No answers

So many questions and no answers....Did I do something wrong? Am I being punished for past deeds or is this just the portion fate has handed out to me? Did I chose to live the life I have or is it all previously planned from above? Why do we suffer and carry on as if nothing ever happened? Why do we lose people we love? Why is it that despite our belief in the heavenly father, we still feel vulnerable in the face of fear and cruelty? Why does life seem so unfair at times when it is supposed to be a wonderful experience? Why does love hurt? Why do we remain under the influence of the past when there are times it should be forgotten? Why do we worry about the future when it really isn't up to us to control it? Or is it? What are the results tomorrow of our activities today? How can we change our thoughts and channel them into positive paths only? Why do nice people take a toll in life while others who never give a damn about anything or anyone seem happy? Is that the way it should be? Why do I feel sad about things I can not change? Why is it so difficult to accept the reality of life when things go wrong? How can I find the strength to really forgive the pain that people I love have inflicted on me? How can I forget all my past mistakes and not let them affect me anymore? Why is there such a huge void between what I am and what I wanted to be? Why does life throw us in situations we obviously aren't equipped to handle? What if we are unable to learn our lessons from them? Will we ever get a second chance to make amends- in this life or the next? Will this life span be enough for all the things we dream of doing? Why are we unable to fulfill our wishes? Is that some kind of a revenge? Do we deserve it? Was I bad? Did I expect too much from life? Is that why I have to pay such a high price for my greed? Or was I just plain meek and incompetent? Am I right to accept my fate? Could I have had a better life? Could I have lived the way I wanted to had I been a better person? Am I being selfish? Does God love me? Am I doing the right thing in believing my prayers will see me through all difficulties? Am I being merely foolish? Should I make more of an effort to come to terms with what I have to deal with? Will I be happy? Will my family be fine? Will we be together for long... Will we be blessed?
How I wish I knew the answers!

Ако...

Ако беше сред нас щеше да имаш 70-годишен юбилей. Щяхме да се съберем да полеем щастливото събитие, да се повеселим и да се почерпим за твое здраве. Уви, не дочака този миг. Отлетя в небитието и остави мъката да ни стиска за гърлото на празници и делници... Ако беше тук животът щеше да е по-светъл, по-лек и хубав. Щеше да раздаваш безграничната си любов, да ни разсмиваш и да се грижиш за нас- така, както правеше цял живот. Няма те на този ден. От каменната плоча грее усмивката ти, така обичана и жадувана, а сълзите текат на воля.... Липсваш ми. Студено е без теб. Тъмно е. Мрачно е и в душата, и в сърцето. Липсва ми гласа ти, прегръдката, усмивката, всичко, което беше ти. Ако имаме друг живот искам пак да те срещна там, отново да ми бъдеш баща и да се радвам на безгрижните и обични дни, с които ме дари... Сърцето не знае забрава. Ти си в мислите, в сънищата и в спомените ми. Бих искала да знам дали ни гледаш, дали знаеш какво чувствам, дали виждаш колко непохватно се справяме без теб. Ако беше тук, щеше ли да се гордееш с мен? Ако можеше да ми кажеш нещо, какво би било то? Ако имахме право на още едно желание, можехме ли да надхитрим смъртта... Тя идва, когато си иска. Няма подходящ момент. Идва, отсича и си заминава. След нея остава хаос и разруха. Не зная как да се справя с промените, трудно ми е без теб. Опитвам се да продължа нататък, но се лутам сред сковаващата мъка и безвъзвратно отминалия живот... Не зная как си, от какво имаш нужда. Ако можех да те видя само още веднъж.... Ако имах право на още една прегръдка, един последен разговор.... Самотата стана навик. Искам да отпразнувам миналото, което имахме. Искам да намеря утеха сега... Занапред не знам какво ме чака. Днес си спомням твоя живот. Днес си мисля за теб. Обичам те. И искам на глас да изкрещя: Честит празник, шампионе! Дали ще ме чуеш? Дали....
http://www.youtube.com/watch?v=FawuatDinR8&feature=related

Есен

Есен е. Златна, слънчева, красива, но и малко тъжна... Пожълтелите листа навяват спомени за отминалото лято, изживяно като вълшебна приказка. Есента винаги идва след най- хубавото време, лятото на бурната ни младост; редуват се сезони, изнизват се години и се озоваваме в есента на живота. Натрупали сме и опит, и огорчения. Изживели сме стихията на летните купони и сега се отдаваме на тишината на хладната вечер, обгърнати от дъждовните пелени. Навън е мрачно, ветровито, пусто. Отиват си жегите, слънчевите ласки, вихрушката на лятната любов. По-мъдри сме, но и по-смирени. В очакване на зимата се потопяваме в златото на есента. Всичко е преходно, всичко се променя. Слънце, дъжд, виелици, студ и мрак- природата си разгръща в цялото си величие и ни подарява късче надежда. С есента идва и осъзнаването за мимолетните емоции в живота. Забавяме хода, поглеждаме назад с усмивка и плахо се взираме напред. Как ни се иска да можем да надзърнем в бъдещето, да узнаем какви изненади ни е подготвила съдбата. Животът е сън. Някой ден ще се събудим и ще имаме всички отговори. Засега ще поспим своя зимен сън до следващото пробуждане. Ще помечтаем на топло, сгушени в обятията на любимия човек и ще се наслаждаме на природните стихии от уюта на дома ни. Природата си има своите знаци за идните дни. Студена и дъждовна есен- плодовита пролет. Дъждът ще отмие тъгата в душите ни. Вятърът ще отвее надалеч страховете ни. Край на нещо старо и ново начало. Вечният кръговрат на живота. Есента е магия, която плаче да бъде изживяна. Гали косите ни със златен гребен и ни понася в плавния танц на мъдростта. Есен свята... Все така прекрасна остани!

Далече, занапред...

7.10.1989 година. Тогава си казахме заветното "да" и се взехме и в радости, и в тревоги, и в здраве, и в болести. Беше прекрасно, вълнуващо, безоблачно и емоционално. Като всяко ново начало... Къде сме сега, 21 години по-късно? Около нас раздели, разводи, егоизъм, дребнавости и омраза. Оцеляхме и опазихме любовта си. Силни сме и сме добри! Изправихме се срещу предизвикателствата, преглътнахме различията и се преборихме с трудностите. И продължаваме да се обичаме.... Откъснахме се от завистниците, зложелателите, песимистите. Бяхме двама срещу всички и- победихме! Цената бе висока, но усилията си струваха. За нищо не съжалявам. Изпитанията ни научиха да бъдем задружни, проблемите ни сплотиха. Няма безоблачен брак. Има любов, разбирателство, уважение, компромис, зачитане на човека до теб. Има желание да продължиш напред. Никога не се предадохме. Вярвахме, че ще остареем заедно. Една далечна мечта има шанс да се сбъдне занапред. Животът ми е прекрасен с теб. Дори не искам да си го представя без твоята любов. Светът е за двама, ти си по-добрата половинка. Благодаря ти, че те има. Благодарна съм за доверието ти, за прошката, грижите, добротата и мъжката сила. Чувствам се сигурна до теб. Спокойна съм за семейството ни. Плавахме в дълбоки и мътни води. Не позволихме на любовта ни да се удави. Изкачихме стръмни и опасни скали, но не оставихме брака ни да се разбие на парчета. Минахме през бурени и тръни, но запазихме розите за нас.... Обичта, приятелството, съпричастността надделяха над злото и затова продължаваме смело да крачим заедно и занапред. Хубаво е с теб. Превърнахме брака си в приказка с щастливо продължение... Раздадохме любов и получихме много любов. В дома ни има смях и веселие. Може би е дошло и времето да се радваме на плодовете на нашата любов? Отгледахме прекрасно дете. Извървяхме нашата голгота. Загубихме родители, приятели, но бяхме заедно и в болката, и в скръбта. Подкрепяхме се в трудните мигове и никога не изгубихме вярата, че доброто тепърва ни предстои... Така и стана. За любовта, която оцелява вдигам наздравица днес. За щастието, което се извоюва е молитвата ми занапред. За брака ни, който ни дари с радости и взаимност- благодаря! Зная, че ни очакват още много хубави дни. Благословени сме с любовта ни. Далече, занапред- обичам те!

Positive thoughts

To wake up in the morning, knowing you're still alive,

To know you have a choice each day, starting afresh,

To find joy in everyday, acknowledging simple pleasures,

To live in the present moment, engaging your awareness,

To count the blessings in life, believing abundance abounds,

To enjoy the work you do, following your passion,

To make a little difference, adding to the universe,

To be what you are, listening to your inner being,

To give away love, rejoicing in the chance to give,

To receive love with gratitude, feeling good about it,

To smile at strangers, seeing how infectious it can be,

To speak words of kindness, spreading a little warmth,

To understand with compassion, opening up your mind,

To play with children, nurturing your inner child,

To appreciate the nature, soaking up all the beauty,

To feel the warmth of the sun, glowing upon your skin,

To listen to the falling rain, pattering on the grounds

To taste the richness of food, sliding down your throat,

To smell the freshness of air, filling up your lungs,

To see the falling night, concluding a well-lived day,

That's life, that's living,
That's the core of what really matters...
And if I've missed out anything,
Please let love make up for all of it.

Усмихнато момиче

Искам да те намеря. Ти, която вярваше в живота, в хубавите дни, в слънцето и вятъра, луната и звездите. Сега си тъжна и унила. Нужна ти е вяра! Толкова ти е нужна... За да се изправиш лице в лице с болката и да пребориш демона, който се опитва да засенчи слънцето в твоите очи. Нужна ти е сила. Да не се предаваш на отчаянието и злото. Нужна ти е любов- за да надвиеш мъката. Вярвай в добрия изход на нещата! Намери в себе си момичето, което беше- младо, силно, упорито. Усмихнато момиче. Такава ще бъдеш! Повярвай в себе си. Изпитанията идват, за да ни направят по-силни. Бъди силна! Смела! Непреклонна! И обичай- живота, себе си, трудностите... За да не позволиш на студа да се настани трайно в сърцето ти и да скове душата ти. Не се поддавай на страха- той не може да ти помогне. Вярвай в доброто! Почувствай есенните лъчи върху кожата си. Усмихвай се- напук на всичко... Силата е в теб. Прегърни и вярата, и знай, че имаш най-добрите приятели в живота. Водим битки със света. Със злото. С ужаса, който се опитва да ни съкруши... Не им се давай! Имаш най-силното оръжие- усмивката! Тя дава надежда за живот. Тя е и любов, и вяра. Тя е доброта. Бъди себе си, за да те има. Такава, каквато винаги си била. Такава, каквато те обичам... Усмихнато момиче.

Imagine....

Imagine that you had won the following prize in a contest:
Each morning your bank would deposit $86,400.00 in your private account for your use.
However,this prize has rules, just as any game has certain rules.


The first set of rules would be:
Everything that you didn't spend during each day would be taken away from you.
You may not simply transfer money into some other account.
You may only spend it.
Each morning upon awakening, the bank opens your account with another $86,400.00 for that day.

The second set of rules:
The bank can end the game without warning; at any time it can say,
Its over,the game is over!
It can close the account and you will not receive a new one.

What would you personally do?
You would buy anything and everything you wanted, right?
Not only for yourself, but for all people you love, right?

Even for people you don't know, because you couldnt possibly spend it all on yourself, right?
You would try to spend every cent, and use it all, right?


ACTUALLY, this GAME is REALITY!


Each of us is in possession of such a magical bank. We just can't seem to see it.
The MAGICAL BANK is TIME!


Each morning we awaken to receive 86,400 seconds as a gift of life, and when we go to sleep at night, any remaining time is NOT credited to us.
What we haven't lived up that day is forever lost.


Yesterday is forever gone.


Each morning the account is refilled, but the bank can dissolve your account at any time....WITHOUT WARNING.


SO, what will YOU do with your 86,400 seconds?


Aren't they worth so much more than the same amount in dollars?
Think about that, and always think of this:
Enjoy every second of your life, because time races by so much quicker than you think.


So take care of yourself, be Happy, Love Deeply and enjoy life!


Here's wishing you a wonderfully beautiful day!!!

Послание на деня

Представете си, че сте спечелили следната награда в конкурс:
Всяка сутрин вашата банка ще внася 86 400 лева в личната ви сметка за ваша употреба.
Но- тази награда има правила така, както във всяка игра има дадени правила.

Първите правила са следните:
Всичко, което не успеете да похарчите през деня ви се отнема.
Не можете да прехвърляте парите в друга сметка.
Можете само да ги харчите.
Всяка сутрин, когато се събудите банката отваря сметката ви с още 86 400 лева за този ден.

Следващите правила:
Банката може да прекрати играта без предупреждение; по всяко време може да каже:
Край! Играта свърши!
Може да закрие сметката ви и няма да получите нова.

Вие какво бихте направили?
Бихте си купили всичко, което искате, нали?
Не само за вас, но и за всички хора, които обичате нали?

Дори бихте ги дали и за хора, които не познавате, тъй като не бихте могли да ги похарчите само за себе си, нали?
Бихте се опитали да похарчите и последната стотинка и да използвате всичко, нали?

ВСЪЩНОСТ, тази ИГРА е РЕАЛНОСТТА!

Всеки един от нас притежава такава вълшебна банка. Просто понякога не я виждаме. ВЪЛШЕБНАТА БАНКА Е ВРЕМЕТО!

Всяка сутрин се събуждаме и получаваме 86 400 секунди като подарък от живота, а когато заспим вечер останалото време НЕ ни се прехвърля.
Това, което не сме изживели през деня е загубено завинаги.

Вчерашният ден е безвъзвратно отминал.

Всяка сутрин сметката се пълни наново, но банката може по всяко време да ви закрие сметката... БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

И така, вие какво ще направите с вашите 86 400 секунди?

Не струват ли те много повече от съответната сума в левове?
Помислете върху това и винаги помнете:
Наслаждавайте се на всяка секунда от живота ви, защото времето препуска много по-бързо, отколкото си мислите.

Затова- грижете се за себе си, обичайте и се радвайте на живота.

С това ви пожелавам един прекрасен ден!!!

Време

Времето безпощадно отминава. Помита мигове, дни, години... Остава свидни спомени за хора, които сме обичали и които вече не са сред нас. Времето не дава прошка. То следва неумолимия си ход и не се интересува от чувствата ни. Може да сме уплашени. Да страдаме. Да чакаме по-добър живот. И докато чакаме- времето минава. Бъдещето ни е неизвестно. С миналото отдавна сме се сбогували. Какво ни остава? Само тук и сега. Времето не знае да чака. Понякога просто ни се иска да забави темпото, да се насладим на мига, който вече е отминал. Живеем във филм на бързи обороти. Лица, събития, емоции прелитат през екрана на киното, наречено живот. Какво остава на финала? КРАЙ. До следващия филм... Времето е жестоко. Разделя ни с любими хора, които са осмисляли дните ни. Остава ни спомени и много тъга. Безвъзвратно отминалите дни отекват в пустотата на душата и молят за още малко време. То никога не стига. Времето е необходимо, за да изживеем любовта, да усетим щастието на подарените дни и да се порадваме на слънцето, цветята, децата... Имаме ли време? Кой да ни каже? Колко и докога? Всекиму според книгата на съдбата- каквото е писано, това е. Нека да не стане твърде късно за нещата, които имаме да свършим. За емоциите, които са ни отредени да почувстваме. За любовта, която очакваме да озари дните ни. Време има... Или не? Заплетени в лабиринта на ежедневните задачи забравяме, че времето е дефицитна стока. Понякога го пилеем неразумно, друг път не ни стига. Искаме да се порадваме на розите и стискаме стъблата с бодлите... Кървим. Но продължаваме напред. Времето никога не се връща назад. Втори дубъл няма. Всеки миг изтича през пръстите ни и е изгубен завинаги. Пощади ни, време! Поспри за миг. Дай ни силата да разберем, че не сме вечни. Подари ни хубав филм и ни остави да му се насладим до края! Да натрупаме достатъчно спомени за безкрая...Да бъдем смели в лицето на смъртта. Да живеем така, че да не съжаляваме за нищо. Да се порадваме на изгрева, да дочакаме залеза. Време.... Дано те има! Сега и завинаги.

Сбогом, лято!

Отлетя в лъчите на слънцето горещото лято на любовта. Изпариха се цветовете в дъгата на тропическите дъждове, които отмиха и последните летни дни. Красиво, пъстро, синьо лято... Лятото на щастието и приключенията, на емоциите и жарките дни. Отминаха и нощите под открито небе, посипани със звезден прах. Лятото на новите дела, слънчевите усмивки и безкрайни купони остана само спомен. Някои пораснаха, други остаряха. Роди се нов живот, а на други това лято бе последно на земята. Вечният кръговрат! Имаше и обич, и страсти, и малко сълзи... Земята се нагорещи под палещите лъчи, а дъждът се отложи за есента. Беше и горещо, и бурно, и силно. Като в страстно танго лятото ни завихри в своя ритъм, развъртя ни и отлетя надалеч. Остави ни тръпката от горещите нощи и обещанието за вечност. Дали ще го изживеем пак? Животът е миг, а лятото прашинка в мига. Грабнете прашинката и я скътайте в спомените си. Нека тя ви топли през дългите студени зимни дни. Спомнете си слънцето и мислено се потопете в него. Сънувайте морето и прегърнете вълните. Мечтайте за зелените гори и планинския бриз. Притворете очи и пуснете отново филма на лятото- картинки от екзотични места и разгорещени чувства ще ви прошепнат емоцията на отминалите дни. Беше прекрасно. Беше неповторимо. Също като животът. Сбогом, лято!