Залез

Дочаках залезът. Горе на една скала, обляна от затихващия слънчев лъч притаих дъх пред величието на природата. Мощна, красива, запомняща се гледка. Миг на щастие, щипка тъга и силно удивление пред поредното природно величие. Обичам залезите. Те са прекрасни, мъдри, улегнали- така, както човек се чувства в залеза на живота си. Поуморен от дългото пътуване, но зареден с много преживявания и красиви спомени. Зората е началото, новото, непознатото. Залезът е мекотата на извървяната слънчева пътека, мъдростта на годините и златните спомени, скътани в душата. Тези, които ще ни стоплят и даряват със светлина, когато настъпи нощта. Загледайте залеза. Потопете се в златистите ласки на последните лъчи. Усещате ли спокойствието на затихващия ден? Каквото и да се е случило, то ще се скрие със слънцето и ще ви поведе към сънищата на нощта. Залезът е красив и малко тъжен. Защото е единствен. Никога няма да се повтори, виждате го само веднъж. И изчезва във вечността. Залезът ме обгръща в спокойствие и тишина. В хармония с живота и размисъл за скалите. Тези, които изкачих и другите, които не успях. Не се отказвам. Знам, че ще успея. Просто трябва да дочакам следващия залез...Колко залеза посрещаме и изпращаме в рамките на един живот? Красотата не може да се превърне в навик. Тя винаги удивлява, смирява, възвисява... Палитра от емоции, разстлани в една дъга превръщат сивотата в огнена заря. Залезът е огън, макар и затихващ. Докато остава искра, която да гори има и надежда... За това, че може още да не сме видели най-красивия си залез; вяра, че най-хубавото предстои.

Пролет!

Пролет е! Цветна, красива, щастлива... Всяко ново начало е толкова прекрасно. Всичко се възражда за нов живот. Природата ликува. Нека има песен в душата, вяра в сърцето и много слънчеви усмивки!Повярвайте, че имате сили да постигате мечтите си, гмурнете се със страст в новия живот. И благодарете! Че ви има, че сте здрави, че семейството и обичаните хора са добре. Облечете се цветно, излезте навън, запейте и се слейте с природата... Радвайте се на живота. Пролетта дойде!

За жената

На всички прекрасни дами, които четат този блог желая да са здрави, красиви, обичани, винаги да вярват в доброто, да се гордеят, че са жени и нека поводите за усмивки в живота ви бъдат повече от тайните сълзи! Честит празник!

За България

Да, българи сме! И си искаме държавата. Уморихме се да ни мачкат, лъжат, грабят- и да мълчим! Писна ни да живеем в страх и несигурност за семейството ни, децата, работата... Омръзна ни да гледаме как някои безнаказано вилнеят и живеят с чувство за превъзходство над "простосмъртните". Липсата на справедливост и ред е влудяваща. Отвикнахме да мислим, че нещо зависи от нас. Забравихме, че сме хора и... имаме права. Дали? Май права имат само крадците, нагушили се до пълно затъпяване с имоти, пари, власт. Затова ги пазят- да не би да им се наруши охолството и спокойствието. Някои сервилни медии ще се секнат да им се кланят. Наричат разбунтувалия се народ "лумпени". Родоотстъпничеството е страшно. Като че ли живеем в някакъв кошмар, където всеки служи на някой. Всеки има интереси. Задкулисни цели. Жалки, смешни човечета! Защо се укривате? От кого бягате? Нали сте честни и почтени? Защо ходите, въоръжени до зъби и с цяла кохорта охрана? Не можете да спите нощем, нали? Страхът ви е стиснал за гърлото, защото знаете, че възмездието ще е страшно. Няма да ви се размине. Нищо не е вечно. Още по-малко гаврата с цял един народ. Това не е вашата родина. Нямате място тук. България е страна на велики хора, с вековна история и свети дела. Няма да петните името й! Няма да го допуснем. Скрийте се в мишите си дупки- и си останете там. Сред смрад и разруха- това е живота, който заслужавате. Не сте никакъв елит, а самозвани парвенюта. Обречени сте на забрава и самота. Няма спасение за вас. Нали не сте си повярвали, че ще ви оставим да разрушите за две десетилетия една хилядолетна сага на величие и жар? Няма време... Паразити те в обществото ще изгният в собствената си воня. Адът е тук, на земята. За вас е! България е на хората. Затова, когато развеем трибагреника на трети март нека си спомним, че имаме вековна, велика история, че сме държава с богата култура, душевност, герои, които са загивали в името на България... Това е нашия рай и той е изграден с кръвта на смели мъжи и сълзите на български майки. Това няма забрава. България ще я бъде! В цялата й красота и величие тя ще пребъде! Напук на шепа изтребители, които се опитват съзнателно да разрушат всичко българско и родно. Как ще разрушите любовта на хората? Тя е в сърцата им, тя ги връща на българска земя. Как ще изтриете Вазов? Той е в паметта на хората. Как ще зачеркнете славната история на един героичен народ? И да искате не можете! Защото ние сме тук и обичаме България. Ние останахме- смелите, силните, добрите. И вярваме! Вярата ми никой не може да отнеме... За всички, които носят България в сърцата си- бъдете благословени! Да бъде България!

What is love?

Sometimes love is just a memory. A fleeting moment that once was. A smile, a look, a hug... A long-forgotten dream. A face you once loved. A person that no longer is. Love throws its shadows over the meadows of our mind, dangling on, refusing to let go, entwining in the labyrinths of slippery emotions. It may delve so deep into our being that we forget... Forget we were once loved. Then suddenly a scene from a movie, a voice, a touch uplifts the veil of forsaken hopes and we remember... The shadow was once real. We were there. We lived. And loved. Something that no longer is once glowed in our lives and left us feeling eternal... The memories rush back and we get a shot of energy in our blood system. It could be so wonderful if only it didn't hurt so much. The excruciating pain and the outburst of tears tell us we never really got over it. We buried the memory somewhere deep inside, locked it up and threw away the key. We hoped it would never resurface, swore we would never let it get to us again, ordered our mind to forget... Then one day the memory awakens from its coma. Doesn't matter anymore what triggered it off, there it is- a slap on the soul, an electric shock on the heart, a past gone wild... Life never turns back. It never stops. It only goes forward at a scary pace, threatening our sanity, mocking our happiness, defying all laws of reason. So much for amnesia! Face to face with our worst nightmare, a question screams in our face: Will I ever be loved again? Will this happen to me once more? Will I have the sense to recognize and live out the feeling? Will this, too, end some day...? How many times have you given up on love? Only to yearn for it with an even stronger passion. Love goes by its own rules. It comes uninvited and goes away at its own will. We are left counting the shattered pieces of our being, cursing memories and pleading for mercy. No one cares how you feel. No one gives a damn that you are hurting right down to the marrow of your bones. No one sees the pain in your eyes... The tornado was here. And now it's gone. And you are a living wreck, seduced and abandoned by a beautiful myth. You can search all you want, you will never find that kind of love again. Not now, not ever. Not in this lifetime. Your only hope is a second lifetime... Until then close your eyes and wander along the ethereal paths of your mind. Dream on. Memories will come and go. One memory will linger on. One love. One hope. One dream... Yes, we want it all. We want the fireworks and flowers, the euphoria and the breathlessness. The everlasting story and the happy ending. The promise of eternity and the never-ending feelings. What an illusion! The biggest one of all. Do you still want the illusion in your life? Are you game for the sacrifice? Do you really think it's worth the pain? Remember- one day you will just want to forget that it ever happened. Because it will remind you every second that you are weak and vulnerable and just a hopeless dreamer... The pain will never truly go away. Is it worth it? Let me be. Leave me alone. Let my love remain a memory... Hopefully, forever.

Happy New Year!

Well, the New Year has finally arrived. And with it we got a rush of new hopes, fresh dreams and a new urge to imagine, imagine... the new life we would like to have ahead of us. Our dreams keep us alive. Isn't that what it's all about? Dreaming? As long as we have the energy to keep on dreaming and believing in our dreams all is not lost. Where is it you would like to see yourself? Cuddled in the arms of the one who loves you in a hammock on the beach? Sounds like a fairy tale? And so what? Maybe this is the year that particular dream will come to life... Maybe there will be someone to hug you, maybe there will be a hammock, palm trees and blue skies merging with the blue waters on a white beach. Just the two of you. Believe in it! Wish for it! And whisper it to the Universe... Somewhere, out there, someone hears our prayers, I know. It is never too late to wish for a miracle. Dreaming is what keeps us alive. And what better time than right now to wish for a miracle? Even if it remains a fantasy, at least it's a beautiful one. Fairy tales are for kids. So be a kid! Remember how you used to lie in bed and wish upon a falling star? That vivid imagination is still inside you. You just have to let it out. It's okay to want it all. It's why we're still alive... Dream big, fall in love, live out your wildest fantasy, fly to a tropical beach, fall asleep in the arms of someone you love. Sure we can have it all. There is no limit to dreams. What did you wish for when the clock struck midnight? Go out there and make it happen. Or keep on dreaming... Life is for the brave. Welcome to the game. It's going to be a fun New Year. Whatever will be, will be... Happy New Year!

Не просете любов!

"Не се страхувайте да изгубите някого, който не се чувства щастлив от това, че ви има в живота си".
Срещаме различни хора в живота си. Някои са благословия, други са уроци. С едни ни свързва дълго приятелство, с други има любов, някои просто преминават без да оставят и следа... Но- един ден се събуждаш и виждаш, че нещата не са вече такива, каквито бяха или каквито ти се иска да бъдат. Всичко се променя. Понякога любовта просто си отива. Ако я е имало въобще... Струва ли си да се борим за някого, който всячески ни показва, че няма нужда от нас в живота си? Може би, да- в името на приятелството, на общите спомени, на хубавите преживявания... Обаче няма ли ответна реакция- по-добре забравете! Имаме един живот и той е кратък, за съжаление. Всеки има право на щастие, на любов. Защо да задълбаваме в проблемни връзки и емоционални драми? Слънцето е за всички, както и любовта. И двете трябва да носят щастие и прекрасни емоции. Ако липсва радостта от любовта- значи нея просто я няма. Може някой ден да я срещнете отново. Тогава със сигурност ще разберете- крилете й ще ви понесат в страстен полет на споделена радост. Ще бъдете прегръщани, целувани, обичани- няма как да не го разберете... Любовта не може да се скрие. Там, където това не се случва- ами, просто няма любов... Раздавайте любов- и ще я получите. Може би там, където не я очаквате, но ще я имате. А тя е всичко- и малък жест на внимание, и разбиращ поглед, и тиха близост, която ви изпълва. Когато ви нараняват, пренебрегват, подценяват- там не си струва да се борите... Любов не се дава на сила. Не се изисква. Не се проси. Никога не просете любов! Не влизайте в този омагьосан кръг, който рано или късно ще ви унищожи. Не си струва. Няма смисъл...
Бъдете щастливи! Споделяйте щастието си! Любовта сама ще ви намери... И ще озари живота ви с нови лъчи- само за вас!

The witch

Beware of me! You don't need my wrath spilling all over you. You definitely can't handle my strength and you are far too weak for my rage... So stay away. I am a witch. I deal with magic. I create dangerous potions that can kill or heal. I am powerful, more than you will ever know. I have inherited my skills from ages ago and I am at my best now. I can be kind, generous, merciful... The good witch. But I can be evil, too. Dark. Fatal. Your worst nightmare... You do not want to see that side of me. I can be horribly cruel. I have mastered the art of witchcraft over the centuries. Don't ever dare to threaten me. I am no longer afraid of anything. I have overcome my fears and insecurities. I now know who I am and what I am capable of. I have fought all my battles alone and I survived... My magic is my faith. I no longer tolerate the weak and the feeble. Don't ever stand in my way again with your foolish behavior, your fake feelings or your incorrigible acts. Keep your distance, for my fire can be lethal. I have had enough of idiots, users and losers... Anyone who dared take a shot at me or tried to steal my life away from me is long gone. Don't ask where they are now. Not a friendly place. I have divine protection. Like it or not. I have worked hard to achieve all that I am today and the horror is behind me. The battle was ferocious and the war was epic. This witch survived! So beware... When you gaze deeply into my beautiful green eyes and experience waves of sentiment, look no further. What lies beyond is not for all to see. You could be taking on more than you can handle. You have been warned. I am a lonely ranger. I have been resurrected from the dead and all I have now to remind me of my past is a broom and a few cats. Do not be fooled by appearances! A grand power lies within. Be careful which door you open and what you let out- angels or demons. The witch in me will never die. I may no longer need to cast spells but I can still shout out to the universe and make my voice heard. I can sing out loud and make the clear blue skies open above me... And there shall be healing rain or ashes from above. Whatever you deserve. This witch is beautiful. Make sure you never get to see her ugly side. No one will be able to save you then- from yourself. And my voice will still be heard. Forever and always...

A hand to hold

I do believe I have waited all my life for you. The one. The real one. The man who will love me unconditionally, selflessly, passionately... Maybe I waited too long. Maybe you were never real. Were you just a fragment of my imagination? Wishful thinking? A hope for eternity... I have a feeling you were always here, close to me- maybe just a hand away. I kept reaching out for your hand- so nearby and yet so far away. Oceans apart, worlds away, a galactic void... And yet you are real. Of flesh and blood. You can't be just another dream. I have felt loved. And then betrayed. And then what? Trust is a tricky issue. And it should be handled with care. It can split into a million pieces within a second. And take a lifetime to repair. But there is always the question- is it worth repairing something that has been broken? Picking up the pieces is not a joyful task. It is plain hard work. Sometimes it is much easier to give up. Fighting to get back into someone's heart and soul is a weary deed. I always wonder if you are worth it. It is not about winning or losing. Even if I win- what exactly do I get? What is the reward? And is it worth the trouble? The prayers? The sleepless nights? But then again- the nicest things in life are the simple ones. It really is no big deal. Maybe you should ask yourself if I am worth it. And take it from there... Patience has its limits. Eventually you realize time has run out. We don't have a lifetime to make important decisions. Follow your heart. You can only hold one hand at a time. Reach out to me if it's my hand you want. Before it's too late. Before the ocean drowns all good intentions. And I forget.... Forget what I dreamt of. Forget who you are. Forget... Don't blame it on time, on circumstances, on other people... Love is God's special gift to us. Lose it once and you may never get it again. People come and go. Good people, bad people, all sorts of people... Love remains. If it is real. You just need to know if you want to walk till the end of the world, holding my hand. It's that simple. Otherwise we walk alone. And only God holds our hand. I am at peace. I now know I can walk the rest of the journey with my head held up high. I can do it on my own. And there will always be someone to hold my hand! Because it is what I want and what I believe in... We are who we are. We make our own choices. I feel loved, watched over and blessed. Maybe not by you. In the long run it doesn't really matter. I will not be a beggar for love. I AM love. I may not always see it but I feel it- someone out there is always by my side, holding my hand. Just the way it is meant to be...

Свобода

Да осъзнаеш свободата е велико чувство. Усещането, че си господар на себе си е несравнимо. Да не зависиш от никого, да не чакаш никого, да не правиш планове с никого... Сам не означава самотен. Повечето хора, които сe  навъртат наоколо са в състояние да ни накарат да се почувстваме много повече самотни, отколкото ако сме насаме със себе си. Да се оставиш на собствените си емоции, да се насладиш на личните си пориви- ето това е истинската свобода. Осъзнаването, че нямаш нужда от никой, за да си щастлив е велико и освобождаващо прозрение. То показва, че вече си осъзнал собствената си стойност. Няма нужда да се съобразяваш с нечий настроения, да ставаш жертва на емоционални игрички или пък да се оставиш да бъдеш душевно рекетиран. Остави всеки там, където иска да бъде- да тлее в несигурността, да се тресе от страховете си, да живее в съмнения и предразсъдъци, да трепери от хорското мнение... Това са зависимите хора. Те вечно се съобразяват с нещо и някой. Всъщност животът ни е даден да го изживеем, както ние намерим за добре и по най-добрия начин за самите нас. Разбира се, без да нараняваш другите. Щастието е свобода. Да угодиш на душата си, да се вслушаш в сърцето си, да не се поддаваш на съмненията от хорските реакции. Красотата е навсякъде. Не винаги има някой до нас, с когото да споделим преживяването. Затова се насладете на приказката, отворете сетивата си и почувствайте вселенското изобилие, позволете на хармонията вътре във вас да излезе навън и да се слее с природата.... Продължете своята приказка сами, ако трябва, но никога не затваряйте страницата. Имаме един живот. И той е толкова прекрасен. Може да не сме срещнали подходящите за нас хора в този живот, но това не значи да се отречем от него. Няма по-хубав дар от живота. Хората са само подправките към него. Някои нагарчат, други лютят, трети просто не са ни по вкуса. Няма нищо лошо в това. Запазете своя дар така, както на вас ви харесва. Свободата е ваша. Дали да продължите напред с някой или сами. Направете това, което ви е по душа. Там, където това се случва с лекота- това е вашия път. Бог не е искал от нас да даваме ненужни жертви. Не ни е създал да страдаме или да проклинаме живота си. Освободете се от негативните хора, дори от тези, които ви създават дискомфорт. Истината е, че можете и без тях. Стига да го пожелаете. Много е вероятно да срещнете някой по пътя с вашите разбирания; хора, които да вибрират на вашите вълни. И това е един подарък към живота. Но, ако не ги срещнете, не се притеснявайте да продължите напред сами. Всъщност вие никога не сте сами. Цялата вселена е с вас. Хората сме малки, несъвършени частици от съвършената система. Не позволявайте на несъвършенствата да замъглят вашата картина. Защото тя е неповторима и уникална. Подарете си свобода- свободата да живееш. Така, както иска душата ви. Така, както повелява сърцето. Насладете се на всеки кадър от филма...Защото някой ден прожекцията просто ще угасне.