Страници

09 октомври 2010

Есен


Есен е. Златна, слънчева, красива, но и малко тъжна... Пожълтелите листа навяват спомени за отминалото лято, изживяно като вълшебна приказка. Есента винаги идва след най- хубавото време, лятото на бурната ни младост; редуват се сезони, изнизват се години и се озоваваме в есента на живота. Натрупали сме и опит, и огорчения. Изживели сме стихията на летните купони и сега се отдаваме на тишината на хладната вечер, обгърнати от дъждовните пелени. Навън е мрачно, ветровито, пусто. Отиват си жегите, слънчевите ласки, вихрушката на лятната любов. По-мъдри сме, но и по-смирени. В очакване на зимата се потопяваме в златото на есента. Всичко е преходно, всичко се променя. Слънце, дъжд, виелици, студ и мрак- природата си разгръща в цялото си величие и ни подарява късче надежда. С есента идва и осъзнаването за мимолетните емоции в живота. Забавяме хода, поглеждаме назад с усмивка и плахо се взираме напред. Как ни се иска да можем да надзърнем в бъдещето, да узнаем какви изненади ни е подготвила съдбата. Животът е сън. Някой ден ще се събудим и ще имаме всички отговори. Засега ще поспим своя зимен сън до следващото пробуждане. Ще помечтаем на топло, сгушени в обятията на любимия човек и ще се наслаждаме на природните стихии от уюта на дома ни. Природата си има своите знаци за идните дни. Студена и дъждовна есен- плодовита пролет. Дъждът ще отмие тъгата в душите ни. Вятърът ще отвее надалеч страховете ни. Край на нещо старо и ново начало. Вечният кръговрат на живота. Есента е магия, която плаче да бъде изживяна. Гали косите ни със златен гребен и ни понася в плавния танц на мъдростта. Есен свята... Все така прекрасна остани!

06 октомври 2010

Далече, занапред...


7.10.1989 година. Тогава си казахме заветното "да" и се взехме и в радости, и в тревоги, и в здраве, и в болести. Беше прекрасно, вълнуващо, безоблачно и емоционално. Като всяко ново начало... Къде сме сега, 21 години по-късно? Около нас раздели, разводи, егоизъм, дребнавости и омраза. Оцеляхме и опазихме любовта си. Силни сме и сме добри! Изправихме се срещу предизвикателствата, преглътнахме различията и се преборихме с трудностите. И продължаваме да се обичаме.... Откъснахме се от завистниците, зложелателите, песимистите. Бяхме двама срещу всички и- победихме! Цената бе висока, но усилията си струваха. За нищо не съжалявам. Изпитанията ни научиха да бъдем задружни, проблемите ни сплотиха. Няма безоблачен брак. Има любов, разбирателство, уважение, компромис, зачитане на човека до теб. Има желание да продължиш напред. Никога не се предадохме. Вярвахме, че ще остареем заедно. Една далечна мечта има шанс да се сбъдне занапред. Животът ми е прекрасен с теб. Дори не искам да си го представя без твоята любов. Светът е за двама, ти си по-добрата половинка. Благодаря ти, че те има. Благодарна съм за доверието ти, за прошката, грижите, добротата и мъжката сила. Чувствам се сигурна до теб. Спокойна съм за семейството ни. Плавахме в дълбоки и мътни води. Не позволихме на любовта ни да се удави. Изкачихме стръмни и опасни скали, но не оставихме брака ни да се разбие на парчета. Минахме през бурени и тръни, но запазихме розите за нас.... Обичта, приятелството, съпричастността надделяха над злото и затова продължаваме смело да крачим заедно и занапред. Хубаво е с теб. Превърнахме брака си в приказка с щастливо продължение... Раздадохме любов и получихме много любов. В дома ни има смях и веселие. Може би е дошло и времето да се радваме на плодовете на нашата любов? Отгледахме прекрасно дете. Извървяхме нашата голгота. Загубихме родители, приятели, но бяхме заедно и в болката, и в скръбта. Подкрепяхме се в трудните мигове и никога не изгубихме вярата, че доброто тепърва ни предстои... Така и стана. За любовта, която оцелява вдигам наздравица днес. За щастието, което се извоюва е молитвата ми занапред. За брака ни, който ни дари с радости и взаимност- благодаря! Зная, че ни очакват още много хубави дни. Благословени сме с любовта ни. Далече, занапред- обичам те!

26 септември 2010

Positive thoughts


To wake up in the morning, knowing you're still alive,

To know you have a choice each day, starting afresh,

To find joy in everyday, acknowledging simple pleasures,

To live in the present moment, engaging your awareness,

To count the blessings in life, believing abundance abounds,

To enjoy the work you do, following your passion,

To make a little difference, adding to the universe,

To be what you are, listening to your inner being,

To give away love, rejoicing in the chance to give,

To receive love with gratitude, feeling good about it,

To smile at strangers, seeing how infectious it can be,

To speak words of kindness, spreading a little warmth,

To understand with compassion, opening up your mind,

To play with children, nurturing your inner child,

To appreciate the nature, soaking up all the beauty,

To feel the warmth of the sun, glowing upon your skin,

To listen to the falling rain, pattering on the grounds

To taste the richness of food, sliding down your throat,

To smell the freshness of air, filling up your lungs,

To see the falling night, concluding a well-lived day,

That's life, that's living,
That's the core of what really matters...
And if I've missed out anything,
Please let love make up for all of it.

23 септември 2010

Усмихнато момиче


Искам да те намеря. Ти, която вярваше в живота, в хубавите дни, в слънцето и вятъра, луната и звездите. Сега си тъжна и унила. Нужна ти е вяра! Толкова ти е нужна... За да се изправиш лице в лице с болката и да пребориш демона, който се опитва да засенчи слънцето в твоите очи. Нужна ти е сила. Да не се предаваш на отчаянието и злото. Нужна ти е любов- за да надвиеш мъката. Вярвай в добрия изход на нещата! Намери в себе си момичето, което беше- младо, силно, упорито. Усмихнато момиче. Такава ще бъдеш! Повярвай в себе си. Изпитанията идват, за да ни направят по-силни. Бъди силна! Смела! Непреклонна! И обичай- живота, себе си, трудностите... За да не позволиш на студа да се настани трайно в сърцето ти и да скове душата ти. Не се поддавай на страха- той не може да ти помогне. Вярвай в доброто! Почувствай есенните лъчи върху кожата си. Усмихвай се- напук на всичко... Силата е в теб. Прегърни и вярата, и знай, че имаш най-добрите приятели в живота. Водим битки със света. Със злото. С ужаса, който се опитва да ни съкруши... Не им се давай! Имаш най-силното оръжие- усмивката! Тя дава надежда за живот. Тя е и любов, и вяра. Тя е доброта. Бъди себе си, за да те има. Такава, каквато винаги си била. Такава, каквато те обичам... Усмихнато момиче.

16 септември 2010

Imagine....

Imagine that you had won the following prize in a contest:
Each morning your bank would deposit $86,400.00 in your private account for your use.
However,this prize has rules, just as any game has certain rules.


The first set of rules would be:
Everything that you didn't spend during each day would be taken away from you.
You may not simply transfer money into some other account.
You may only spend it.
Each morning upon awakening, the bank opens your account with another $86,400.00 for that day.

The second set of rules:
The bank can end the game without warning; at any time it can say,
Its over,the game is over!
It can close the account and you will not receive a new one.

What would you personally do?
You would buy anything and everything you wanted, right?
Not only for yourself, but for all people you love, right?

Even for people you don't know, because you couldnt possibly spend it all on yourself, right?
You would try to spend every cent, and use it all, right?


ACTUALLY, this GAME is REALITY!


Each of us is in possession of such a magical bank. We just can't seem to see it.
The MAGICAL BANK is TIME!


Each morning we awaken to receive 86,400 seconds as a gift of life, and when we go to sleep at night, any remaining time is NOT credited to us.
What we haven't lived up that day is forever lost.


Yesterday is forever gone.


Each morning the account is refilled, but the bank can dissolve your account at any time....WITHOUT WARNING.


SO, what will YOU do with your 86,400 seconds?


Aren't they worth so much more than the same amount in dollars?
Think about that, and always think of this:
Enjoy every second of your life, because time races by so much quicker than you think.


So take care of yourself, be Happy, Love Deeply and enjoy life!


Here's wishing you a wonderfully beautiful day!!!

Послание на деня

Представете си, че сте спечелили следната награда в конкурс:
Всяка сутрин вашата банка ще внася 86 400 лева в личната ви сметка за ваша употреба.
Но- тази награда има правила така, както във всяка игра има дадени правила.

Първите правила са следните:
Всичко, което не успеете да похарчите през деня ви се отнема.
Не можете да прехвърляте парите в друга сметка.
Можете само да ги харчите.
Всяка сутрин, когато се събудите банката отваря сметката ви с още 86 400 лева за този ден.

Следващите правила:
Банката може да прекрати играта без предупреждение; по всяко време може да каже:
Край! Играта свърши!
Може да закрие сметката ви и няма да получите нова.

Вие какво бихте направили?
Бихте си купили всичко, което искате, нали?
Не само за вас, но и за всички хора, които обичате нали?

Дори бихте ги дали и за хора, които не познавате, тъй като не бихте могли да ги похарчите само за себе си, нали?
Бихте се опитали да похарчите и последната стотинка и да използвате всичко, нали?

ВСЪЩНОСТ, тази ИГРА е РЕАЛНОСТТА!

Всеки един от нас притежава такава вълшебна банка. Просто понякога не я виждаме. ВЪЛШЕБНАТА БАНКА Е ВРЕМЕТО!

Всяка сутрин се събуждаме и получаваме 86 400 секунди като подарък от живота, а когато заспим вечер останалото време НЕ ни се прехвърля.
Това, което не сме изживели през деня е загубено завинаги.

Вчерашният ден е безвъзвратно отминал.

Всяка сутрин сметката се пълни наново, но банката може по всяко време да ви закрие сметката... БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

И така, вие какво ще направите с вашите 86 400 секунди?

Не струват ли те много повече от съответната сума в левове?
Помислете върху това и винаги помнете:
Наслаждавайте се на всяка секунда от живота ви, защото времето препуска много по-бързо, отколкото си мислите.

Затова- грижете се за себе си, обичайте и се радвайте на живота.

С това ви пожелавам един прекрасен ден!!!

10 септември 2010

Време


Времето безпощадно отминава. Помита мигове, дни, години... Остава свидни спомени за хора, които сме обичали и които вече не са сред нас. Времето не дава прошка. То следва неумолимия си ход и не се интересува от чувствата ни. Може да сме уплашени. Да страдаме. Да чакаме по-добър живот. И докато чакаме- времето минава. Бъдещето ни е неизвестно. С миналото отдавна сме се сбогували. Какво ни остава? Само тук и сега. Времето не знае да чака. Понякога просто ни се иска да забави темпото, да се насладим на мига, който вече е отминал. Живеем във филм на бързи обороти. Лица, събития, емоции прелитат през екрана на киното, наречено живот. Какво остава на финала? КРАЙ. До следващия филм... Времето е жестоко. Разделя ни с любими хора, които са осмисляли дните ни. Остава ни спомени и много тъга. Безвъзвратно отминалите дни отекват в пустотата на душата и молят за още малко време. То никога не стига. Времето е необходимо, за да изживеем любовта, да усетим щастието на подарените дни и да се порадваме на слънцето, цветята, децата... Имаме ли време? Кой да ни каже? Колко и докога? Всекиму според книгата на съдбата- каквото е писано, това е. Нека да не стане твърде късно за нещата, които имаме да свършим. За емоциите, които са ни отредени да почувстваме. За любовта, която очакваме да озари дните ни. Време има... Или не? Заплетени в лабиринта на ежедневните задачи забравяме, че времето е дефицитна стока. Понякога го пилеем неразумно, друг път не ни стига. Искаме да се порадваме на розите и стискаме стъблата с бодлите... Кървим. Но продължаваме напред. Времето никога не се връща назад. Втори дубъл няма. Всеки миг изтича през пръстите ни и е изгубен завинаги. Пощади ни, време! Поспри за миг. Дай ни силата да разберем, че не сме вечни. Подари ни хубав филм и ни остави да му се насладим до края! Да натрупаме достатъчно спомени за безкрая...Да бъдем смели в лицето на смъртта. Да живеем така, че да не съжаляваме за нищо. Да се порадваме на изгрева, да дочакаме залеза. Време.... Дано те има! Сега и завинаги.

08 септември 2010

Сбогом, лято!


Отлетя в лъчите на слънцето горещото лято на любовта. Изпариха се цветовете в дъгата на тропическите дъждове, които отмиха и последните летни дни. Красиво, пъстро, синьо лято... Лятото на щастието и приключенията, на емоциите и жарките дни. Отминаха и нощите под открито небе, посипани със звезден прах. Лятото на новите дела, слънчевите усмивки и безкрайни купони остана само спомен. Някои пораснаха, други остаряха. Роди се нов живот, а на други това лято бе последно на земята. Вечният кръговрат! Имаше и обич, и страсти, и малко сълзи... Земята се нагорещи под палещите лъчи, а дъждът се отложи за есента. Беше и горещо, и бурно, и силно. Като в страстно танго лятото ни завихри в своя ритъм, развъртя ни и отлетя надалеч. Остави ни тръпката от горещите нощи и обещанието за вечност. Дали ще го изживеем пак? Животът е миг, а лятото прашинка в мига. Грабнете прашинката и я скътайте в спомените си. Нека тя ви топли през дългите студени зимни дни. Спомнете си слънцето и мислено се потопете в него. Сънувайте морето и прегърнете вълните. Мечтайте за зелените гори и планинския бриз. Притворете очи и пуснете отново филма на лятото- картинки от екзотични места и разгорещени чувства ще ви прошепнат емоцията на отминалите дни. Беше прекрасно. Беше неповторимо. Също като животът. Сбогом, лято!

07 септември 2010

За браковете


Днес получих странно писмо във фейсбук. Една млада жена ме уведомяваше защо е решила да се раздели със своя съпруг. Причините бяха импулсивно нахвърляни, като се изтъкваше основно безпаричието и някои други личностни конфликти. Не й отговорих. Всяка история има две страни. В брака е излишно да се намесва трети, да съди или да дава съвет. Всеки е убеден в правотата си, но крайният резултат е едно разбито семейство. Тъжно... Замислих се защо много хора днес не са склонни да отстъпят от вижданията си, да направят компромис и да глътнат егото си в името на любовта. Нали са се обичали? Взели са се и в здраве, и в болест, и в щастие, и в бедност... Няма лесна рецепта за успешен брак. Но има основни неща, като обич, доверие, уважение, зачитане личността на човека до нас. Когато липсват тези неща изплуват лошотията, агресията, алчността, нетърпимостта към любимия. Лесно забравяме откъде сме тръгнали и накъде вървим. Твърде бързо зачеркваме семейния живот, убедени в собствената си непогрешимост. Дали е така? Преди да започнем да обвиняваме, вгледахме ли се вътре в себе си, потърсихме ли нашата вина? Само слабите хленчат и се оплакват. Силните търсят решение на проблема и запазват достойнството на човека до тях. Да, трудно е. Но кой ви е обещавал безоблачно бъдеще? Нима не сключихте брак с любовта на живота си? Нима не го обичахте такъв, какъвто е? Защо тогава решихте, че трябва да го промените, за да отговаря на новите ви изисквания? Къде отиде вярата в доброто у човека, къде се изпари любовта? Намесват се пари, роднини, битовизми.... Нищо чудно, че младите бягат от брака, като дявол от тамян. Затрудняват ги отговорностите, работата, компромисите. Лесно се обвинява, трудно се признава собствената вина. И остава поредното дете, което ще расте без двама родители. Струва ли си войната? Не мисля... Бракът е обещание за вечност. Не го захвърляйте с лека ръка. За да не изхвърлите и щастието си. Ако въобще го е имало.....

28 август 2010

Честит Рожден Ден, Деси!


Честит Рожден Ден, моя пораснала любов! Моя радост, съдба, сълза и мечта. Благодаря на Бог, че те има. Благодаря на Богородица, че бди над теб и те пази. Животът е толкова прекрасен с теб. От мига, в който те прегърнах- мъничка и нежна- знаех, че това е любов завинаги... Паметна дата- 1.09.1993 година. Цифрите са статистика- 3.300кг, 52 см. За мен това са магически кодове на една сбъдната мечта. Една благословена дата, когато най-после можех да те прегърна и да ти кажа колко много те обичам. Гледаше ме доверчиво с най-сините очи, които съм виждала. Страхувах се да те оставя, да те изпусна от поглед. Исках този миг да продължи вечно... Исках да изкрещя на глас и да кажа на целия свят: Хей, хора, имам дъщеря! Беше станало чудо. Молитвите ми бяха чути. Тогава разбрах какво е истинско щастие. Не можех да откъсна очи от теб. Вече не бях сама. Имах теб, мое малко, голямо момиче. Сълзи и смях се сливаха в благодарствен стон. Чувствах се благословена, погалена от съдбата. Ти си слънцето в дните ми и звездите в нощта. Ти си любовта, надеждата, животът ми в една вълшебна приказка. Порасна, мое слънчице. Научавам се да свиквам с това. Днес ставаш на 17. Толкова си прекрасна. Голяма си, красива, умна и лъчезарна. Но там някъде, в блясъка на очите ти, проблясва спомена от малкото ми бебче, което гушках като скъпоценен дар и което ми показа любовта. Заради теб животът е песен. Заради усмивката ти забравям трудностите. Заради звънкия ти глас ставам посред нощ и съм готова да тръгна към... луната! Благодаря ти, че ме избра да бъда твоя майка. Благодаря ти, че сбъдна мечтата ми да имам дъщеря. И благодаря за любовта, с която ежедневно ме даряваш... Не успях да ти дам всичко, което исках. Много пъти бърках и страдах заради грешките си. Много нощи плаках от безсилие да бъда майката, коята заслужаваш да имаш. Ти прости и грешките, и страховете ми, и паденията. Благодаря ти, че разбираш майчините изблици на обич. Смешни, понякога жалки, но винаги до болка искрени. Породени от любов. Някой ден ще излетиш от семейното гнездо, ще разпериш криле и смело ще поемеш по своя път в живота. Защото ти си такава- силна, смела, добра. Ще се радвам на успехите ти и ще се моля да бъдеш щастлива. Ще съм благодарна да мога да виждам лицето ти, да гледам как вървиш уверено към своите цели и сбъдваш мечтите си. Бъди здрава, бъди щастлива! Бъди винаги обградена от много обич и нека Бог те пази! Най-хубавото нещо в живота ми си ти. Дай Боже да имам радостта да те видя с твоя рожба някой ден. Какво по-хубаво от това? Вълшебен ден..... Честит Рожден Ден, мило мое момиче! Честит Рожден Ден, Деси! Да бъде! Амин.