Ела!

Ела, когато сълзите се стичат,
а от болка не ти се живей.
Тогава ще ти дам любов и вяра,
една ръка в твойта ще те грей.



Ела, когато няма смях в душата,
а мъката те хвърля в пропастта…
Тогава ще съм истинска и мила,
една разкаяла се, жалка суета.

Когато се изпепелят мечтите.....

Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

Насаме

Понякога искам просто да помълча,
да избягам от суетата,
да се скрия в дебрите на спомените
и да се потопя в щастието отлетяло....
Искам да се скрия от света,
да поплача насаме
и да прегърна сънищата
на благословените дни.
Мога и да помечтая скришом,
да се посмея на младежките бури,
а мога и да заспя, и да забравя-
Всичко... До следващия живот.

Снахите, свекървите и... златото

Не съм свекърва и никога няма да бъда, защото имам дъщеря. Обаче съм снаха! От тия, дето не винаги могат да се похвалят с безусловна обич от „втората” си майка... И все се питам защо туй явление е така разпространено из нашите географски ширини. Легенди се носят за враждите между снаха и свекърва. И с право. Потресаващи са историите, на които съм попадала за взаимоотношенията между тези две дами. Веднага искам да кажа, че има и изключения. За щастие, познавам изключително добри свекърви и снахи. Защото, когато човек е добронамерен към някого, рядко ще срещне отпор или открита омраза. Наше приятелско семейство- англичани- имат двама сина. И две снахи. Единият ги дари с две внучки, другият няма деца- доста късно се ожени. Свекървата не прави разлика между снахите. Не критикува, не коментира, не натяква. Пред тях се държи естествено, но без излишно фамилиарничене. Не се опитва да „превъзпита” снахите. Не прави забележки как се отглеждат внучките й. Не иска обяснения, не се обижда, не помни до гроб грешките на снахата и не търси под вола теле. Приема, че това е отделно семейство, различно от нейното, с различни разбирания и не влиза в конфликт със снахата. Колкото и да ви е чудно, искрено се радва и на двете си снахи и е доволна, че синовете й са щастливи. Макар и да не живеят според нейните разбирания. Тя ги обича, подкрепя и не ги съди. Така е в Англия. Много важно, ще кажат някои. А тук как стоят нещата? Отвърже ли се езикът на свекървата, следват чудеса от умопомрачителни заключения за „проклетията” на снахата, която е насочена лично срещу нея с цел да я уязви, обиди, унижи, смачка…. Дали е така наистина? „Снаха” на английски език е „daughter-in-law”. „Свекърва” е „mother-in-law”. И двете понятия включват думите „майка” и „дъщеря”. Което ще рече, че снахата е дъщерята, която винаги сте искали да имате. Колко свекърви мислят за снахите си по този начин? Скандално ли ви се струва да си помислите, че снахата ви е дете- така, както е синът ви, а не е врагът в къщи? Можете ли да я обичате като собствено дете? Да я приемете като родна дъщеря? И така, както прощавате грешките на сина си, да прощавате и нейните? Да ги приемете като грешки на младостта, а не като целенасочени нападения срещу вас? Да я подкрепяте и обичате цял живот, въпреки някои издънки? От сина си никога не бихте се отказали, нали? Без значение какво направи или каже. Направете го и за вашата снаха. Ще сте спокойна, щастлива и ще се радвате на полагащото ви се внимание и обич от най-близките ви същества- синът, снахата и прекрасните ви внуци. Нима има по-голяма благословия от това?
И ще се смеете от сърце на всички онези зловещи разкази с неясен край за кръвожадни битки между снахи и свекърви. За злата свекърва, проклела снахата да няма деца. Или за тази, която подарила златен пръстен на снаха си, като предварително го „закодирала” за раздяла, болести и смърт. И цял живот чакала проклятието да се сбъдне, докато не разбрала, че няма как да стане, защото снахата предвидливо е изхвърлила скъпоценния дар…. И други подобни „градски легенди”, които не ви касаят и за които не искате да знаете. Защото това се случва само в приказките, а не в реалния живот, нали?
И понеже сте преди всичко майка- знаете, че децата са най-големият Божий дар. Те са вашето щастие, отговорност и любов. Смисълът на живота. Затова ежедневно благодарите на Господ за този дар и се чувствате благословена.

Самота

Тъжна самота, отнесена в безкрая...
Къде стопи любимите лица?
Замръкна надалече и искрата блян,
замлъкнаха студените сърца.



Късна есен. Зимата зове...
Потъвам в спомени за песента,
която не изпяхме заедно докрай...
Пада здрач. Добър вечер, самота!

Родна реч- ругана, кратка...

Обичам да чета български вестници и списания. Това ми е, така да се каже и хоби, и развлечение, и професия. Напоследък забелязвам тревожна тенденция в издателския бизнес на луксозни списания. Ако застанете пред една будка за вестници, със сигурност ще се запитате дали сте в България или на Албиона. Почти всички заглавия са на английски език или, ако са на български, са изписани на латиница! Нямам нищо против английските списания- тях също ги чета, но в България искам да чета българска реч. Което и английско или американско списание да разгърнете, няма да намерите вътре подзаглавия на кирилица. Как стоят нещата у нас? Няма да изброявам списанията, изписани на английски, за да не им правя реклама или антиреклама ( въпрос на гледна точка). Реалността, обаче е изумителна. От над 50 заглавия, преброих 5 ( пет! ) на български език и на кирилица! Когато разгърнете така-наречените „български” списания, картинката съвсем загрубява. Рубриките вътре са с наименования “ Fashion”, “News”, “Top report”, “Make-up”, “Destination”, “Travel”, “People”, “ Music”, “Films”, “Horoscope”, “Health”, “Reviews”, “Letters”, “ Home”,
“Accessories”, “Gossip”, “Tendencies”, “Clothes”, “Interviews”, и прочие, и прочие заглавия и под-заглавия, за които си има съвсем точни и хубави български думи! Доколкото ми е известно, още не сме станали колония на Щатите и изписването на текстове на английски в пресата ни съвсем не е задължително! Дали пък редакторите на подобни издания не избиват някакви комплекси и не робуват на идеята, че всичко вносно е по-добро от нашето? И напъвайки се да се изразяват на английски за щяло и нещяло, погрешно вярват, че ще увеличат тиражите си и съответно печалбите? Не мисля. Жалко е и елементарно. Знам, че за всеки има място под слънцето и в ерата на демокрацията свободата да издаваш, каквото си искаш е почти неприкосновена. Няма цензура, няма мярка, няма култура. Четем това, което ни се предлага. Мотивацията на издателите? Печалбата, разбира се. Така е в цял свят, ще възроптаят някои. И все пак- всяка уважаваща себе си нация пише на родния си език. За родните си читатели. Едно от малкото неща, с които сме добре известни в света е азбуката ни. И нея ли искаме да затрием? Да я заличим за поколенията и после да се вайкаме защо младите имали беден речник и са неграмотни? Мисля, че всяко едно издание на българския пазар, освен развлекателна има и образователна функция. „ Младите не четат книги, не познават езика ни, служат си със знаци, вместо думи”. Това се тръби ежедневно. Защо тогава, имащите достъп до четивата на българина, продължават да му натрапват англоезична реч и да тикат българския език в аналите на тоталната забрава?

Надежда за Коледа

Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

Света Ана

Баба ми се казваше Ана- майката на моята майка. Днес трябваше да има Имен Ден. Баба си отиде тихо и спокойно- така, както живя. Няма да забравя последните й думи. Благодари ми, че съм отишла да я видя и ми каза, че се моли да угасне кротко, като свещичка. Дори не можех да си помисля, че баба си отива, но тя си го е усещала и на протестите ми отвърна: "Всяко нещо има край." Права беше баба. Един живот угасна плавно и ни потопи в скръб. Обичах баба. Още я обичам. Чувствам я в сърцето си, в душата си, в мислите си... Помня как като малка ми четеше приказки за лека нощ и се гушкахме заедно в леглото. Баба правеше страхотен шипков мармалад, най-вкусният. Сега си купувам мармалада от магазина и винаги се сещам за баба. До последно слагаше буркани с различни вкусотии и се радваше, че е успяла да подсигури зимнината. Беше лъчезарна, одухотворена, хубава жена. На сватбата ми беше безумно щастлива, а когато се роди и първото й пра-внуче изпадна в умиление. Идваше у нас и го гледаше в захлас. Дъщеря ми правеше бебешки мимики, а баба й отвръщаше със същите муцунки. Пляскаше с ръце и се удивляваше на новия живот. Когато тръгнах да раждам, само баба ме успокои. Каза, че това е най-естественият процес и няма от какво да се страхувам. Повтаряше, че всичко ще е наред. Отново се оказа права. Баба имаше някакви сензорни способности, или силна интуиция. Когато я запознах с едно момче, което виждах за първи път, баба отсече, че това е бъдещия ми съпруг. Приличал на дядо ми ( нейния мъж) и беше убедена, че ще се оженим. Даже писала на нашите ( те бяха в чужбина тогава) - "Честит зет!". За всеобщо учудване сватбата беше след половин година! Баба обичаше живота. Хапваше си по малко от всичко и спазваше строг режим на заниманията. Никога не изпадаше в крайности, не се ядосваше за глупости. Искаше хората около нея да са щастливи. Тогава и тя беше щастлива. За съжаление, баба почина на Никулден- три дни преди именния си ден и тогава не успях да й кажа "Честит Имен Ден!" Изминаха години, но баба ми се появява в сънищата и знам, че бди над нас. Когато си раздал толкова много любов в живота си, няма как да не бъдеш запомнен с любов.... Затова днес й казвам, макар и от друго измерение :"Честит Имен Ден, мила моя бабо! Обичам те..." И ще запаля свещичка в нейна памет. За баба Ани.

Юбилей

И все така годините ще отминават;
И занапред ще има радостни дни.
А когато веселите мигове ни подминават-
ти все такъв, любим, си остани!

Понякога грижите стават многобройни;
В живота се мяркат от бури следи…

За да има утеха в дни неспокойни-
ти винаги до мен бъди!

С обич, знай, светът се покорява
и всички пречки падат с лекота….
Заедно ли сме- щастието се извисява
и вечно тържествува любовта!

Навярно има много тайни да узная;
Житейската история се уча да сричам…
Но днес е повод да ти призная-
аз винаги ще те обичам!

Приказка без край

И какво, че си отиваш
с всички спомени незабравими?
Какво като обръщаш гръб
на годините непрежалими?



Нима времето не е безкрайно
и старата любов не отминава?
Едва ли нещо има край….
нима светът не продължава?

Някога отново ще обичам!
Може и мъката да сподавя….
Все някога ще ти простя,
но едва ли ще те забравя.