Страници

01 март 2010

България


“Да живееш, значи да се бориш- робът за свободата, а свободният за съвършенство.”
Яне Сандански

Животът е една непрекъсната борба. Още от древни времена хората са се борили за своето оцеляване и напредък. В стремежа си към свобода народът ни е дал свидни жертви. Българите са преживяли 500 години под турско робство. 500 години гнет, унижение и ожесточена борба срещу чуждото владичество. Смисълът на живота им е бил да махнат оковите на тиранина, свободата- висш идеал. Българската история, както и литература изобилства от примери на смели, понякога дори безименни герои, отдали живота си в името на свободата. Народното ни творчество възпява героичните подвизи на знайни и незнайни юнаци, паднали в неравната битка с врага. Благодарение на непреклонния и несломим дух на българите, България се освобождава от турско робство на 3-ти март 1878 година. Свободата е извоювана с кръв и много жертви. Днес тачим празника на свободата като най-светлия в историята на страната ни. Народната памет е жива и днес, за да осмислим кои сме и накъде вървим. Народ без минало е народ без бъдеще. Освобождението на България е светла дата, която почитаме и предаваме на идните поколения, на децата, за да обичат родината и да милеят за нея. И най-вече, за да знаят и помнят, че свободата не е даденост, а дълга и трудна борба.
Днес живеем в свободна и демократична страна и се гордеем с нейната история. Свободният човек има други цели и идеали. Когато не го грози непосредствена заплаха от унищожение, мислещият човек се стреми да се развива и да достигне до своите представи за съвършенство. Самата мисъл за съвършенство е привилегия на свободният човек. През вековете българинът е запазил и цени изконните човешки добродетели. Патриотизъм, състрадателност, доброта и човеколюбие- ето някои от вечните човешки ценности, които не бива да забравяме и към които трябва да се стремим. За да почитаме важните исторически дати на народа ни е необходимо да ги познаваме. Дедите ни са се борили и са жертвали живота си, за да живеем днес в мирна и свободна страна, а нашата задача е да продължим нататък тяхната битка- да живеем в социално справедлива страна и да допринесем за изграждането на единно и хуманно общество. Общество, в което всеки гражданин да се чувства добре, да осъзнава своите права и да спазва своите отговорности. Да живеем в държава, която ще бъде равноправен член на Европейския съюз, ще се пребори с демографската криза и емиграцията.
Представата на Яне Сандански за свободния дух, който се стреми към съвършенство може и да звучи като философско понятие, но истината е, че този стремеж е заложен във всеки един от нас и от нас зависи да го разгърнем и развием максимално. Историята се прави и се пише от нас, хората и докато ни има, ще съществува стремежа към усъвършенстване на духа и материята. Така както свободата е възвишен идеал, съвършенството е най-висшия стремеж на свободния човек.

23 февруари 2010

Черна сянка


Като черна сянка падна
любовта ти върху мен.
Изпепелена. Никому ненужна.
Да, очаквах този ден.

Загубихме я. Не отскоро.
Сянката за нас отдавна е дошла.
Слънцето отмина безвъзвратно,
не остана и капка от роса.

Пресъхнаха стъблата. Защо ли
всяко цвете някога изгаря?
Не вярвам в обещания и прошки-
раната със сол не се затваря.

Любовта остана в зародиш,
разпилян върху мрачната морава…
Какво да се роди от пепелта,
когато чувствата потънат в забрава?

Нощем сънувам слънчеви лъчи,
усещам топли жили в кръвта…
събуждам се с увехнали цветя,
скрили в черна сянка любовта.

Смяна на сезони



Беше лято.
Като волна птица ти разпали
крилатия огън на страстта…
Всеки лъч озаряваше клетви,
които вярваха във вечността.

Настана зима.
Как се става в утро, в което
до душата не стига светлина?
Как се топлят ледени надежди
след раздяла, мрак и самота?


Господи,
Отново идва нощ, в която
сърцето не иска да чуе прощалния зов…
И в люлката на спомена прегръща
своята велика, отминала любов.

22 февруари 2010

Тънката линия на приятелството



“ Не отивай в чужд дом, когато си болен.
Не отивай при свой приятел,
когато си озлобен. Стой в гората,
ходи между дърветата и на тях се оплаквай.
Само когато умът ти е спокоен и сърцето
Свободно, тогава посети приятеля си.”
( Из духовните послания на Петър Дънов )

“Приятел в нужда се познава” е казал народът. И наистина- за къде сме без приятели? Щастливи сме, когато сме обградени от сродни души, тачим любимите си хора и обичаме да сме заедно с тях. И все пак- дали понякога не злоупотребяваме с добрият приятел, превръщайки го в неволен слушател на тегобите ни? Някой може да каже: “Ами на кого тогава да се оплача?” Отговорът е съвсем прост: на никого. Приятелите ни не са тук, за да разтоварваме върху тях самосвала с отрицателните си преживявания. Те не заслужават това! Всеки сам си носи кръста на душевните рани и терзания. Приятелите могат да ни дадат добър съвет или да се отзоват посред нощ на нашия зов за помощ. Затова ги обичаме и разчитаме на тях. Но не бива да очакваме да са нашите кошчета за душевни отпадъци...И на нас не ни е приятно, когато някой ни залее с поток от информация за болежките си, безпаричието и емоционалните си дилеми. Даже съзнателно страним от такива хора. Човек полага усилия, за да изгради вътрешния си мир и да постигне хармония със себе си и обкръжаващата го среда. Трудно е, а понякога балансът е деликатен и е нужна съвсем малка психо-атака от вън, за да се срине до основи душевното ни спокойствие и равновесие. Дали, ако по-малко се оплакваме, няма да успеем да принизим значимостта на проблемите ни? И да не товарим излишно и други хора с тях? Докато- давайки воля на отрицателните си емоции, сякаш сами се вкарваме в капана на лошото настроение и безизходицата..?
Имам една приятелка- Марина. Много я обичам. От години сме заедно и в добро, и в лошо. Винаги съм се възхищавала на силата й да се изправя срещу трудностите без да им се дава. Вече знам с колко труд и постоянство е изградила своята броня и виждам как надеждно я пази. Тя не се оплаква, не хленчи, не се сърди на никого и не проклина съдбата си. Казва, че и това ще мине... От нея се научих да се усмихвам и да казвам, че съм добре, дори когато не е така. За моя изненада, с течение на времето открих, че това ми помага да бъда силна и ми дава вяра в собствените сили. Без вяра сме загубени. И приятелите ни са за това- да се веселим заедно, да ни подкрепят в трудности и да ни показват, че винаги вярват в нас. От собствен опит знам, че когато някой вярва в мен съм способна да извърша чудеса. Да са ни живи и здрави приятелите!

21 февруари 2010

Притча за ангелите и хората



Здравей! Позна ли ме? Аз съм твоят ангел-пазител. С теб съм от раждането ти; от първата глътка въздух, през годините, та до днес... Помниш ли ме? Твоята съдба, щастливата случайност, щурия късмет... Това бях аз- вечната ти бяла сянка, която ще бди над теб, докато те има. Понякога идвах в съня ти, за да ме чуеш. Тогава падаха предразсъдъците ти и ти се вслушваше в думите ми. Наричаше ме интуиция, предчувствие. Но това пак бях аз- вътрешния ти глас, пазителя на твоите тяло и душа. Моята мисия е да те пазя и да ти помагам в нелеките житейски битки. А когато дойде време да те предам в ръцете на Създателя, животът ни заедно ще е запечатан на филмова лента. Тогава ще можеш да ме видиш; да осъзнаеш, че ме има и че винаги бях до теб, дори когато отричаше Божията благословия. Да, знам, че много пъти се чувстваше забравена от Бога. Но аз чувах среднощните ти молитви; давех се в сълзите ти и виждах как душата ти се превива от болка. Бях с теб! Усещах страданието ти! И исках да ти кажа, че то е най-великия вселенски урок. И благодарение на него ставаш по-силна, по-мъдра и по-добра. Страданието е справедливо. Ужасно справедливо! Знам, че не го възприемаш така, но някой ден ще го разбереш. Как иначе ще се докоснеш до вселенската мъдрост? Страданието поражда състрадание. Отваря ти очите за чуждата болка. Защото ти не си сама на този свят! И други страдат, плачат, кървят... Някои дори много повече от теб. Зад всяка болка стои един урок. Тя те връхлита, за да ти покаже къде бъркаш и да те научи да се справяш с нея. Ти избираш как. Може с любов, може и с отрицание. Но нима има нещо по-силно от любовта? Когато усетиш любовта и се предадеш на нея, болката се изпарява, тъгата се разтваря, светлината те озарява...Чувстваш се богоизбрана. Ти наистина си Негово дете. Помниш ли колко пъти си се пощипвала, за да узнаеш това неземно щастие, което те огрява сън ли е или реалност? И се питаше с какво заслужи този земен рай. За всяко нещо си има причина. И за лошото, и за доброто. Понякога лошото е скрита благословия и един ден ще я разбереш. Дори и сега да не вярваш. Имаш още да се учиш. Но аз ще съм до теб и никога няма да те изоставя. И в най-тежкия ти миг. Ще ме видиш на лентата в края на земния ти път. Тогава, когато съзнанието ти се отвори към другите измерения. Бялата ти сянка, твоето второ “аз”. Не вярваш ли? Аз бях там, когато ти се отречи от Бог и от света. Когато ридаеше безутешно за пропиления си живот. Когато болката беше непоносима. Когато вярата ти се срина в бездната на измъчената ти душа...Вгледай се внимателно- аз пак съм там! И ти помагам. Как ли? Защо не виждаш стъпките ми до твоите? Погледни лентата – това са моите стъпки. Точно в този миг, мила, аз те носех на ръце...

18 февруари 2010

Не ме утешавай.....


Не ме утешавай!
Не искам да тлея бавно на клада.
Тази мъка няма да ме погуби-
Ще угасне пожара в душата ми
И пак ще живея- още съм млада…..


Не ме съжалявай!
С крещящата болка ще си отида,
Ще стисна зъби, ще замълча…
Няма и една сълза да отроня,
Дори омраза в очите ти да видя.


Не ме утешавай!
Не ме съжалявай!
Бъди до мен без измяна и лъжи….
Бъди този, за когото мога да умра.
Обичай ме- и силно, и нежно!
Или просто си върви…..

17 февруари 2010

Бягай!


Бягаш с думи,
с действия,
с дела...
Нараняваш ме
с фалшива обич,
с измяна
и с лъжи.
Смехът заглъхна
и не виждам вече
някогашните
щастливи дни.

Избяга някъде.
Когато трябваше
да си до мен.
Допусна дявола
на воля да вилнее
в изтерзаните души...
Не чувствам нищо.
И болка не усещам
от прекършени мечти.

Как да ти простя,
че погреба вчера,
отрече се от днес,
отказа утрешния ден?
Да те забравя ли?
Не! Беглецо,
бягай! Бързо
и наделече...
Забрави
завинаги
за мен.

16 февруари 2010

Ела!


Ела, когато сълзите се стичат,
а от болка не ти се живей.
Тогава ще ти дам любов и вяра,
една ръка в твойта ще те грей.

Ела, когато няма смях в душата,
а мъката те хвърля в пропастта…
Тогава ще съм истинска и мила,
една разкаяла се, жалка суета.

Когато дойде старостта.....



Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

12 февруари 2010

For love...


What are you ready to endure in the name of love? Pain, suffering, emotional sacrifice? Of course, love needn't always hurt. Blessed are those who have found a way to have and hold on to the love they want. What about the others? Those who are still searching for the dream... Where do they go from here? What may they expect while pursuing their happinesss goal? Why is it so difficult to find love? Why does love lift us up on a cloud, only to throw us down, bruised and aching? And yet- we want more. The sweet torture continues and we are hooked for life. Like a junkee that needs its daily dose, love addiction has us dangling on a string, ready to jump. For what? How many times have we known for sure that this love is wrong and yet nothing in the world can keep us away? Foolish, irrational, deceived person! How many times will you let your heart be broken? How deranged do you have to be in order to strive for a love that is going to leave you torn apart some day? Nothing can make you stay away if you are certain this is your very own love story, right? No logic or reasoning can stop you from heading straight into the fire? Why do you do this to yourself? Just for the moment of sheer happiness when you feel so alive, it's a miracle you are stil walking on the ground? Or for that special look that tells you- hey, this is it! We're in love! So what that some day it will all end? Who cares that after the ecstasy comes the big fall?! Go for it! Even if it means that some day you may have to crawl to find the thousand shattered pieces of your heart... Are you ready to do that? All in the name of love.... Are you ready to die for love? Perhaps that is one love worth living for....