Страници
14 ноември 2010
Коледни Заговезни
Днес е Коледни Заговезни. Започват 40-дневните пости, предшестващи Рождество Христово. Време за пречистване и на тялото, и на душата. И най-вече на мислите ни, с които предаваме енергия в света. Време за размисъл, за смирение, за молитва. Да ни прости Господ греховете. Да ни помогне да пречистим душите си, за да сме отворени за Божията промисъл. Да се помолим да ни опрости волните или неволни грешки. Да очистим душата си от негативизъм и лоши помисли. Нека има повече светлина в душите и в живота ни. Светлина, която да раздаваме на хората около нас. Да си помагаме и да подаваме ръка на бедни, болни и нуждаещи се. Той пожела да живеем в мир и хармония помежду си. Дали успяваме? Намираме ли място в сърцата си за други? Търсим ли разбирателство и помирение с другите? Можем ли да бъдем добри? Да сме безкористни в чувствата и отношенията си с ближните? Времето ни на тази земя е прекрасно, но и ограничено. Някой ден всички ще се завърнем в небесното царство и ще разберем какви сме ги вършили тук. Дано не се срамуваме от себе си. Сега е време да се замислим върху земните си дела. Накъде вървим? Как се държим? Какви мисли ни спохождат? Какво говорим?...Никога не е късно да се поправим. Да се обърнем с любов и доброта към света. Да бъдем хора. Все прости неща, но понякога трудно изпълними. Днес ще запаля свещичка в храма. И ще поискам прошка. След това ще изрека молитвата си. Знам, че тя ще бъде чута. Остава да се постарая да изпълня и постите със смисъла на всеобхватната Божия любов... За да ни има и да сме щастливи в днешния ден.
10 ноември 2010
За сираците и домовете
Напоследък се появиха доста негативни реакции спрямо благотворителната кампания на "Великолепната шесторка" по ЬТV. Стигна се дотам от телевизията едва ли не да се оправдават защо са предприели подобно "обречено" начинание. Във форумите бълват призиви срещу поредното измислено начинание... Като зрител, майка и гражданка на страната, в която живея и където смятам да остана бих искала да изразя своето становище по проблема.
Изцяло подкрепям инициативата на предаването, пускам СМС-и и се възмущавам от репортажите за условията, при които живеят децата в домовете. Това достатъчно ли е? Едва ли. Дали помагам с нещо? Не мисля. Очевидно за подобно начинание трябват пари. Много пари. Тези пари трудно се събират от хората, поради всеобщата беднотия на народа. Нормално е в такива случаи да се запитаме къде е държавата и защо е абдикирала от задълженията си спрямо бъдещето си- децата? Защото всички знаем, че без деца няма бъдеще тук. Децата ни напускат страната в търсене на нормални условия за живот, а тези, които остават има тепърва да се борят с бюрократичните недомислици у нас.
Пари за домовете за сираци няма. Всяко дете заслужава семейство! Как да му го осигурим? Хората трудно отглеждат собствените си деца, трудно им осигуряват качествено образование, здравеопазване и работа по-нататък. Същевременно, за да станеш приемен родител има доста тромави и сложни процедури, които биха отказали от начинанието и най-големите ентусиасти. Има и 300 000 бездетни семейства, които нямат пари за ин витро процедури и с години се блъскат в сложната дилема- да родят или да осиновят? За съжаление, и двете процедури са еднакво тежки и понякога невъзможни. А домовете продължават да се пълнят с деца, които биват изоставяни ежедневно.... Въртим се в някакъв порочен кръг с години, от който като че ли няма изход.
Предлагам да се създаде по-гъвкава система за желаещите да осиновят дете. Нека процедурата става по-бързо и без излишни формалности, за да могат желаещите да имат дете да не се отказват. Да им спестим войната с бюрократичната машина- така ще имаме повече щастливи семейства и по-малко деца в домовете. За желаещите да станат приемни родители да има по-качествен и бърз контрол, но без в момента действащите задължителни курсове за гледане на деца. Нали никой не си мисли, че едномесечен курс може да те научи да бъдеш родител? Това е умение, което се усвоява цял живот.Понятието "временно" семейство също ми се струва неподходящо. Вярно, че всичко на този свят е временно, но все пак родителските грижи не бива да се окачествяват като такива. Това не е в полза на децата, които ще бъдат отглеждани в приемни семейства. И накрая- нека има силна превантивна дейност за тези, които искат да си оставят децата в домове поради невъзможност да ги гледат- На тях трябва да се помага. Да, оказва се, че да отгледаш дете в България е истинско геройство- това правят хиляди обикновени семейства всеки ден. За тях също трябва да се помисли. Очевидно ще трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ. Ако искаме да имаме бъдеще тук и децата ни да са част от това бъдеще.
Дотогава- малко или много всичко ще бъде проформа и с краткотрайни резултати. От което губим всички.
02 ноември 2010
Честит Първи Рожден Ден, JadieAngel!
Точно преди една година, на 2.11.2009г. с много желание и малко колебание създадох този блог. Измина година на творчество, нови приятели и много положителни моменти с JadieAngel. Равносметката? 260 лични публикации- проза, стихове, статии в различни сфери- литература, психология, автобиографични есета на английски. Навремето имах дневник, в който вписвах творенията си, сега имам този електронен дневник, в който мога да давам воля на литературните си наклонности.
За хубавите емоции с блога, за щастието да твориш, за възможността да публикуваш мисли, идеи и случки- за всичко това благодаря!
Чести Първи Рожден Ден, Jadie Angel! И до много нови срещи!
29 октомври 2010
Мисли....
Поредната трудност в живота. Пречка, проблем или дилема. Можеш да се бунтуваш, да се ядосваш, да беснееш. Да си нарушиш спокойствието, съня, здравето дори. Но можеш и да приемеш нещата, които не можеш да промениш такива, каквито са. Да се оставиш по течението, да се отпуснеш и да си кажеш: "Каквото е, това"... Какво ще избереш зависи само и единствено от теб. Трудностите не се променят, те ни съпътстват цял живот. Може да се промени само отношението ни към тях, начина на възприятие. От това зависи спокойствието ни и бъдещата хармония. Всичко в живота е някакво изпитание, своеобразен вид урок за нас. Дали ще съумеем да разберем посланието е въпрос на личен избор. От нас зависи да се оставим на житейската река да си тече свободно без да й се противопоставяме непрекъснато, да се тръшкаме и ядосваме. Понякога нещата просто се случват, въпреки нас или именно заради това. Оставете живота да си върви по своя коловоз. Качете се на влака и пътувайте спокойно, наслаждавайки се на гледката. Не изпускайте приключението, заради своето неудовлетворение. Всичко тече, всичко се променя... Поемете смело по пътя и вярвайте на машиниста. Той знае накъде ви води и бъдете сигурни, че ще стигнете дотам, с или без нерви. Изборът е ваш. Хубаво е да ви е леко на душата и светли мисли да нахлуват в съзнанието. Не прогонвайте красотата от живота с негативизъм, не си почерняйте деня с отрицателни мисли. Просто се оставете на спокойствието и разрешете на щастието да ви споходи. Да бъде светлина в мислите! Любов в сърцето! И спокойствие в душата! Амин
27 октомври 2010
Без правила
Далеч отхвръкна радостта,
дървета брулени събра...
Остана спомена зловещ,
проклинащ тъжната съдба.
Изгубих битката отдавна,
не намерих смелостта
Да надвия злите сили-
това ли ми е участта?
Отредиха ми- изгубена
на житейската морава.
Победиха ме по-силните,
Мечтите тънат в забрава...
Играта е без правила,
Лекувам рани от войната.
Не станах победител, не
се смили над мен съдбата.
Не помня вече ударите зли,
За истината всичко давах.
Огъвах се като при буря-
но след това отново ставах.
Животът е без правила,
Загубите се ширят навред...
Не е важно, че ще падаш,
а как ще продължиш напред.
26 октомври 2010
22 октомври 2010
No answers
So many questions and no answers....Did I do something wrong? Am I being punished for past deeds or is this just the portion fate has handed out to me? Did I chose to live the life I have or is it all previously planned from above? Why do we suffer and carry on as if nothing ever happened? Why do we lose people we love? Why is it that despite our belief in the heavenly father, we still feel vulnerable in the face of fear and cruelty? Why does life seem so unfair at times when it is supposed to be a wonderful experience? Why does love hurt? Why do we remain under the influence of the past when there are times it should be forgotten? Why do we worry about the future when it really isn't up to us to control it? Or is it? What are the results tomorrow of our activities today? How can we change our thoughts and channel them into positive paths only? Why do nice people take a toll in life while others who never give a damn about anything or anyone seem happy? Is that the way it should be? Why do I feel sad about things I can not change? Why is it so difficult to accept the reality of life when things go wrong? How can I find the strength to really forgive the pain that people I love have inflicted on me? How can I forget all my past mistakes and not let them affect me anymore? Why is there such a huge void between what I am and what I wanted to be? Why does life throw us in situations we obviously aren't equipped to handle? What if we are unable to learn our lessons from them? Will we ever get a second chance to make amends- in this life or the next? Will this life span be enough for all the things we dream of doing? Why are we unable to fulfill our wishes? Is that some kind of a revenge? Do we deserve it? Was I bad? Did I expect too much from life? Is that why I have to pay such a high price for my greed? Or was I just plain meek and incompetent? Am I right to accept my fate? Could I have had a better life? Could I have lived the way I wanted to had I been a better person? Am I being selfish? Does God love me? Am I doing the right thing in believing my prayers will see me through all difficulties? Am I being merely foolish? Should I make more of an effort to come to terms with what I have to deal with? Will I be happy? Will my family be fine? Will we be together for long... Will we be blessed?
How I wish I knew the answers!
19 октомври 2010
Ако...
Ако беше сред нас щеше да имаш 70-годишен юбилей. Щяхме да се съберем да полеем щастливото събитие, да се повеселим и да се почерпим за твое здраве. Уви, не дочака този миг. Отлетя в небитието и остави мъката да ни стиска за гърлото на празници и делници... Ако беше тук животът щеше да е по-светъл, по-лек и хубав. Щеше да раздаваш безграничната си любов, да ни разсмиваш и да се грижиш за нас- така, както правеше цял живот. Няма те на този ден. От каменната плоча грее усмивката ти, така обичана и жадувана, а сълзите текат на воля.... Липсваш ми. Студено е без теб. Тъмно е. Мрачно е и в душата, и в сърцето. Липсва ми гласа ти, прегръдката, усмивката, всичко, което беше ти. Ако имаме друг живот искам пак да те срещна там, отново да ми бъдеш баща и да се радвам на безгрижните и обични дни, с които ме дари... Сърцето не знае забрава. Ти си в мислите, в сънищата и в спомените ми. Бих искала да знам дали ни гледаш, дали знаеш какво чувствам, дали виждаш колко непохватно се справяме без теб. Ако беше тук, щеше ли да се гордееш с мен? Ако можеше да ми кажеш нещо, какво би било то? Ако имахме право на още едно желание, можехме ли да надхитрим смъртта... Тя идва, когато си иска. Няма подходящ момент. Идва, отсича и си заминава. След нея остава хаос и разруха. Не зная как да се справя с промените, трудно ми е без теб. Опитвам се да продължа нататък, но се лутам сред сковаващата мъка и безвъзвратно отминалия живот... Не зная как си, от какво имаш нужда. Ако можех да те видя само още веднъж.... Ако имах право на още една прегръдка, един последен разговор.... Самотата стана навик. Искам да отпразнувам миналото, което имахме. Искам да намеря утеха сега... Занапред не знам какво ме чака. Днес си спомням твоя живот. Днес си мисля за теб. Обичам те. И искам на глас да изкрещя: Честит празник, шампионе! Дали ще ме чуеш? Дали....
http://www.youtube.com/watch?v=FawuatDinR8&feature=related
09 октомври 2010
Есен
Есен е. Златна, слънчева, красива, но и малко тъжна... Пожълтелите листа навяват спомени за отминалото лято, изживяно като вълшебна приказка. Есента винаги идва след най- хубавото време, лятото на бурната ни младост; редуват се сезони, изнизват се години и се озоваваме в есента на живота. Натрупали сме и опит, и огорчения. Изживели сме стихията на летните купони и сега се отдаваме на тишината на хладната вечер, обгърнати от дъждовните пелени. Навън е мрачно, ветровито, пусто. Отиват си жегите, слънчевите ласки, вихрушката на лятната любов. По-мъдри сме, но и по-смирени. В очакване на зимата се потопяваме в златото на есента. Всичко е преходно, всичко се променя. Слънце, дъжд, виелици, студ и мрак- природата си разгръща в цялото си величие и ни подарява късче надежда. С есента идва и осъзнаването за мимолетните емоции в живота. Забавяме хода, поглеждаме назад с усмивка и плахо се взираме напред. Как ни се иска да можем да надзърнем в бъдещето, да узнаем какви изненади ни е подготвила съдбата. Животът е сън. Някой ден ще се събудим и ще имаме всички отговори. Засега ще поспим своя зимен сън до следващото пробуждане. Ще помечтаем на топло, сгушени в обятията на любимия човек и ще се наслаждаме на природните стихии от уюта на дома ни. Природата си има своите знаци за идните дни. Студена и дъждовна есен- плодовита пролет. Дъждът ще отмие тъгата в душите ни. Вятърът ще отвее надалеч страховете ни. Край на нещо старо и ново начало. Вечният кръговрат на живота. Есента е магия, която плаче да бъде изживяна. Гали косите ни със златен гребен и ни понася в плавния танц на мъдростта. Есен свята... Все така прекрасна остани!
Абонамент за:
Публикации (Atom)