The people we meet

No, I will no longer tolerate the bad moods of so-called friends on myself. I've told myself that over and over again. And yet I'm always the first to rush off and help even if it means a whole lot of inconvenience. Sadly, most people don't deserve that kind of attitude. They are simply not worth it. Having woken up on the wrong side of the bed, it is their aim to spill out their entire dissatisfaction of life on someone close at hand. Do you know people like that? Psychological vampires that make you feel uneasy in their presence, to say the least. I have met and separated with a lot of people in my life. I don't like breaking up long friendships. But I refuse to be taken for a ride. Compromise is a two-way street. Simple ethics is a must. You just dont use people you care for as emotional dustbins. Maybe it happened once too often, I don't know. But today something just snapped. I don't think I can turn around and pretend it never happened. It isn't fair to my sense of justice. All friendships have their do's and dont's. Maybe it was never a friendship in the first place. Or perhaps it just turned sour. God only knows. But it has got to end. In the name of self-respect. Psychological bullies have to be shown the red light. I just fired one today. They can get their kicks elsewhere for all I care...Better be lonely than be someone's punching bag. Amen to that!

Late night thoughts

I believed I could fly. I believed I could touch the sky...Years ago I believed in many things. I actually had dreams and I imagined I could make them come true. Too much fantasy gone wild. Things don't always turn out the way you want them to. Or maybe they are just the way they should be, except we don't know it. And the landing can be tough. It could feel like a plane crash. You've survived but you can't get up on your feet and you have no idea how to go on. Too many questions and not enough acceptable answers. Flying... Such a wonderful dream and so irrational. Who wants to be rational?! It all comes down to emotions in the end. Did you feel the emotion you hoped for? Did you get what you wanted out of life? Can you get off the scene without regrets? Were the pictures worth the fight? Up in the clouds reality may seem a little blurred. Dreams and wishes come together in the endless horizon. So much beauty unlived...I hate landings. Back on the ground, I know where I left my dreams- they are too high up for me too reach. That is why I love taking off. I go for them again, hoping to reach at least one and carry it back to life... Mission impossible? I'm not an aeronaut. I lack the training. I haven't got the guts. Yet I can't seem to stop reaching for the sky. It is as if my soul is completely oblivious to my body's physical state. It rejects reality. It yearns for the clouds. The blue horizon, way up high over the clouds. All my dreams are there, illogical, ruthlessly irrational, poignant and cruel in their simplicity. It is as if they mock my inability to reach them. I'm scared of heights, did I tell you? Not just heights but that's besides the point. More like scared of living... Why? It's the constant fear of failure that makes me want to abandon it all and flee... for the stars! Who says life should be a permanent success? Who makes the rules? You don't like the game- please, feel free to get out...I don't like being told what to do. I despise expectations, comparisons, conclusions. And I don't like losing. The point here is that I might have lost the set before I actually started it. And then I might end up losing the game. Sooner than I planned. The crash was not a mirage. I am on the ground. And I can't get up. Too many wounds in the long run... I want to get up, I just don't know how to. It's my life, I'll figure it out. The fact that I really want to fly must mean something, right? Isn't it all about making an effort? Who cares about the results? Have I learnt my lessons? I wouldn't know. Up there, in my dreams, looking down at how I've arranged the pieces of my life, I might get insight into the story. Perhaps even see some answers. Landings are not all bad. I need to remember that next time I take off for the stars...

Томина Неделя

Иде Томина Неделя- първата неделя след Възкресението, посветено на тези, които не вярват.... Вие в какво вярвате? Вярвате ли, че Той отиде на кръста, за да спаси нас, човеците? Аз вярвам в доброто. И в прошката, която ще получа за греховете си. Вярвам, че Бог бди над мен, чува молитвите ми и ме пази. Затова и всяка вечер Му благодаря. Когато страдам или тъгувам вярвам, че ще осмисля урока си от поредното изпитание. Защото няма случайности и знам, че всичко, което ни се случва цели да ни направи по-добри и по-мъдри. Дали успявам? Вярвам, че имам достатъчно разум, за да разбера посланието, което ми се изпраща. Понякога е много трудно. Въпросите напират, а отговорите сякаш се изплъзват и се топят като последния пролетен сняг. Вярвам, че ще получа просветление. За да мога да продължа напред и да съм силна. Тези, които повярваха в Христовото възкресение бяха възнаградени с хармония и душевна благодат. Други продължават да търсят доказателства, факти, материални показатели. Хилядолетия не ни стигнаха да се приобщим към вярата и да се оставим на великата промисъл да ни води напред. Все нещо не ни достига. Жалки сме, заклещени между материалното и желанието ни за духовно израстване. Раздвоени сме и страдаме- отново. Навярно нещата са далеч по-прости, отколкото си ги представяме. Въпросът е доколко успяваме да повярваме в тях. Или наново ще се завъртим в омагьосания кръг на битието, ще падаме, ще ставаме и ще се питаме „Защо?” И навярно точно тогава ще потърсим утеха в някоя църква, ще запалим свещичка и ще се помолим за спасението на душата. Душата, която отказва да се закотви в материята и вечно ни подсеща, че само тя е вечна…. Останалото е преходно и трябва да бъде изстрадано. До болка. За да повярваме в Божиите закони и да се оставим да ни водят. Страданието ще ни доведе до възкресението. И до светлината. Друг път няма. Затова сме на тази земя. Затова се лутаме и търсим всякакви начини да избегнем страданието. Отказваме да разберем или не искаме да приемем,че само то може да спаси душите ни. Страхуваме се. Тъгуваме. Земни сме и ни е трудно да се извисим над нещата. Смирението е част от вярата. Вярвам, че то ни носи повече блага от всякакви успехи и постижения. Стига да осъзнаем колко ни е необходимо. И да се оставим да ни води в ежедневните ни дела. Вярвам, че много хора го разбират. Вярвам, че всеки си носи кръста и знае защо. Вярвам, че ще бъдем благословени. Заради доброто у нас, заради желанието ни да се учим и най-вече заради вярата ни. Без нея не може. Това би означавало да се обречем на вечен мрак, а Той не се пожертва, за да тлеем в дълбините на мрака. Вярвам, че ще сме благословени. И че вярата ще ни помага да живеем по-щастливо. Без нея просто сме загубени….

Обратите на съдбата

За сетен път се убеждавам , че всичко в живота ни е на кантар. И доброто, и лошото се борят за превес, а докато това се случва намираме баланса. Но няма как да напуснем везната. Вече знам, че след поредното разочарование ще дойде радостна вест; след предателството ще срещна човечността; след лъжата ще открия истината…И няма как да бъде другояче. Трудно е да поемаме ударите на съдбата, особено ритниците от близки хора, но всяка затръшната врата отваря нова. Понякога търсим утеха при един, а най-неочаквано я откриваме при друг. Случва се да ни откажат помощ там, където я очакваме, но тя пак идва при нас от там, където не сме очаквали. Така разбираме на кого всъщност можем да разчитаме и кой ще ни обърне гръб при първа възможност; кой е истинският приятел и кой е лицемера; кой се радва на успехите ни и споделя болката ни и кой просто ни завижда… Понякога се обръщаме към някого за съвет и получаваме плесница. И докато се чудиш защо точно на теб ти се случва това, изненадващо получаваш най-прекрасните божури от друг. И знаеш, че си на прав път. Защото си се научил да бъдеш добър без да очакваш нещо в замяна, състрадателен си към човешката болка, не злорадстваш, научил си се да прощаваш и най-важното- умееш да обичаш и да се раздаваш безкористно. Няма от какво да се страхуваш. Не се връщай при затворената врата- там не е твоето място. Уважението към другите е точно толкова важно, колкото и себе уважението. Колко пъти сме тровили душата си, подлагайки я на неравностойни експерименти? Сами се навираме между шамарите, а не поглеждаме към градината с рози. Изборът е само наш. Бихме могли да останем при тиранина, който ни манипулира, тормози и травмира от криворазбрана носталгия, но бихме могли и да прегърнем новото, непознатото, хубавото. Това, което кара душата ни да лети, да се чувства значима и обичана. Тя сама намира пътя, дори когато ние се лутаме в неведение. Душата умело различава доброто от злото, истината от фалша… Само трябва да се вслушаме в нея. И да й позволим да ни покаже светлината.

Why wait?

Why wait for tomorrow to do something when today may be all there ever is? We spend a lifetime waiting, hoping, planning, dreaming... and just when do we start living? Why postpone our life for better times ahead when the present is all the reality we have? So many things could happen today but they are left for... God knows when. And God knows IF....Be grateful for the life you are living today, don't regret the past and the mistakes and stop dwelling on the future. No one knows what lies ahead and maybe no one needs to know. What is meant to happen will happen anyway, despite our efforts to prevent it, avoid it, release it.... All futile attempts to control the future are just an indication of our fear and insecurity in what lies ahead. No one can promise us blue skies and roses, so why bother worrying about what may or may not happen? Don't you ever get tired of waiting for something to happen? The future is elusive and does not belong to us. In our dreams the future is devoid of pain, chaos and the troubles we are experiencing today. But they are such important lessons for the evolution of our soul. We would never be what we are today without the struggle and the efforts to achieve the harmony we dream of. Everything makes sense, everything happens for a reason. We may not know why, we might not find out why but nontheless there is a message for us in all the things we come up against. Just look for the signs. They are there to help us move on. They appear to heal the ache and give us courage to carry on. We have a unique chance to live our life in all its beauty and vitality today. Don't ever postpone this wonderful adventure for another time...Today is all we really have.

Демони

Блажени са тези, които не видяха, но повярваха...В какво можете да повярвате без да сте го видели, чули, пипнали? До колко вярата ви в даден обект може да надделее над обективното мислене? Труден въпрос.... Зависи за какво иде реч. Вярвате ли в демони? Знаете ли, че те са причината за повечето ви страдания, болести, неудачи? Не са виновни времето, вирусите, лошата случайност? Има хора, които ги виждат и знаят на какво са способни. Други, като мен биха могли да повярват в тях- или не. Злото е сила, коята не бива да се подценява. И винаги ще съществува, за да имаме база за сравнение. Случвало ли ви се е да ви прилошее внезапно, да изгубите нещо ценно, да тъгувате без причина? Имали сте посещение от демон. Кой е той ли? Би могъл да е всеки- жив или мъртъв, познат или непознат. Идва, за да сее зло и зарази. Да тормози съзнанието ви и да трови духа. Неприятен, нежелан гост. Разпознахте ли го? Той е ловък. Може и да не го хванете на местопрестъплението. Но ако сте го "заковали" остава да се отървете от него. Как ли? Като го "изпарите" с молитва и запалена свещ. Като го подплашите с тамян и кръст. Демонът се страхува от Христовите символи и се стопява от вярата. Молитвата го изгаря. Ставате ненадеждна жертва и демона се премества върху друг неподозиращ обект. Имайте едно на ум, когато ви сполети нещо лошо. Енергията, обхванало тялото и духа ви може да не е светла и добра. Но силата й може и да руши, ако не я овладеете. Бъдете по-силните, знаещите, вярващите. Вашите оръжия са мощни- разум, интуиция и вяра. С тях можете да победите злото. Направете го, за да не ви вреди. Бъдете победителите в битката с демоните!

Разпети Петък

Страстната седмица е. Разпети Петък. Денят, в който Той проля кръвта си, за да изкупи греховете ни, човешките. Векове на страсти, прегрешения, престъпления... Колко още можеше да издържи? Докога изкупителната жертва ще е най-святото нещо в живота ни? Докога невинните ще плащат за греховете на изпадналите духом? Наказанията са жестоки. Страховете също. Дали осъзнаваме какво сме направили? Какво ни дадоха и ние в какво го превърнахме... Даде ни се живот. Прекрасен. Красив. Цветен... Огледайте се около вас. Виждате ли осакатените и телом, и духом? Усещате ли тъгата? Надушвате ли изгнилите мечти? Осквернените слова? Ръждясалите чувства? Увяхналите цветя? Прокудената любов.... Това сме ние, хората, грешните. Ето в какво превърнахме Рая на земята. В бунище от разбити илюзии. Заради всичките ни грехове Той отиде на кръста. За да ни даде втори шанс. Да намерим себе си и най-доброто в нас. И да го споделим със света...Ако можем. Ако поискаме. Имаме цял един живот, за да открием добротата и да я разпръснем като златен прах върху земята. Да поникнат нови стръкчета любов. Клонки състрадание. Дървета мъдрост. И капка кръв. Неговата кръв. Пролята за нас. За да ни има. За да се научим на живот. Да почитаме, вярваме и обичаме божественото начало във всеки един от нас. Да осъзнаем посланието, с което сме пратени на земята. Да вдъхнем надеждата, дарена ни с първата глътка въздух... До сетния си дъх. Ще ни стигне ли един живот? Толкова кратък, вълнуващ, изпъстрен с хиляди шарени емоции... Едно Възкресение предстои. На чувствата. На най-великото творение на Бога- Живот! Той ще възкръсне, за да ни покаже пътя... Към светлината, любовта, прошката и.... вечния живот. Ако повярваме. Ако сме достатъчно силни, за да бъдем добри. Всички познаваме болката. Минахме през ада, за да намерим своя рай. Той е тук и ни очаква. Бихме могли да живеем в рая. Да бъдем в мир със себе си и с околните. Да се наслаждаваме на прелестите на това чудо, наречено живот. Орисани сме да бъдем щастливи. Не е нужно да проливаме кръв. Той вече го направи за нас. Може би само една капчица доброта за хората. И Царството ще бъде наше...Не страдание- любов ни завеща! Намерете я и я опазете. За да ви има.... За да сме благословени! Сега и завинаги.

За животните- с любов!

Някакви садисти изтезават животни в милата ни родина, а никой не взима мерки по въпроса! Кой си позволява подобни извращения и докога ще търпим такива изроди сред нас?! Оказва се, че трябва да спасим животните от... хората! Ако това изобщо са хора. Обичам животните. Обичам природата. Помагам, с каквота мога. Искам да живея в спокойна страна, където да цари мир и любов между хора и животинки. Защото всички сме Негови чеда. И никой няма право да тормози, осакатява или убива друго живо същество! Това безумие трябва да спре! Страшно е, че има много такива случаи. Значи някои люде си въобразяват, че могат безнаказано да издевателстват над животните. Е, няма да стане! Ако трябва ще се вдигнем на всенароден бунт и ще вкараме зверовете в затвора. Защото човекът е истинския звяр! Подписах петицията, присъединих се към всички добри каузи, подкрепих всевъзможни групи за защита на животните! Но знам ли утре, като излеза на двора дали няма да намеря отново кучето ни пред блока смляно от човешка ръка?!
Идват празници, светли християнски дни. Народът ще се втурне към църквите да се моли. Сред тях ще има и мъчители на животни... Те за какво ще се молят? Какво очакват? Доброта? Божия милост? Няма да стане! Без извинение. Не заслужавате нито прошка, нито милост. Не знаете какво ви чака! Не се чудете на злините, които ще се изсипат върху черните ви глави. Заслужавате се ги. Бумерангът на злото е много силен. Страшна е силата, с която ще ви връхлети... Няма милост за подобни изчадия! Няма и да има. Сами се натикахте в казана- там ви е мястото....
Животните са тук, за да ни обичат и помагат. Благословени са тези, които също ги обичат. Бог бди над своите души. И ни пази! За всички, които отворят сърцата и душите си за животните- раят е тук, на земята! Те ще познаят и щастието, и добротата и Божията благодат... Амин!

Благовещение

Днес е Благовещение. И най-силната отрова губи своята сила. Колко отрови поехме през зимата? Отровихме си и тялото, и душата, и мислите... Днес е време да се пречистим, да поискаме прошка за греховете си и да се надяваме да получим Блага вест. Очаквам я. Благата вест. За мен тя би означавала, че Бог чува молитвите ми и знае какво съм си пожелала. Всеки един от нас има свидна мечта. Толкова скъпа, че чак не знаем дали сме достойни за нея... И все пак- продължаме да се молим и да се надяваме. Преосмислила своите грешки, душата ни се моли за спасение. Дали осъзнаваме как с мислите си сами подреждаме житейските събития? Но със сигурност знаем колко е трудно да се направляват тези мисли. Понякога те просто ни изпреварват с темпото си и се реят хаотично в главата ни, рисувайки не дотам желани образи. Отровата е в нас. В мислите ни и в сърцето. Затова ни е тъжно, мрачно и потиснато. Страхът вледенява и най-горещото пролетно слънце, а обърканите ни чувства унищожават в зародиш и най-светлите желания... Толкова сме грешни! Позволяваме на дявола да жонглира с душата ни и после се чудим защо сме като смачкани, сдъвкани и изплюти. Животът ни е предоставил избор. Можем с години да се лутаме в мрака, но бихме могли и да се потопим в пролетните лъчи, да разтворим душата си за светлината и да прошепнем своята молитва с ясното съзнание, че тя ще бъда чута. Да се опитаме да бъдем щастливи! Да се порадваме на простите неща. Да престанем да се тревожим за бъдещето и да се оставим на Божията промисъл... Да прочистим съзнанието си и да дочакаме Благата вест. Убедена съм, че няма да закъснее. Тя е за нас, хората. Понякога достига до нас по неведоми пътища и не я разпознаваме веднага. Друг път е ярка и открита. Но тя е там. Помислете си за нея. Какво е важно за вас в този миг? Кое е най-съкровеното ви желание? Пожелайте си го! Чудесата стават. Благовещение е....

Пролет

Пролет е. Животът възкръсна изпод бялото було на дългата зима и даде заявка за нови вълнения. Бавно излизаме от пашкула и вдъхваме аромата на пролетните цветя, жадно се взираме в пъстрите цветове, поднесени от природата. Прекрасно е усещането за нов живот. Сякаш сваляме от гърба си не само зимните дрехи, но и грижите, тъгата, тъмнината в душата. Природата се събужда от зимния си сън, предвкусва топлината на идните дни. Изкарахме тежка зима. Сега ни се иска отново да се посмеем, да попием всеки слънчев лъч върху зажаднялата за ласки кожа и да се гмурнем в морето от пъстри цветове. Пролетта дойде в цялата си прелест- многоцветна, свежа, уханна... Как ни се иска да проникне до дълбините на душата и да даде живот на зрънцето надежда, което посяхме. Дали? Очакването е като обещание за възкресението, за вечния живот. Сливаме се с природата, щедро раздаваме от своята вяра и доброта. Природата започва новия си цикъл. И ние сме частица от него. Малка, уникална частица, пропита с любов. Семето, което посяхме... То ще разцъфне и ще даде плодове. Очакване...Какво посяхте? За какво се молихте? В какво повярвахте? Какво си пожелахте? Пролетта ще ви зарадва със своите плодове. Събудете се. Огледайте се. Мечтите понякога се сбъдват. Дано! Пролет е... Бъдете!