Честит Първи Рожден Ден, JadieAngel!

Точно преди една година, на 2.11.2009г. с много желание и малко колебание създадох този блог. Измина година на творчество, нови приятели и много положителни моменти с JadieAngel. Равносметката? 260 лични публикации- проза, стихове, статии в различни сфери- литература, психология, автобиографични есета на английски. Навремето имах дневник, в който вписвах творенията си, сега имам този електронен дневник, в който мога да давам воля на литературните си наклонности.
За хубавите емоции с блога, за щастието да твориш, за възможността да публикуваш мисли, идеи и случки- за всичко това благодаря!
Чести Първи Рожден Ден, Jadie Angel! И до много нови срещи!

Приятелчета

Мисли....

Поредната трудност в живота. Пречка, проблем или дилема. Можеш да се бунтуваш, да се ядосваш, да беснееш. Да си нарушиш спокойствието, съня, здравето дори. Но можеш и да приемеш нещата, които не можеш да промениш такива, каквито са. Да се оставиш по течението, да се отпуснеш и да си кажеш: "Каквото е, това"... Какво ще избереш зависи само и единствено от теб. Трудностите не се променят, те ни съпътстват цял живот. Може да се промени само отношението ни към тях, начина на възприятие. От това зависи спокойствието ни и бъдещата хармония. Всичко в живота е някакво изпитание, своеобразен вид урок за нас. Дали ще съумеем да разберем посланието е въпрос на личен избор. От нас зависи да се оставим на житейската река да си тече свободно без да й се противопоставяме непрекъснато, да се тръшкаме и ядосваме. Понякога нещата просто се случват, въпреки нас или именно заради това. Оставете живота да си върви по своя коловоз. Качете се на влака и пътувайте спокойно, наслаждавайки се на гледката. Не изпускайте приключението, заради своето неудовлетворение. Всичко тече, всичко се променя... Поемете смело по пътя и вярвайте на машиниста. Той знае накъде ви води и бъдете сигурни, че ще стигнете дотам, с или без нерви. Изборът е ваш. Хубаво е да ви е леко на душата и светли мисли да нахлуват в съзнанието. Не прогонвайте красотата от живота с негативизъм, не си почерняйте деня с отрицателни мисли. Просто се оставете на спокойствието и разрешете на щастието да ви споходи. Да бъде светлина в мислите! Любов в сърцето! И спокойствие в душата! Амин

Без правила

Далеч отхвръкна радостта,
дървета брулени събра...
Остана спомена зловещ,
проклинащ тъжната съдба.

Изгубих битката отдавна,
не намерих смелостта
Да надвия злите сили-
това ли ми е участта?

Отредиха ми- изгубена
на житейската морава.
Победиха ме по-силните,
Мечтите тънат в забрава...

Играта е без правила,
Лекувам рани от войната.
Не станах победител, не
се смили над мен съдбата.

Не помня вече ударите зли,
За истината всичко давах.
Огъвах се като при буря-
но след това отново ставах.

Животът е без правила,
Загубите се ширят навред...
Не е важно, че ще падаш,
а как ще продължиш напред.

Сладки померанчета

No answers

So many questions and no answers....Did I do something wrong? Am I being punished for past deeds or is this just the portion fate has handed out to me? Did I chose to live the life I have or is it all previously planned from above? Why do we suffer and carry on as if nothing ever happened? Why do we lose people we love? Why is it that despite our belief in the heavenly father, we still feel vulnerable in the face of fear and cruelty? Why does life seem so unfair at times when it is supposed to be a wonderful experience? Why does love hurt? Why do we remain under the influence of the past when there are times it should be forgotten? Why do we worry about the future when it really isn't up to us to control it? Or is it? What are the results tomorrow of our activities today? How can we change our thoughts and channel them into positive paths only? Why do nice people take a toll in life while others who never give a damn about anything or anyone seem happy? Is that the way it should be? Why do I feel sad about things I can not change? Why is it so difficult to accept the reality of life when things go wrong? How can I find the strength to really forgive the pain that people I love have inflicted on me? How can I forget all my past mistakes and not let them affect me anymore? Why is there such a huge void between what I am and what I wanted to be? Why does life throw us in situations we obviously aren't equipped to handle? What if we are unable to learn our lessons from them? Will we ever get a second chance to make amends- in this life or the next? Will this life span be enough for all the things we dream of doing? Why are we unable to fulfill our wishes? Is that some kind of a revenge? Do we deserve it? Was I bad? Did I expect too much from life? Is that why I have to pay such a high price for my greed? Or was I just plain meek and incompetent? Am I right to accept my fate? Could I have had a better life? Could I have lived the way I wanted to had I been a better person? Am I being selfish? Does God love me? Am I doing the right thing in believing my prayers will see me through all difficulties? Am I being merely foolish? Should I make more of an effort to come to terms with what I have to deal with? Will I be happy? Will my family be fine? Will we be together for long... Will we be blessed?
How I wish I knew the answers!

Ако...

Ако беше сред нас щеше да имаш 70-годишен юбилей. Щяхме да се съберем да полеем щастливото събитие, да се повеселим и да се почерпим за твое здраве. Уви, не дочака този миг. Отлетя в небитието и остави мъката да ни стиска за гърлото на празници и делници... Ако беше тук животът щеше да е по-светъл, по-лек и хубав. Щеше да раздаваш безграничната си любов, да ни разсмиваш и да се грижиш за нас- така, както правеше цял живот. Няма те на този ден. От каменната плоча грее усмивката ти, така обичана и жадувана, а сълзите текат на воля.... Липсваш ми. Студено е без теб. Тъмно е. Мрачно е и в душата, и в сърцето. Липсва ми гласа ти, прегръдката, усмивката, всичко, което беше ти. Ако имаме друг живот искам пак да те срещна там, отново да ми бъдеш баща и да се радвам на безгрижните и обични дни, с които ме дари... Сърцето не знае забрава. Ти си в мислите, в сънищата и в спомените ми. Бих искала да знам дали ни гледаш, дали знаеш какво чувствам, дали виждаш колко непохватно се справяме без теб. Ако беше тук, щеше ли да се гордееш с мен? Ако можеше да ми кажеш нещо, какво би било то? Ако имахме право на още едно желание, можехме ли да надхитрим смъртта... Тя идва, когато си иска. Няма подходящ момент. Идва, отсича и си заминава. След нея остава хаос и разруха. Не зная как да се справя с промените, трудно ми е без теб. Опитвам се да продължа нататък, но се лутам сред сковаващата мъка и безвъзвратно отминалия живот... Не зная как си, от какво имаш нужда. Ако можех да те видя само още веднъж.... Ако имах право на още една прегръдка, един последен разговор.... Самотата стана навик. Искам да отпразнувам миналото, което имахме. Искам да намеря утеха сега... Занапред не знам какво ме чака. Днес си спомням твоя живот. Днес си мисля за теб. Обичам те. И искам на глас да изкрещя: Честит празник, шампионе! Дали ще ме чуеш? Дали....
http://www.youtube.com/watch?v=FawuatDinR8&feature=related

Есен

Есен е. Златна, слънчева, красива, но и малко тъжна... Пожълтелите листа навяват спомени за отминалото лято, изживяно като вълшебна приказка. Есента винаги идва след най- хубавото време, лятото на бурната ни младост; редуват се сезони, изнизват се години и се озоваваме в есента на живота. Натрупали сме и опит, и огорчения. Изживели сме стихията на летните купони и сега се отдаваме на тишината на хладната вечер, обгърнати от дъждовните пелени. Навън е мрачно, ветровито, пусто. Отиват си жегите, слънчевите ласки, вихрушката на лятната любов. По-мъдри сме, но и по-смирени. В очакване на зимата се потопяваме в златото на есента. Всичко е преходно, всичко се променя. Слънце, дъжд, виелици, студ и мрак- природата си разгръща в цялото си величие и ни подарява късче надежда. С есента идва и осъзнаването за мимолетните емоции в живота. Забавяме хода, поглеждаме назад с усмивка и плахо се взираме напред. Как ни се иска да можем да надзърнем в бъдещето, да узнаем какви изненади ни е подготвила съдбата. Животът е сън. Някой ден ще се събудим и ще имаме всички отговори. Засега ще поспим своя зимен сън до следващото пробуждане. Ще помечтаем на топло, сгушени в обятията на любимия човек и ще се наслаждаме на природните стихии от уюта на дома ни. Природата си има своите знаци за идните дни. Студена и дъждовна есен- плодовита пролет. Дъждът ще отмие тъгата в душите ни. Вятърът ще отвее надалеч страховете ни. Край на нещо старо и ново начало. Вечният кръговрат на живота. Есента е магия, която плаче да бъде изживяна. Гали косите ни със златен гребен и ни понася в плавния танц на мъдростта. Есен свята... Все така прекрасна остани!

Далече, занапред...

7.10.1989 година. Тогава си казахме заветното "да" и се взехме и в радости, и в тревоги, и в здраве, и в болести. Беше прекрасно, вълнуващо, безоблачно и емоционално. Като всяко ново начало... Къде сме сега, 21 години по-късно? Около нас раздели, разводи, егоизъм, дребнавости и омраза. Оцеляхме и опазихме любовта си. Силни сме и сме добри! Изправихме се срещу предизвикателствата, преглътнахме различията и се преборихме с трудностите. И продължаваме да се обичаме.... Откъснахме се от завистниците, зложелателите, песимистите. Бяхме двама срещу всички и- победихме! Цената бе висока, но усилията си струваха. За нищо не съжалявам. Изпитанията ни научиха да бъдем задружни, проблемите ни сплотиха. Няма безоблачен брак. Има любов, разбирателство, уважение, компромис, зачитане на човека до теб. Има желание да продължиш напред. Никога не се предадохме. Вярвахме, че ще остареем заедно. Една далечна мечта има шанс да се сбъдне занапред. Животът ми е прекрасен с теб. Дори не искам да си го представя без твоята любов. Светът е за двама, ти си по-добрата половинка. Благодаря ти, че те има. Благодарна съм за доверието ти, за прошката, грижите, добротата и мъжката сила. Чувствам се сигурна до теб. Спокойна съм за семейството ни. Плавахме в дълбоки и мътни води. Не позволихме на любовта ни да се удави. Изкачихме стръмни и опасни скали, но не оставихме брака ни да се разбие на парчета. Минахме през бурени и тръни, но запазихме розите за нас.... Обичта, приятелството, съпричастността надделяха над злото и затова продължаваме смело да крачим заедно и занапред. Хубаво е с теб. Превърнахме брака си в приказка с щастливо продължение... Раздадохме любов и получихме много любов. В дома ни има смях и веселие. Може би е дошло и времето да се радваме на плодовете на нашата любов? Отгледахме прекрасно дете. Извървяхме нашата голгота. Загубихме родители, приятели, но бяхме заедно и в болката, и в скръбта. Подкрепяхме се в трудните мигове и никога не изгубихме вярата, че доброто тепърва ни предстои... Така и стана. За любовта, която оцелява вдигам наздравица днес. За щастието, което се извоюва е молитвата ми занапред. За брака ни, който ни дари с радости и взаимност- благодаря! Зная, че ни очакват още много хубави дни. Благословени сме с любовта ни. Далече, занапред- обичам те!

Positive thoughts

To wake up in the morning, knowing you're still alive,

To know you have a choice each day, starting afresh,

To find joy in everyday, acknowledging simple pleasures,

To live in the present moment, engaging your awareness,

To count the blessings in life, believing abundance abounds,

To enjoy the work you do, following your passion,

To make a little difference, adding to the universe,

To be what you are, listening to your inner being,

To give away love, rejoicing in the chance to give,

To receive love with gratitude, feeling good about it,

To smile at strangers, seeing how infectious it can be,

To speak words of kindness, spreading a little warmth,

To understand with compassion, opening up your mind,

To play with children, nurturing your inner child,

To appreciate the nature, soaking up all the beauty,

To feel the warmth of the sun, glowing upon your skin,

To listen to the falling rain, pattering on the grounds

To taste the richness of food, sliding down your throat,

To smell the freshness of air, filling up your lungs,

To see the falling night, concluding a well-lived day,

That's life, that's living,
That's the core of what really matters...
And if I've missed out anything,
Please let love make up for all of it.