А казах ли ти....

                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Не ми се искаше да си вървиш,
                                          а някой ден във свят различен...
                                          ти свойта обич с мен да споделиш?...
                                          А казах ли ти днес, че тебе искам,
                                          каквото и да струва обичта;
                                          да можех да съм все до тебе близко,
                                          да бъда част от твоята душа?
                                          А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
                                          че хората живеят само миг,
                                          а нашият е бъдеще далечно -
                                          ще бъде ехо от сега издаден вик...
                                          А казах ли ти колко те обичам?...
                                          Дано в сърцето ти това да е простимо -
                                          пропуснах го, защото ми се вижда,
                                          че с двете думи е неизразимо...
                                          А казах ли ти днес, че тъй било решено:
                                          и двамата да скитаме без цел,
                                          преследвайки мечтите си,внушени
                                          от някой, който слага ни предел?
                                          А казах ли ти днес, че ще те чакам,
                                          дори и да не знам къде и докога...
                                          че пътят ти е връщане обратно,
                                          а аз съм указателна стрелка?
                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Дори да съм забравила,сама
                                          ще ти го кажа пак,когато свърши всичко...
                                          Обичам те! И утре, и сега....

Неизвестен автор

Дочакания Джулай

Отново изгря първото юлско утро. Дълго чакано, бленувано,  отлагано... Години наред бяхме в безтегловност, чакахме чудото, отлагахме мечтите си, взирахме се в неясното бъдеще. Но ето че дойде и този ден. Първият от дългата поредица на извоюваното щастие и заслуженото благоденствие. Вярвахме. Бяхме търпеливи. Работихме. Обичахме. И дочакахме.... Нищо не е така сладко, като изстраданото щастие. Беше много трудно. Имаше пристъпи на болка и отчаяние. Падахме, ставахме и продължавахме напред. Защото ставахме все по-силни. Излязохме калени от битката. По-мъдри. Знаещи. Можещи. Пелената падна. Маските се стопиха. Разбра се кой кой е и за какво се бори. Излязоха на светло мечти, стремежи, мисли, страхове, спотайвани истини... Нищо не е както преди. Всичко е различно и много по-хубаво. Тепърва ще се разгръща палитрата на благодатта, до която се докоснахме. В нашия паралел има съмишленици, семейство, приятели, хора с вяра и морал. Тези, които ще живеят и творят в новия свят. Тези, които са извън Армагедона. Които градят. Помагат. Дават. За всички, които разбраха смисъла на вселенската любов, загърбиха нисшите страсти, повярваха в Промисъла и се подчиниха на Разума. Всички онези, които изпълниха своите задачи, които загърбиха Аз-а в името на живот, посветен на Истината. Тези, които вярват и не търсят чудеса. Навлизаме в една напълно нова ера на общуване, с нови, чисти вибрации и с една подобрена матрица. Вече знаем кои сме и какво можем. Видяхме злото и се отрекохме от него. Нагледахме се на хора, оплетени в своя материален свят и неспособни да разпознаят истинското в живота. Превърнахме се в човеци, за които щастието на ближния е по-важно от собственото. Изхвърлихме остатъците от егото, разкаяхме се и поискахме искрена прошка за греховете, за греховните мисли и постъпки, за да изчистим тялото си- менталното, емоционалното и физическото. Потърсихме. И намерихме. Поискахме. И ни се даде. Работихме. Видяхме резултатите.... И никога не забравихме откъде тръгнахме, кой беше до нас и в добро, и в зло, и благодарихме за просветлението. Всичко вече ще е различно. Светът е различен. Ние сме различни. Една шепа хора, които си научиха докрай уроците и не се отказаха от крайната цел- да живеят в Раят, който е тук, на земята. Хора, които не се предадоха пред трудностите. Хора, за които смисълът на живота им е да започват своите изречения и молитви с "ние", а не с "аз". Много народ изпадна от борда. И това беше очаквано. Хора, които се взеха на сериозно. Хора, които избраха парите. Хора, които забравиха корените си. Които се дистанцираха "благоразумно" от приятелите си. Които не пожелаха да променят стереотипите си на мислене. И най-вече хора, на които им куцаше вярата. Тези, които не повярваха изпуснаха своя влак на мечтите. Влакът замина. Бъдещето вече няма да е еднакво за всички. Даже няма и да се срещаме в бъдеще с всички. Не е и необходимо. Времето пое своя ход. То заличи от списъците всички онези уж духовни личности, които се опияниха от успехите и материалните неща, отне им радостите, които трябваше да предстоят. Когато удари последният час, всеки един направи своя избор. Всичко се видя, записа и отчете. Матрицата ни има нов код. Подмениха се хора, мисии и задачи. Останаха тези, които имат силата на мисълта да продължат напред със семейството. Не моето, твоето, а НАШЕТО. Тези, които подадоха надежда на приятел в нужда, а сами имаха нужда от нея.... Тези, които се отказаха от  "полагащите" им се блага, за да спасят удавника и  без да очакват нещо в замяна. Които обичаха безусловно. И най-вече силните, които се огънаха, но не се пречупиха пред трудностите. Войната свърши. Силите са разпределени. Пътищата се разделят. Няма как да бъде другояче. За всички онези, които разбраха, че Пътят, Истината и Животът е само един и не търпи никакви отклонения- добре дошли в новия ви свят. Той вече започна. Не мислете тези, които отпаднаха. Не ги съдете, не е ваша работа. Не говорете дори за тях. Те нямат място във вашия свят. Вие положихте много усилия- за вас, за семейството, за приятелите и за вселената. Това се искаше от вас. Работихте безотказно и отговорно. Вие заслужихте живота, който предстои. Защото повярвахте в промисъла и в божествената любов. Защото се смирихте, помирихте и надскочихте материалното, тленното и временното. Сега сте частица от вечността. Божествена частица, която ще свети в новия живот. Вие ще имате всичко. Ще бъдете благословени. Закриляни. Озарени. Мечтите ви ще се разгръщат в новите страници, които ще разлиствате. Вие никога няма да се запитате дали сте щастливи- просто ще бъдете... Никога няма да усещате липса. Ще имате всичко, за  което сте мечтали. Молитвите ви са чути. За Здраве. Хармония. Мир. Любов. Благоденствие. Вие бяхте избрани да продължите напред. Това е Неговата воля. Благодарим! Амин!

Светите братя Кирил и Методий

Днес е светъл празник за всички българи, които милеем за родината, историята, културата, писмеността. Днес България има свой ден. Чрез делата на светите братя Кирил и Методий ние сме благословени да имаме в наследство най-ценното за един народ- буквите. Те са в началото на словото, на писанието, на литературата, на историческата памет на един народ през вековете. Да се прославя името им! Да почитаме винаги великото им дело! Народ без писменост не е народ, а стадо. Запалете свещ в душата си и около вас. За да ни има като народ и да бъде България! Благодарете на светците и на Бог, че сте избрани да се родите в тази велика страна. И да продължите тяхното дело.... Чрез литературата, словото и песента.... Благословена съм да съм наследничка на велик народ. Щастлива съм, че имах и все още чувствам, че имам личен празник днес. Защото най-прекрасният мъж, който имах в живота си- моят баща- носеше светлото име Методи! За мен няма смърт. Има само физическа раздяла. Затова знам, че това, което носим в душата и сърцето си се разпръсква във вселената и стига там, където е насочена любовта. Той знае, че го обичам. Чува ме. Може би заедно с мен изрича молитвата, която всеки божий ден нареждам пред кандилото. Той е навсякъде с мен- в цветето, което нося днес, в пламъка на свещта, в полъха на вятъра, който развява трибагреника ни и в сълзите, които пречистват.... Днес празнувам живота. Вярата. Любовта. И великото дело на светите братя Кирил и Методий. Както и паметта на татко. Всичко е любов. Чувствам се окриляна, благословена и закриляна. Защото помня! Помня своя род и история и ги почитам! Благодаря за всичко, с което съм дарена. Благодаря, че съм избрана да бъда частица от една велика промисъл. Благодаря на всички прекрасни хора, които имах и имам в житейския ми път тук, на земята. И знайте- продължавам напред с високо вдигната глава! Заради вас и вашите дела! Заради любовта, с която ме дарихте. Заради всички добри хора тук, които искаме да живеем в красота, хармония и благополучие. За да ни бъде! Амин!

Долетя Новата Година!

Долетя Новата Година! Чакана, бленувана, обвита в ореола на прошепнати мечти. Не се уморихме да мечтаем. Все се надяваме, че и този път съдбата ще е благосклонна към нас. И тайничко мечтаем поне едно желание да ни се сбъдне.... Вярваме все още- като малки деца. В Дядо Коледа и чувалчето с подаръци. В добрата фея и вълшебната пръчка, която сбъдва желания. В доброто, което се надяваме да ни споходи... Животът ни е низ от събития- и добри, и лоши. Всичко се случва, понякога не знаем защо точно на нас ни се случва това. Иска ни се да върнем часовника назад в едни  по-щастливи времена или да превъртим стрелките напред в едно по-хубаво бъдеще. Често се питаме какво сбъркахме или защо не получаваме това, което искаме. Вярваме, че щастието е на една стъпка разстояние и само едно нещо ни липсва, за да бъдем щастливи.... Но пък животът се случва тук и сега и той е точно такъв, какъвто ни е писано да бъде. Може би е по-лесно да се оставим на течението и да приемем нещата такива, каквито са. Без много въпроси. Без излишна драма. Нещо липсва, да. Нещо не достига. Нещо не е такова, каквото бихме искали да бъде. Животът е постоянна промяна. Някой или нещо си отива, друго идва. Може би е за добро. Вероятно трябва да сме търпеливи, за да разберем вселенската промисъл.  И да сме добри със себе си. Не за всичко сме виновни. Понякога усилията ни са напразни. Каквото е- това. Има хора, за които никога няма да сме достатъчно добри, каквото и да направим. И други, които винаги ще ни обичат- каквото и да направим. Ще има хора, които познават недостатъците ни, но въпреки това искат да бъдат до нас. И ще има такива, които с ледено безразличие ще отминават опитите ни за близост.... Тези, които останат и не се притесняват да раздават любов са истинските ни сродни души. Другите са просто мимолетни случки, макар да продължават с години. Любов не се дава насила. И не се взима насила. Когато някой ви откаже човешка близост, прегръдка, топлина или добра дума- няма какво да умувате повече. Той живее своя живот, в който няма място за вас. Който иска да ви има в живота си, бъдете сигурни, че ще положи всички необходими усилия, за да се случи това. Новата Година е и време за равносметка. Бъдете благодарни, че сте стигнали дотук. Житейската пътека е едно вълнуващо приключение с много неизвестни по пътя. Винаги нещо губим, но друго печелим. Потърсете вашето щастие в малките мигове на спокойствие около вас. Намерете вашата музика. Потърсете вашите хора, създания, гледки, случки, които ви радват. Палитрата е безкрайна.... Намерете това, което вас ви радва и го прегърнете. За другото забравете. Не дължите никому нищо. Животът си е ваш, мечтите са си ваши, копнежите също.... Цяла година предстои. Все нещо ще се промени. Дано е за добро. А когато и тази година отлети, дано да ви има, дано да сте добре, дано сте благодарни за даровете й.... Защото тя идва и си отива и никога не се повтаря. Да ви е честита Новата Година! Бъдете живи и здрави! Бъдете щастливи, смели, вярващи! Нали знаете, че понякога мечтите се сбъдват.....

Коледен подарък

Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Подаръци ще има много- за всички от сърце... Пожелайте си нещо и- подарете на някой надежда. Дали ще е дом за бездомничето или храна за гладния, няма значение. Стоплете нечия душа. Подайте ръка. Някой има нужда от нея. Това е неговия коледен подарък. Дарете от сърце. Запалете свещичка в нечие сърце. Всеки има нужда от щипка любов. От малко топлина. И съпричастност. Така, както вие го разбирате. Нека всеки получи бленувания коледен подарък. Нека поне една мечта се сбъдне...
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

Вярвам в чудеса!

Днес празнуваме Св. Николай Чудотворец. Светъл празник за всички, които вярват в чудеса. За всички, които направиха своя избор да вървят по своя път с Божията благословия и които няма да се отклонят от своя избор. Празник на рибари и банкери. И на тези, които са в очакване на своето чудо... Аз вярвам в чудеса! Преди много години повярвах в живота като най-голямото чудо, с което сме дарени и в правото ни да избираме как да изживеем и с кого да споделим това чудо. Щастлива съм! Вече знам, че вървя по своята дъга- разпръсквам цветове и изживявам всичко в цветно... И още вярвам, че това което съм си пожелала ще се сбъдне. Някой ден. Благословена съм с хора около мен, които споделят моите виждания. Надявам се хората, които обичам и които се лутат в своите страхове и ограничения да преживеят своето чудо. Да разберат, че всеки избор, който правим директно ни доближава  или отдалечава от чудото. А то е вътре в нас. И започва от нас. Вярата в него върши чудеса. На този ден преди почти двайсет години си отиде един много светъл човек. Една жена, която много обичах. Моята баба. Колко мъдрост, доброта, скромност и любов имаше в нея! Винаги ме успокояваше, че всичко ще се нареди точно, както трябва. До последния си дъх вярваше, че животът е най-прекрасния дар от вселената и че си струва да се изживее до край... Вярваше в чудеса. Пожелавам на всички, които четат това да се запитат- това ли е моята приказка? Харесва ли ми как живея? Мога ли да се променя, за да живея в мир със себе си? Вярвам ли, че чудесата се случват, когато се отърсим от егото, претенциите, очакванията, страховете, осъдителните приказки и високомерието? Можете ли да отстоявате своите виждания, защото вярвате, че това е правилно, дори да ви се присмиват, дори да сте различни от останалите, дори всичко около вас да крещи, че така не се оцелява? Щом можете да го направите- вие не само ще оцелеете, ами и ще живеете- истински! За разлика от други дребни душички, вкопчени в дребно-житието си, потънали в дребни размисли и страсти как да оцелеят по-добре... Бъдете различни, щом се налага! Нека промяната започне от вас. Дори да ви изглежда налудничаво. И бъдете и силни, и смели! Защото провoкации  ще има много. Не им се давайте. Не се подвеждайте. Това е вашето чудо! Нека на този светъл празник има просветление. И да е пълна не само масата, а и душата. Бъдете здрави! Вярвайте в чудеса! Амин.

My Saturday sermon

Mornings are basically the same. We wake up, wondering what God has in store for us today. Is it going to be a divine blessing or an earthly lesson? So much has happened since we were planted here to understand, learn and develop all our senses... We make so many mistakes until one fine day it dawns on us that these lessons will keep repeating themselves until we finally pass the test. Some of us are slow learners. We need more time to digest, accept and apply all the universal laws we stumble across. The only problem is that there isn't enough time. Our days here are numbered and we have a lot to learn before we can return to eternity. Each day is precious. It sends all the necessary people and situations right on our path, so that we have no choice but to deal with them. We can't always have it our way.  Which doesn't mean that God doesn't love us. All He wants is for us never to lose Faith, no matter what we have to go through.  That can be a truly difficult task, knowing how embedded we are into our earthly matter... We always want more- that's human nature as such and we usually want it all- and we want it now. Blessed are the patient. And the humble. And the believing... We have been blessed at birth. And we have guardian angels watching over us throughout our lives. We have divine protection and we can always reach out for it through prayer. We are never alone, no matter what. Sometimes it is merely a question of breathing deeply and... letting go. Whatever is meant to be, will be. We each have our unique life code and we need to live by it. There is, however, the issue of free will. All choices we make are ours and ours only. The individual code to life that we put into practice can change so many things. It is eventually all up to us. Life is such a beautiful adventure. There is so much color, music, emotion, vividness to it that it leaves us breathless with desire to capture the moment and keep it forever.... One day our life will just be a memory. A notebook of personal recollections that we have to carry back with us and read through aloud to the Creator. Our thoughts, words, feelings- they will all be there. We will take with us the experience of the earthly flavours and savour them ahead. The adventure goes on. It's what we need to remember. Only the time and the place change. We may meet the same people again, or we may not. Depends on what we have to repeat in order to get it right this time. Who says what is right? I think deep down we all know right and wrong. Because God is in us and all around. We are born with the intricate code of conduct in us. It would be so much simpler if we could follow it, instead of complicating our lives by questioning it, rejecting it, stamping down on it. We are not greater than anyone we know. We are not here to judge and hate. Life is only what we decide to make out of it. That should be a decision taken wisely.  We are not always able to understand why things happen the way they do. We may feel forsaken. Lonely. Forgotten. That can never be so. We are loved. And protected. And healed.... And the world is a place of love, plentitude and growth. Or not. It's up to us.  Life is fair- it is important to remember that. We WILL reap what we sow. We live on a unique planet. Humans are unique. We have so much going for us, such a lot of potential that we can put to use and live an incredible life, fulfilling and intense. We need to learn to value life, to love and forgive.... and just take it from there. It will all be alright in the long run. Have faith. Trust. Accept.... And love the magic we have been blessed with. Some day we will meet again. We will have all the answers. We will understand... Until then- may all divine forces watch over us and protect us. God bless! Amen.

Ще те срещна някой ден!

Един ден ще те намеря, знам. И ще бъдем заедно. Така, както съм те сънувала. Така, както съм мечтала за теб. Извън оковите на времето, пространството и ограниченията. Само двамата. Ще събориш всички стени, заради мен. Защото ме обичаш. А любовта дава криле. Тя не е за страхливци. Ще се срещнем някъде сред скалите, ще извървим стъпалата един към друг.... Може би на моста на въздишките- там, където мечтите се сбъдват под синята луна. Тогава ще ти прошепна, че те обичам. Ти ще ме целунеш. Тази среща вече е била- в някой друг живот и пак ще бъде. Ще ме прегърнеш и ще разбера, че времето е просто химера.... Няма минало, няма бъдеще, днешния миг е илюзия. Всичко е закодирано в душата. Всяка среща, всяка целувка, всеки спомен- те са били и отново ще се случат. Ти си и спомен, и мечта, и сън.... Любовта ни е пътувала през вековете. Понякога ни е изхвърляла от борда и сме се прекачвали на друга ракета. Но отново сме се срещали- напук на трудностите. Пътуваме във времето цяла вечност. Дори сега съдбата да ни раздели за сетен път, зная, че пак ще те намеря. И ще те позная. Както и ти мен. С всяка среща през различните животи надграждаме с нови камъни тази наша любов.  През вековете е станала скала. Мисълта за теб е пътувала сред звездите, докато те срещна пак. Любовта живее вечно- в сърцето, докато сме на земята, в спомените, когато живота ни раздели и в душата, когато преминем в друго измерение. Тя е пътеводната ни светлина напред през годините и силата, която ще ни събере отново. Всяка твоя целувка запечатва спомена за теб във вселенското съзнание. Когато разтворим книгата някой ден ще усетим, че това е нашата приказка. Ще съберем искрите от минало, настояще и бъдеще и ще взривим планетата с енергията на една съпреживяна, изстрадана, велика любов... Там- на моста, ме очаквай. Ще дойда, облечена в синьо. Заради небето, което запази магията ни. Ще бъдем млади! Заради младостта, коята пропиляхме тук, на земята. Любовта ще ни събере във времето такива, каквито не успяхме да бъдем. Ще има следващ път, повярвай! Когато заспиш и луната те засипе с кристалчетата на моите целувки, ще ме сънуваш отново- точно такава, каквато ме обикна. Утрото не е края на нашата любов. Дори да се събудиш. Дори да ме няма. Повярвай, че съм някъде в безкрая и те обичам. И не забравяй- отново ще те срещна някой ден!

Първи сняг

Честит първи сняг! Навън побеля, снежната покривка се показа в целия си блясък. Чисто е. Мирише на чисто... След толкова чернилка, снегът е като манна небесна. Душата ми ще побелее сега, ще покрие цялата мърсотия, натрупана през годината. Спокойно е. И тихо. Малко е и тъжно. Защото има божий създания, които нямат покрив над главата си и не могат да се стоплят. Заради тях картинката не е съвсем идилична. Бих искала да дам подслон на всички тези любими същества, които са се настанили трайно в душата ми и още по-трайно навън. Уви... Бялата магия крещи за промяна. Изчистихме, изринахме, погребахме злото. Надявам се сега снежинките да покрият бавно, но сигурно следите от войната, да побелеем и отвътре. Отивам да пипна снега. Малка радост, спомен от детството. Идват дни на пречистени емоции, една далечна коледна звездичка се приближава на хоризонта, снежната магия завладява света. Нека да вали. Нека да затрупа всичко лошо, което тровеше живота ни. Нека помечтаем в бяло... Зимната приказка започна. Всяко ново начало е вълнуващо, очаквано, обвито в мечти и мистерия.... Ще прочетем и тази приказка. Дано да е все така красива до самия край, да е все така искрящо бяла и чиста, да носи спокойствие, топлина и уют в домовете и в душите ни. Нека натрупа с изобилие от благодат, мир и любов там, където е много необходимо. Нека няма гладни и студуващи души. Нека приказката е красива за всички, които я заслужават... И да остане все така бяла и чиста докрай. Амин.

Война със злото

 

Ей, Бога ми, напоследък злото се взе много насериозно. Подаде грозната си мутра от смрадливата си дупка, навири нос, разшета се напред-назад, пръскайки гнусната си отрова, избълва своята помия, изплю няколко долни лъжи, спретна някоя и друга грандиозна измама и реши, че ще ме изплаши! Какво нещастно недоразумение! Каква ирония! Да изплаши мен?! Навярно не е схванало някои основни постулати в моя бит и душевност. Първо- не се плаша лесно. Затова лъжите и измамите не могат да ме стреснат кой знае колко. Второ- всеки опит за каквото и да е било насилие над мен или семейството ми може само да ме активира да отключа неподозирани таланти и да разгърна цялата си мощ за самозащита. Трето- ако някой все още не е разбрал- вещица съм била, вещица съм и сега, всеки ден при това.... Добра съм. И съм разбрана. Но- мога и да съм лоша. В лицето на злото ставам силна, връщам се през вековете, спомням си всички заклинания, които съм изричала, магиката извира и залива като лава грозната сянка на злото. Унищожава я. И преди, и сега съм във война със злото. Няма как да му се дам. Познавам превъплъщенията му. Разпознавам образа му. Подушвам гнилото му същество. Около злото винаги вони на мърша- без значение каква е опаковката. Смрад и чернилка се леят от всеки, който го е скътал в жалката си душица. Надушвам го отдалеч. И действам! Нямам време да чакам. Всяко едно закъснение му дава предимство пред мен. Изваждам целия арсенал, с който работя- ум, молитви, мотивация, бързина, реакция. Понякога забравям, че вече не съм в средновековието и изричам някое проклятие.  Да ми прости Господ! Наистина забравям... Това вече не е необходимо. Може и без клетви- да не си слагам грехове на душата. Обаче се надигам- в цялата си мощ и величие. Обличам вълшебната одежда. Тя е втората ми кожа.  Влизам в молитва. Докладвам. Обяснявам. Действам. Магията е в мен. Обикновено е скътана в дълбините на подсъзнанието- като неразгадан сън или спомен от предишен живот, обвит в мантията на великите магьосници. Пускам я в ход. С благословията на Силите на Светлината. С непокътнатата си вяра в силата на доброто и във вселенската справедливост.  Защото вярвам в Реда. И го спазвам. Защото ненавиждам хаоса. Мразя слугите на дявола. Отвращавам се от злото във всичките му измерения.... Приела съм неизбежното- то ще е винаги наоколо. Но- няма как да му се дам! И няма как да го оставя да си пуска пипалата към мен. Ако ще е война- да е! Ако не- да се скрие далеч от нас и никога повече да не го виждам, чувам или срещам. Нека тъне в собствената си помия. Да си сърба това, което си е надробило. Да му се връща стократно всяка гнусна мисъл, отправена към мен. Да му се случи това, което е пожелало на другите. Да се измете далеч от мен, далече от света, в който аз живея.... На Вси Светии излизат вещиците, призраците, духовете, демоните и всички  астрални създания. Една нощ, в която небето и земята се сливат в едно и всички сме в общата плазма. Трусове и сътресения ще има- докато се наместат пластовете. Докато се разбере кой откъде и закъде. Докато се настани мира, който очаквам. Ако идвате с добро- добре сте дошли! Елате в моя свят. Ако, обаче, подмолно или не,  тръгнете към мен със зла умисъл, с коварна цел или с мъст- предупредени сте! Вещицата в мен е жива.  И дори  не винаги осъзнава  колко е силна и на какво е способна.  Ще разберете- ако я предизвикате. Във ваш интерес е да не го правите. Щетите за вас ще са страшни...
Нека всички, които избрахме  доброто като кредо на своя живот, се обединим! Защото силата е в нас и само тя може да унищожи злото. Да го смачка и захвърли. Да го изтрие от живота ни... Бъдете добри и вярвайте в доброто! Бъдете силни и непреклонни пред злото! Не му позволявайте да вършее безнаказано! Ликвидирайте го в зародиш! За да живеете спокойно в своя свят на мир, хармония и любов. Защото това сте посяли. И това ще пожънете. Амин!