Любов и други илюзии...

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната…Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш... Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, разходи те из слънчевите си градини и после те захвърли в пустинята?  Една любов, която ти даде всичко и после ти го отне.  Боли .Заради болката знаеш, че още си жива. А някъде в дълбините на последните оцелели клетки ще крещят спомените, потъпкани от несправедливите житейски обрати. В сърцето ти ще тлее пламъка на потушения огън. Този, който никога няма да се разрази отново. В душата ти ще е пусто, като морски бряг пометен от цунами. Нищо няма да чувстваш. Тялото ти може и да е физически живо, но душата ти отдавна ще се е преселила в лоното на пълната забрава. Апатия и тишина. А след тях- викове! На отчаяние. На безпомощност. На лудост. Ще проклинаш съдбата. Ще мразиш живота. Ще поискаш да умреш.  Няма спасение… Още си тук. Наказана. Необичана. Забравена и нежелана. Колко още можеш да търпиш? Докога ще вярваш? Нима искаш пак да паднеш в коварния капан? Цялата си потрошена, изцедена, пребита. Защо си причиняваш това?! Заклинанията свършиха. Обещанията се изпариха. Вечността достигна своя край. На какво се надяваш? Какво очакваш да се случи? Защо позволяваш на Надеждата да се прокрадва в атрофиралите съдове на сърцето ти? Не я допускай повече там! Изгоря от любов. Но не умря от любов. Изгуби войната. Стана жертва на собствените си безмилостни емоции. Живот сред пепелта? Сиво, скучно, спокойно… Струва ли си? Искаш пак да гориш? Да усетиш топлината на пламъците? Да те уцелят искрите на страстта и да се разбиеш като фойерверки в нощното небе? Още веднъж да полетиш…Останаха ли ти сили? Една звезда ще носи твоето име. Само звездите са вечни. Другото е илюзия. И пресъхналите сълзи, и свитото сърце, и опустошената душа… На дъното си. В мрака няма надежда. В мечтите няма смисъл. Любовта си е отишла безвъзвратно… Защо я търсиш пак? Подаваш ръка към светлината, търсиш края на тунела. Пази се от нея! Бягай далече! Не сънувай горещи целувки и огнени ласки, за да не изгориш в тях. Не вярвай, че влюбените са щастливи. Те са жалки наркомани, дрогирани от собствените си заблуди. Не пожелавай стрелата на дявола! Отново ще бъдеш измамена, изоставена, изстинала… За кой ли път? Животът без любов не е живот? А какво е? Един кратък миг; промеждутък от време между раждането и смъртта. Искаш да го изживееш с любов? Твоя воля! Обичай тогава. Люби силно. Раздай душата си на парчета. Всичко на този свят е временно…. Страданието също. Бъди безстрашна! Гмурни се в дебрите на неизвестността. Отвори сърцето си и се отдай на чувствата, които нахлуват неканени там. Рискувай с любовта! Отново… Може и да се взривиш. И какво от това? Нали затова си живяла….

Благодарност

Благодаря ти!
Раят е тук,
Всевишна моя вяра.
Дай всекиму таз сила-
да възцари победа.
Вярвам в тебе-
за мечтите,
Които оправда.
Благодаря ти
за вярата,
която беше непреклонна.
Огъната
като дърво при буря-
отново се изправих.
Любовта ме озари,
намерих доброта.
Благодаря ти,
че ме съхрани.
Благодаря най-вече
за надеждата,
последната,
тя никога не умря-
за това най-много ти благодаря!

Заради теб...

"Тези, които наистина те обичат никога няма да те оставят. Дори и да имат стотици причини да се откажат от теб, те ще намерят една, заради която да останат..."

Какво бих направила заради теб? Бих повярвала в мечтите си. Цял живот ми повтаряше, че мога да бъда такава, каквато пожелая. Че имам силите и знанията да правя всички онези неща, които смятах за вълшебни. Нищо че понякога животът не се оказва вълшебна пръчица за красиви магии, а обикновена тояга... Бих опитала отново. Вдъхваше ми надежда и увереност, че съм добра. Сега, повече от всякога имам нужда да чуя тези думи и да повярвам в тях. Заради теб бих се борила с трудностите. Бих преодолявала с лекота пречките. За да имаме живот заедно. Бих ти повтаряла всеки ден, че те обичам и че съм щастлива да те виждам, да чувам гласа ти, че искам да съм по-добър човек, заради теб. Бих положила повече усилия. Нищо, че навремето се сърдех, когато го изискваше от мен. Бих искала да се гордееш с мен. Може би не разбра, че се нуждая от теб, за да вървя напред. Заради теб бих летяла, бих се гмурнала в дълбокото, бих разкъсала оковите на подсъзнанието, бих заглушила воплите на страха. С теб до мен вярвах, че мога всичко. Не се страхувах от нищо. Заради теб мога да бъда момичето, което някога бях... Бих се смяла на отлитащото време, бих се взирала в слънцето и отвъд... Заради теб бих опитала всичко. Бих сринала бариерите, които ни поставя съдбата. Бих излезла боса навън, насред полето под дъжд и гръмотевици... Бих предизвикала съдбата. Бих се оставила на чувствата... Така и не успях да се разделя с теб. Не можах и да се сбогувам. Това вече няма значение. Ти имаше стотици причини да се откажеш от мен. Знам само, че ако имах повторен шанс щях да обърна света и да взривя вселената, за да намеря едната причина, която можеше да те накара да останеш...

Пътища навред....

Трудностите ни каляват... Стара мъдрост, проверена във времето. Животът ни изправя пред всякакви изпитания, разделя ни с хора, събира ни с нови, посочва ни нови пътища... Понякога е най-добре да се оставим в ръцете на съдбата или висшата промисъл, да ни поведат по верния път напред. Ние, хората, не винаги взимаме най-добрите решения. Не е необходимо да се правим на герои. Каквото има да става, ще става. Отпуснете контрола. Доверете се. Има кой да бди над вас и да ви закриля. Нищо никога не е толкова страшно, колкото изглежда за момента. И това ще мине. Слава Богу, нищо не е вечно. Така, както няма вечно щастие, така няма и вечна тъга. Спокойствието и смирението са най-добрите съветници във времена на емоционална криза. Безмислено е да се бунтуваме, да се сърдим, да се обиждаме за това, че някой ни е обидил, унижил или се е отнесъл зле с нас. Не очаквайте нищо, за да не останете разочаровани. Ако нещо е писано да ви се случи- добро или лошо- то ще се случи. Радвайте се на подарените мигове нежност, внимание и на подадената ръка. Не тъгувайте прекалено за лошото. Вероятно и то ви е научило на нещо. Насила обич не се дава. Тя на никого не се и полага по подразбиране. Който ви обича, той ще бъде до вас. Не е необходимо да извършвате чудеса от храброст, за да привлечете нечие внимание. Понякога просто трябва да отпуснем юздите. Да изчакаме. Да се помолим. Да вярваме... Господ не ни е забравил. Пътища има много. Пътувайте смело, опознавайте света и собствената си душевност, търсете красотата, раздавайте щедро доброта.... Никой няма да ви отнеме пътя. Той си е за вас и ви очаква. Да, ще има и тръни, но ще има и слънце, и дъжд, и една красива дъга накрая... Не я изпускайте! Отворете сетивата си за красотата, за да погалите душата си. Не винаги правилните хора са до нас. Не се взирайте в тях, ако не срещате разбиране. Погледнете облаците, погалете цвете, прегърнете дърво. Природата е най-истинския ни съюзник в живота. Не се откъсвайте от нея. Тя съдържа отговорите, които не намираме в ежедневието. Тя е велик учител, лечител, творец. Когато ви се струва, че всичко около вас е пропито с дребни страсти и хорско неудовлетворение, прегърнете природата. Тя ви е подарила живота. Тя знае по кой път да ви поведе, за да видите красотата му. Доверете й се. Никой човек не е по-велик от нея. Никой няма досег с вселенските тайни така, както тя. Когато се откъснем от нея, боледуваме. Мислите, емоциите, тялото- всичко боледува. Хората се люшкаме между различни полюси, владеят ни всякакви енергии, понякога ни събарят, друг път ни изтласкват напред, разстройват ни или ни повдигат духа. Друг път само ни уморяват. Природата ще ви зареди отново. Тя ще ви върне това, което хората са ви отнели. И ще бъде винаги до вас. Нейният път е верния път. Това е вашия път. Уникален, прекрасен и единствен. Всички, които ще срещнете по пътя и по някакъв начин ще докоснат сърцето ви, ще си отидат. Майката Природа ще остане. Няма да успеят тези, които искат да я унищожат. Няма да останат и тези, които са оставили белези в душата ви. Рано или късно те ще бъдат изхвърлени от пътя ви, ако мястото им не е там. Слушайте вътрешния си глас. Там говори Вселената. Тя ще ви прошепне истината... Пътища много. Всеки води нанякъде. Живейте, пътувайте... Трупайте спомени, красиви картини, емоции. Това е вашата вселена. Вашият дар е живота. Приемете го с благодарност. Не се отказвайте от пътя- все някъде ще срещнете сродната душа, ще усетите щастието, ще почувствате любовта... Някой ден и този път ще достигне своя край. Там, където е края на дъгата. А отвъд нея- може да има друг път. Засега сме тук. Нека изживеем докрай приключението живот. Зная, че си струва...

Душата ми

Душата ми какво ли не видя,
душата колко удара понесе?
Бе газена, бе тъпкана в калта
и своя кръст сама на гръб понесе.

Душата ми е като морска бездна
и в себе си какво ли не побра…
Стоя на тъмно в нощ беззвездна,
не се оплака и не възропта.

От всичко в живота ми опита-
горя в огньовете на любовта
и в шепи моите сълзи събира,
когато ме налегнеше тъга.

Тя никога не ме предаде,
бе моята съвест, моят глас.
Лъжовна клетва никому не даде,
душата бе същинското ми Аз.

И неведнъж от дъното нагоре
издигаше се в полет устремен.
И неведнъж от дъното нагоре
изправяше тя на крака и мен.

Когато бях отчаяна, унила,
тя пърхаше край мен с крила
и вливаше в кръвта ми сила,
да стана и да продължа.

Огромна мощ в себе си събрала,
тя в бурите житейски оцеля…
И ако с нещо в живота съм успяла,
прекланям се пред теб, Душа!

Автор: A.Стоименова

I did it my way....

Избрах да вървя през тръни и бунища. Издрана, изпепелена и смачкана от дивотията на джунглата, поемах по своя път в живота...Различният.  Не пожелах да вървя по утъпканите пътеки и гладките алеи, осеяни с цветя. Моят път е друг. Труден е, но е истински. Изстрадан е  и наситен с емоция и страст. Имало ли е смисъл да се рея из храсталаците, да падам и да ставам, и да се питам колко още ще продължи всичко това? А наоколо имаше градини... Красиви градини с много цветя. Можех да се разхождам спокойно по алеите и да се наслаждавам на красотата на култивираната природа. Не го направих. Тръгнах по неотъпканите пътеки и необятните чукари. Под открито небе посрещах слънцето и задрямвах под луната. Прегръщах бодливите храсти и се кротвах под тях, докато премине поредния ураган... Съдраха кожата, но не успяха да одерат душата ми. Не се свиква с болката! Дори, когато си приел, че тя е част от теб. Че има причина да е там... Бури вилняха по пътя; гръмотевици и ветрове ме блъскаха, събаряха и влачеха по кални дюни, тръните се забиваха в очите ми, докато издирвах своята пътека....Ослепях, за да прогледна. Осъзнавам колко необходимо е било да затъна в калта, за да се отърва от отровата и да излеза от измамното удобство на суетата. Илюзия е гладкия път. Само сред хаоса на остри камъни и свлачища можеш да изпълзиш от обвивката на глупостта, да сринеш пясъчните кули и да намериш силата за живот. Ако ти стиска. Ако имаш желание да вървиш напред. Иначе си обречен да си останеш там- долу, сред развалините, смачканите фасади и купчините с отпадъци. Изкачването не е лесно. Трябва да стиснеш зъби и да повярваш, че можеш да го направиш. Да се откажеш от всичко, за да имаш...познание. За какво? За смисълът от болката и жертвите по пътя на житейската мисия. За това, че пътят няма да е лек, но усилията си струват. Да знаеш, че всяко падане всъщност е било едно изкачване... Да приемеш своя път и да го извървиш достойно. Дали е опасно? Сигурно...Да знаеш, че там- горе може да се окажеш сам, но това да не те спре.  Оглеждам се около мен. Пусто е и тихо. Земята е притихнала, като след буря. Чернилката си е отишла с пороя. Вятърът е утихнал и кротко гали косите ми. Някъде в далечината слънцето се подава...Изправям се бавно.  Оцелях. Войната беше безмилостна, но не й се дадох. Силна съм и съм благодарна за пътя, който извървях. Без него нямаше да стигна до тук.  Струваше ли си страданията? Дали бих го извървяла отново? Накъдето и да погледна- виждам светлина, благоденствие, хармония,,, Това е моят път! Не бих го заменила с друг.  Начертан е от Бог.... И пътят, и истината, и животът. Амин!

Студено лято

Такава беше прогнозата- за едно студено лято. Лято, през което слънчевите лъчи няма да достигнат до дълбините на душата и да ги разгорещят... Самотно, студено лято без полъх нежност или дососване с целувка. Една изстинала химера, погубена във времето. Любим сезон, без  любим човек. Просто една сянка изсъхнала и скована от самота... Едно тъжно лято, изпято отдавна и отложено във време-пространство като камшичен удар за минали претрешения. Дори за такива, които умът отдавна е забравил и отхвърлил. Не знаеш защо. Не разбираш. Не питаш.... Защото и да питаш- отговор няма. Отдавна си изхвърлена от матрицата и си оставена  да вегетираш насаме. Наказана си. Не знаеш защо. А и няма смисъл да питаш. Полагала  си някакви усилия- очевидно недостатъчни. Обичала  си. Недостатъчно. Прощавала  си. Безмислено! Лятото дойде. Такова, каквото ти изпяха, че ще бъде-  назад във време, което дори не помниш... Проблясва бегъл спомен, като заблудена светулка от някой друг живот- не, не е твоя. Това не беше ти. Твоята същност е друга. Ти си и огън, и любов. И страст, и топлина.  Една жар птица, разбита в полет в ледена стена.  Убита с безразличие.  Обещаха ти студено лято, а ти така и не разбра защо... Може би защото наивно си вярвала, че ще ти се размине. Или си се надявала по детски, че обичта ти ще е взаимна. Или просто си мислела, че любовта е достатъчна, за да те спаси от лапите на студа, безразличието и леденото мълчание насред горещи  лета.... Лета, които няма да достигнат до сърцето ти, защото то отдавна вече не тупти в ритъма на любовта.  Да беше останала там, където е вечно лято.... Или поне да се завърнеш там някой ден. Всичко е временно и за малко. Едно студено лято е в разгара си, но и това ще мине. Ще дойде нов сезон. Неясно какъв. Всичко тече, всичко се променя... Родена си в разгара на лятото. Макар и сега да ти е студено, никой не може да ти отнеме топлината, освен Бог. Защото тя е вътре в теб. Той решава. Той знае отговорите. Знае и коя песен следва. Винаги ще има песни!  Някога те орисаха да студуваш насред лято. И ти изтанцува своя танц. Така, както се очакваше от теб.  Танцът свърши. Музиката спря. Настана време за нова песен... Не знаеш каква. Довери се! Една мелодия отново ще зазвучи за теб. Ще имаш своя песен.... Почакай. Ще я чуеш и ше я познаеш. Може да е песента на ранобудните птици. Или песента на розите.... Но тя ще прозвучи за теб. И ще е прекрасна. Вълнуваща. Страстна. Каквато си ти..... Да има песен! И да бъде лято!

Еньовден

Еньовден е. И вълшебството се случи! Магията разгърна своята мантия и се развихри още от сутринта. Невероятно е как денят ме събра с точните хора на точното място и в точното време. Разбира се, че няма случайности. Имаше само хармония, разбирателство, любов. Неусетно някак изплуваха отговори на въпроси, дълго отлагани във времето. Отговори, които очаквах и които ме поразиха със своята яснота. Осъзнах защо години наред живея с различни илюзии, отдавна изхвърлени от времето. Припомних си доста позабравени неща. За да не ги допускам никога повече в живота си. Видях кои са истинските приятели и хората до мен; тези, с които мога да мълча и пак да се чувствам добре. Приятелите, които ме карат да бъда по-добър човек, които ме обичат, въпреки всичко и които винаги са ме подкрепяли. Паднаха маските! Маскарада свърши. Ясно е кой си тръгва и кой остава. Знам с кого искам да празнувам, да тъгувам, да се смея и да плача. Накрая истината тържествува, доброто побеждава. Фалша, лицемерието, пошлостта и лъжите изхвърлям завинаги! Благодарна съм за живота, за любимите хора и за добрите приятели. Понякога забравяме миналото и се люшкаме в посоки, които водят до разруха и болка. Нека това минало изчезне завинаги, магията на днешния ден да изтрие тези спомени, но да остави в съзнанието уроците, които сме получили във времето. За да не забравяме никога хората, които са били до нас в трудни моменти, тези, които са ни помогнали да се справим с тях, както и тези, които са ни вкарали в тях! Не харесвате ли човека, в който се превръщате сред определени “приятели“? Стойте надалеч от такива “доброжелатели“. Никой няма право да ви руши душевния мир и никога повече няма да допусна някой да го направи! Това е моя урок и смятам, че е усвоен. Няма да се остава на ласкатели, грубияни, празнодумци. Отказвам да играя с опашатия. Моето място е другаде. Случвало се е да се колебая, да повярвам в несъществуващи приятелства, да допусна, че някой може да се промени... Наистина има и такива хора. И благодаря за всички, които са част от моя живот. Благодаря и на тези, които най-накрая показаха истинските си лица и ми преподадоха едни от най-трудните уроци. Да са живи и здрави и да си вървят по своя път! Сама не знаех колко съм силна. Вярата ми е непоколебима. Чувствам се и обичана, и разбрана... Какво повече му трябва на човек? Пожелайте си нещо на днешния светъл празник! Вселената ви чува. Животът е ужасно справедлив. Всеки получава точно това, което заслужава. Всеки има шанс да се промени към по-добро. Въпрос на желание и на воля. Ако имате сетива за посланията, които ви се изпращат- прегърнете ги! Всеки може да се разкае и да поиска прошка. Да скъса веднъж завинаги с лъжите, измамите, глупостта... Когато дойде просветлението, и изборът става по-лесен. Освободете се от присъствието на хора, които ви дърпат надолу. Оставете се да полетите... С любовта, която ви окриля и с вярата в доброто. Бъдете сигурни, че ще летите дълго, а тези, които летят с вас няма да ви позволят да паднете! Това е и магията на живота. Благодаря, че успях да надникна, макар и за миг, в работилницата на магии... Приказката с вълшебния край не е обещана на всички. Зависи кой какво ще пожелае да прочете и претвори...

Търпение...

Заради вярата си се научих на търпение. Това изтощително чувство, когато свеждаш глава и си казваш- и това ще мине, трябва търпение. Търпението е труден урок за всички, но най-вече за тези, които имат усещането, че животът им се изплъзва като пясък между пръстите и че всичко просто ще приключи без да си успял да направиш толкова много неща... Така е- животът е кратък. Отпуснати са ни някакъв брой земни години, които не е съвсем ясно за какво по-напред е най-благоразумно да се използват. А човекът иска толкова много неща. За предпочитане всичко и веднага. И няма търпение да.... започне да живее! Търпението е висша добродетел. В Библията пише, че ще бъдем възнаградени за нашето търпение. Сигурно е така. Никъде обаче не пише колко изморява търпението да чакаш, да чакаш, да чакаш..... Някой да се събуди. Нещо да се случи. Нанякъде да тръгнат нещата. Някакъв знак да се появи. Една мечта да се сбъдне.... И винаги зад вярата ти да се прокрадва мисълта, че напразно  си търпелив;  че това, което чакаш може и никога да не се случи. Или още по-лошо- да се случи тогава, когато вече си се изморил да чакаш, когато си казал сбогом на търпението и просто си зачеркнал тази фаза от живота си с всички придружаващи я чувства, копнежи и терзания. Но пък си бил търпелив. Възможно е да получиш бонус точки за това. За вярата и за търпението. За това, че си бил прилежен ученик, старателен, мислещ, подготвен и най-вече търпелив. Търпението ни учи да бъдем гъвкави. Помага ни да се приспособяваме. Показва ни как да затворим умишлено очи пред наболелия проблем и да махнем с ръка. Другото би било твърде болезнено и рязко. Изправянето пред дилемата, конфронтацията със спящия, разясняването на душевното и емоционалното състояние...  И челния удар с крайния резултат- нулева реакция, отсъстващ диалог или безмислено бръщолевене.  Търпението ви извисява над всичко това. То ви помага разумно  да приемете, че резултат вероятно няма да има, но всичко това ще ви просветне бавно, спокойно, на забавен каданс.  Даже може и да ви спести състресението от челния удар! Просто защото животът на двама души обикновено не е дирижиран  да върви в синхрон и хармония десетилетия наред.  Точно тогава търпението влиза в действие. Търпение, когато на единия му се спи, а другия иска да покорява върхове; търпение, когато виждаш брега, а другия спира да плува; търпение, когато виждаш, че любовта отдавна е в кома, но все още вярваш в чудеса и очакваш тя да се събуди.... Търпение ще ви е нужно и когато любовта излезе от комата, но не ви познае. Търпението е най-често предлагания  безплатен и непоискан съвет от всички вездесъщи по темата. То отваря и затваря темата и не се налага никой да ви слуша и да се взживява в коматозните ви състояния. Не е и необходимо. Тези уроци са си ваши. Както и грешките, които всеки човек допуска. Може търпението да не е ваш урок. Бидейки безкрайно търпеливи е възможно да засенчите друг,  далеч по-важен урок.... Затова е добре да сте умерено търпеливи  с... търпението. Понеже и то има своите граници. А когато се изчерпа намирисва на вкиснало сирене с изтекъл срок на годност... Неслучайно във Вечната Книга ни напомнят, че прекаленият  светец и Богу не е драг.  Живейте днес и сега. Тичайте, падайте, ставайте, но не спирайте да тичате. Защото застоят, изчакването, търпението може да ви изиграят  лоша шега. Може дори и вие да изпаднете в кома, докато търпеливо чакате някой да излезе от нея... А колко години време това търпение може да прахоса дори няма да броим, за да не се налага да срещаме и отчаянието като следващ грях.... А иначе е прекрасно да се окичите с ореола на търпението. Някой може да го забележи и даже да го оцени. А може и въобще да не го отрази. Изборът си е ваш, последствията също. Хубавото на този шарен живот с хиляди въпросителни е, че е цветен. Нищо не е черно и бяло. Нищо не е  само хубаво и само лошо. Живейте цветно! Не чакайте живота да се случи някой ден. И дарявайте търпение на любимите ви хора, но много внимателно и като скъп дар. За да не се изтърка във времето и от висша добродетел да се превърне в мръсен и никому ненужен парцал...  Блажени са.... търпеливите! Амин.

Моят свят е красив!

Светът около мен е безкрайно красив.Всичките ми сетива са отворени за тази божествена красота. Понякога се чувствам като лъч светлина, все едно съм човек от слънчевата раса. Благодарна съм, че имам очи за красотата, че умея да я разпознавам и да й се наслаждавам. В моя свят има толкова много картини с багри на дъгата, ухания на цветни градини и шепот на ангели.... Неслучайно мъдреците казват, че когато си на тъмно място не е защото си погребан, а защото си посаден. Израснах от малко семе, скътано в тъмнината. Повярвах в мечтите си и пожелах да видя божествената светлина. Поисках да се докосна до вълшебството на нашата галактика. И напуснах тъмнината! Помолих Бог за прошка и просветление. И Той чу молитвите ми. Прие разкаянието ми. И ме извиси... Там, където всичко е светло и красиво. Където мога да чувам песните на  цветята и да докосвам с лекота вселенската магия. Благодарна съм, че прогледнах. Всичко около мен вибрира с нежните струни на цветната дъга и песните на гората в едно. Прекланям се пред величието на природата. Поисках да се слея с нея и мечтите ми се сбъднаха. Няма по-велик учител от природата. Няма по-чиста енергия от слънчевата. Няма друг такъв свят.... Усещам любов във всяка фибра на тялото си- и земно, и астрално. Възвишената, Божествена любов. Не земната, плътската, нисшата. Сърцето ми премина на друга вибрационна вълна. Понякога трепти от вълнение при толкова красиви гледки. Влизам в други измерения, пътувам в други светове, сънувам нови галактики.... И отвсякъде извира още и още красота. Разгръщам своя приказен свят и прекланям глава пред чудесата, които Бог е сътворил. Летя високо над пошлото и тленното. Земята има толкова много райски кътчета. И докоснати от Бог места. Като Рила планина. Една възвишена вселена със свой ритъм и код. Там, където Учителя ни завеща танца на любовта и безкрайността.... За всички онези хора, които пожелаха да видят красотата, да се доверят на Неговите Завети и да потърсят истината. Малко хора останаха, които виждат красотата навсякъде. Малко могат да благодарят за щедрите дарове на земята. И една шепа умеят да ги пазят. Те винаги ще живеят в свой красив свят. За тях ще бъдат цветята. Ангелите ще им пеят... Заради тази красота си струваше да се отрека от земните изкушения. За да я има винаги около мен и в мен. Защото тя ме кара да се чувствам жива и вечна. Една частица от божественото тяло, която винаги ще свети със слънчевата светлина. За да слее в едно и свят, и природа, и Бог. И да разгърне цялата вселенска красота в святата й вечност.... Една дъга рисува своя ореол над мен и потъвам в цветовете й, окриляна, благословена, щастлива...