вкус- и кафето, и прясно изцедените портокали. А спомените за една разходка до рая дълго ще ни топли през зимните дни.