Дали...

Дали ще те забравя
в нощите самотни?
И търся топлината ти-
искрата нежност да запаля.

Дали ще ти простя
за клетвите на вярност?
И ще стигна ли дъгата
на обичта несподелена?

В бъдещето неизвестно
дали ще те обичам?
Опасно ли е вярата ми
на тебе да обричам?

Дали ще те намеря
сред мечтите, с които живея?
Ще стигне ли един живот,
Господи, по тебе да копнея?

Пътища

Далечни пътища,
уморени пътници,
безкрайни лабиринти от лъжи.
Веднъж потеглят ли,
завръщането
е поредната измама.
Когато вътрешния мир
се разпадне-
идва началото на края.
Миналото е транквилант,
безсилен срещу рака;
Настоящето е откъс
от неизвестен филм;
Бъдещето е истинската
желана нереалност.

Тъканите се разкъсват,
съпротивата намалява,
мозъкът нараства-
със знание….За какво?
Същността на корените
се разбива върху канарите;
Неплодородни земи
не ухаят на рози.

Миналото отеква
в затихващ аромат….
В бъдещето виждаме
така желаната червена роза
да кърви от бодлите,
които стискаме сега.

Къде е истината?
Болката избива остро….
Докато не претръпнем
и не забравим за рози.

Земята е наша! Коя земя?
Виждам много земи отвисоко,
без да зная къде да се приземя.
Като гълъб във военно време
ще летя далеч от бурната земя;
ще нося призива на свободата….
Отвисоко ще гледам разрухата и хаоса,
Но ще летя,летя….
Докато един куршум
свистящ във въздуха
не определи моята земя.

Ретровидение

Ако някога
отново те срещна-
В далечна нощ сълзлива….
Може би единствено тъгата,
останала от кристалните мечти
ще се открои като капка горчива
и ще потопи изминалите години…
Може би ти пръв ще ме попиташ-
Любима, как си? Беше ли щастлива?

Дали тогава спомените
очертали неизличимите следи
върху бръчките и загорелия тен
ще ни спестят едно откровение
за дългогодишна суета?
Ще намеря ли смелост някой ден
и аз да бъда уязвима
и да те попитам- обичаш ли ме още?
Нуждаеш ли се и ти от мен?

Господи, прости ми
за измамата да наричам
радост всяка дневна сивота….
Прости ми, че бях страхлива
и се примирих неволно
да живея с тази самота…
Помогни ми-
да бъда искрена веднъж
и да не обръщам гръб на любовта!

Ако никога
не дочакаме деня
да имаме мечтаната обща съдба-
Може би още днес ще се откажа
от всяка твоя ласка
и няма да бъда вечната жена…
Но може и да ти призная,
че ти си истината за мен,

Илюзия

Търся те- очите ми са бездна.
Не стихват и последните мечти….
Къде си ? Защо се тъй прекрасни
твоите измислени черти?


Далече си. Тъмен облак засенчва
слънцето над моята съдба….
Очаквам буря. А след това-
ще видя ли щастливата дъга?

В своите сънища ти подарявам
незнайна обич, щедрост, доброта…
С много нежност те дарявам;
ако те има- има красота!

Реверанс

Благодаря ти!
Раят е тук,
Всевишна моя вяра.
Дай всекиму таз сила-
да възцари победа.

Вярвам в тебе-
за мечтите,
Които оправда.
Благодаря ти
за вярата,
която беше непреклонна.
Огъната
като дърво при буря-
отново се изправих.
Любовта ме озари,
намерих доброта.
Благодаря ти,
че ме съхрани.
Благодаря най-вече
за надеждата,
последната,
тя никога не умря-
за това най-много ти благодаря!

На Мери

Къде погубихме мечтите,
озарени от блясъка на младостта?
Нима повярва на звездите,
че има щастие във вечността?
От теб остана спомена незабравим
и страха от злощастната съдба…
Изгубих те в мига неуловим,
когато ти погреба своята мечта.
Живея с вярата необяснена,
че ти си някъде-капка любов…
И тая надежда съкровена
да си далече от живота суров.
Боли от времето- то не заличава
детските следи на радостта….
Сърцето ми мълчи, но не забравя
пречупените криле на младостта.
В съня ми те си светлината,
която винаги ще бъде с мен…
За да запазя жива красотата
и така до сетния си ден.

Усещане за Коледа

Предчувствам Коледа. Усещам дъха на боровите клонки, потъвам в пухкавия бял сняг и чувам коледни звънчета на шейната на добрия старец. Обожавам Коледа. Елхата, която украсявам с трепет и вълнения, отварянето на кутията с играчки, спомените, които всяка от тях навява....Колко много Коледи съм посрещала! Дай Боже да има още много. С тъга и радост очаквам чудото на празника и мечтая за благословени дни. Коледа е празник светъл и божествен. Топъл, уютен, семеен и тих празник...Магията на Коледа е навсякъде. В отблясъка на червените топки, кипрещи се на елхата, в бухналата питка с късметчета, в шарените кутийки с подаръчета под елхата и лъчите от камината. Разглеждам коледните картички, посипани с блясък и се радвам на лъскавите гирлянди, прегърнали елхата. Малки свещички срамежливо премигват от дръвчето и огряват дребните играчки- сърнички, ангелчета, звънчета, шишарки и джуджета. Приказна красота! Коледа ме връща в детството, в безметежните години на щастие и любов. Помня трепетното очакване на подаръците, коледната трапеза на мама, молитвата на татко... Коледа вече не е същата. Татко го няма и едно място завинаги остана празно на масата. И въпреки това- магията витае във въздуха. По Коледа стават чудеса. Вярвам в тях. И тази Коледа ще запаля кандилото, ще подредя масата, ще приготвя подаръчета за семейството. Свята нощ. Когато всички си легнат, уморени и щастливи от вълненията, ще потъна в моити мечти, ще прошепна моята молитва. За здраве и благоденствие у дома. Ще приседна до елхата и ще се понеса на вълните на спомените...Всяка Коледа е неповторима. Ражда се Новото, вярата изгрява. Отново ще благодаря и ще притая дъх в очакване на чудото....Вярвам, че ще го има. И го очаквам...Благословени да сме на Коледа!

След фиестата

На един дъх
бих те изпила
като капка нектар.
И ми е сладко-
обичам вкуса ти.
В един миг бих се развилняла
като пенливо шампанско…
Бурни са страстите,
които разливаш в мен.
Отпивам глътка
горчиво вино.
Когато ме оставиш-
сама ще пия вино в нощта
и ще горчи от самотата….
Един отчаян вик напира-
искам твоята любов
отново и отново…..
Като прекомерен наркотик
ти съживяваш силите в мен.
Нали животът продължава
и всяка сутрин слънцето изгрява…
Дали ще чуеш моя зов?
Обичай ме! Кажи-нали
ще продължи и нашата любов?

Присъдата

Виновна ли съм?
Или невинна?
Исках истината
от теб да чуя.
Забравих болката
от грубата обида;
Преглътнах мъката-
вече мога и да си отида.



Виновна ли съм?
Или невинна?
Затова, че твърде дълго
само теб обичах.

Лекомислено повярвах
в клишетата подбрани….
Позволих на любовта
да остави своите рани.

Но никога не ме съди!
Ще дойде време,
ще се оплетеш отново
в своите лъжи….
Ще чуеш и присъдата,но
не питай кой я е издал:
„Ако никога не си обичал, виновен си- че си живял!”

Надеждата!

Не останаха думи неизречени;
Няма вече неизплакани сълзи…
Дали остана сила в мен-
неизчерпана, може би последна,
за да дочакам още някой ден?


Като клечка кибрит в мига
се разпалвам бунтувам, беснея….
Неизбежно настъпва смъртта-
посивяла, безлична….Страшно е
как бързо угасва страстта!

И животът е пламък-
красив и могъщ, но измамен…
В далечината мрака се простира.
Защо когато всичко свършва-
само надеждата никога не умира?