От векове насам курбан се прави за здраве, за берекет и за успехи за живите. Древните хора са вярвали, че като се пролее животинска кръв се омилостивяват боговете и се изкупват греховете на живите. Страшното е, че в последните години боговете започнаха сами да си взимат за курбан свидни човешки жертви. Явно много сме ги разгневили, за да се пролива човешка кръв на всичките ни празници. Как иначе да си обясним факта, че на радостните дати ни сполетяват трагедии с погубени млади хора? Черната статистика е зловеща: Почернихме и този Великден с убитите деца в Симеоновград. Жестоко и страшно. Божието наказание се стовари върху нас с гръм и трясък навръх Възкресението Христово. Преди години на Коледа отново дадохме свидни жертви- дечицата от дискотека „Индиго”. На Нова Година погребахме рейнджърите от Ирак. На друг светъл празник- Цветница, Бог прибра децата от Лим. На 1-ви март загинаха пътници при пожара във влака София- Кардам. Отново на Цветница седем младежи изгоряха в адска катастрофа по пътя Пловдив-Асеновград. И още, и още… Взеха ни най-скъпото - децата и младите хора на България. Случайности обаче няма. А резултатът е един и същ- нелепо изгубен млад живот и почернени български семейства на най-светлите християнски празници. С какво сме заслужили тежката си участ? Защо сме наказани? Още в зората на демокрацията падна мост на Йордановден и, вместо да се пречистим със светена вода, дете се удави. Дали Бог не се опитва да ни каже нещо, а ние упорито да отказваме да се вгледаме в знаците, които ни изпраща? Доколко вярващи са Вярващите? Стълпотворението към Божия храм по празниците е впечатляващо. Всичко живо се юрва да пали свещи и да се моли. За какво? За България? За бедните? За болните? За изоставените деца? Вие за какво се молите? За себе си или за другите? Бог вижда и чува всичко. Струва ми се, че не сме осъзнали напълно силата на молитвата и смисъла на християнските празници. Със сигурност има хора, които скоро няма да заменят „аз” с „ние” в молитвите си. Много са и тези, които въобще не вярват в тях...Атеизмът и невежеството взеха връх в живота ни. И затова ни сполетяват толкова злини. Цената, която плащаме за собственото си живуркане е нечовешка. Неслучайно се казва, че Адът е тук, на земята. Вероятно е сътворен от хората. С мисли, действия, дела… Огледайте се около вас. Живеем в Армагедон- тук и сега. Дали ще успеем да се опомним и да омилостивим природните бедствия и катастрофи, които ни връхлитат, уж изневиделица? Ще се вслушаме ли във вътрешния си глас? Ще се научим ли да милеем и за „чуждите” хора? Всички сме Негови чеда. И сме временно на земята. От нас зависи дали ще живеем в Ада, или в Рая. Божествената светлина е за всички, но изборът остава наш. Докато не запалим свещта в душата си, всички свещи накуп в църквите няма да ни отърват от нещастията. И молитвите ни ще остават нечути… А чернилката жестоко ще вгорчава дните ни.
И вместо да се радваме на светлите християнски празници и да се чувстваме благословени, ние ще ходим по гробища и ще кълнем съдбата.... А децата- невинните- ще си отиват нелепо от живота, който създадохме за тях. Мрачен, лъжлив и агресивен живот. Техните души не желаят такъв живот... Оставаме сами в собствените си свинщини. Опомнете се, хора! Липсата на вяра, егоизмът, страховете, греховете, лошите мисли, незачитането на другите хора- всичко това ни води към собствената ни голгота. Вече двадесет години сме там. И все търсим вината в другите. Докато не погледнем вътре в себе си и не изкореним злото първо от самите нас, спасение няма да видим. Знаците идват свише на всеки празник. Колко още време ни трябва, за да ги разчетем? Какво още трябва да се случи, за да проумеем абсурда, в който живеем? Размърдайте си мозъчните клетки, защото вече време не остана... Наистина няма време.
