Страници

17 август 2010

Обрат и отмъщение


Когато Лара и Стоян се влюбиха един в друг бяха млади, буйни и неземно красиви. Тя- стройна, синеока, с водопад от черни къдрици, а той- висок, напет и рус. Бяха невероятна двойка и хората се обръщаха след тях на улицата. Младите цъкаха с възхищение, а старите хора, видели какво ли не, казваха: “Ами, тя младостта е красива. Дано да си имат и късмет...” Лара беше по-кротката от двамата и по-разбрана. С всеотдайната си любов почти успяваше да опитоми някои диви изцепки на годеника си- като бясното шофиране, непремерения риск, девиза му: “Живей все едно, че няма утре!” Сватбата им се очертаваше като събитието на сезона. Бяха поканили над 200 гости- роднини, приятели, колеги. Всичко беше готово и изпипано до последния детайл. Няколко дни преди великото събитие Стоян предложи на Лара да отскочат до морето, малко да си отдъхнат. Тръгнаха през нощта, пътят беше мокър и хлъзгав, а Стоян летеше по него с обичайната си бързина. Не се вслуша в молбите на Лара да намали скоростта. Чувстваше се като бог зад волана. Само че този път самочувствието му изигра лоша шега. На един завой изгуби контрол над колата, преобърнаха се в движение и се приземиха в канавката.
Събудиха се заедно в болницата- посърнали, уплашени, но живи. Имаше само един знак, който щеше вечно да им напомня за безразсъдната младост- Лара бе останала без дясната си ръка. Наложило се лекарите да я ампутират до лакътя, за да спасят живота й. Младата жена гледаше в тавана и се надяваше, че това е просто лош сън и скоро ще се събуди. Избягваше да поглежда осакатената си ръка. Потърси утеха в прегръдките на любимия и тогава чу най-страшната присъда: “С теб сме дотук. Сватба няма да има, аз саката жена не искам!” Тези грозни думи я попариха като вряла вода. Не можеше да повярва, че ги изрича същия мъж, който до вчера й се кълнеше във вечна любов. Сълзите се стичаха безмълвно по лицето й, а душата й отказваше да приеме шамара на съдбата. Това ли бе голямата любов?! И така ли трябваше да боли?...
Стоян се постара по-бързо да забрави Лара. Не се вслуша в думите на приятелите си, че върши грях и с присъщото си чувство за гордост и безнаказаност си намери нова приятелка. Пак млада, красива и богата. Ожениха се набързо и се преместиха в друг град. Заживяха добре и сцената с катастрофата постепенно избледня в съзнанието на Стоян. Посвети се на семейството си и зарови надълбоко драмата от миналото. Когато и бебето вече беше на път той отново се почувства окрилян и наистина щастлив. Деня, в който разбра, че има син Стоян се напи безпаметно. Момче! 3 кила и 500, 50 см! Станах баща! Непонятни за него чувства нахлуваха в душата му- и радост, и блогодарност, и умиление. Вече си представяше първородния си син след 20 години- висок, красив, напет, също като баща си. Щяха да работят заедно в строителния бизнес на Стоян, момичетата щяха да тичат след него, а родителите му да благоговеят пред съвършеното си творение! Мечтите на Стоян се рееха безкрайно... Осъзна, че пак беше станал галеник на съдбата и с бодри крачки се запъти към болницата да прегърне жена си и детето си.
Там свари младата си булка подпухнала от рев. Гушкаше едно сладко бебенце, а сълзите й не спираха да капят върху него.
- Какво има? Детето ли е болно?- сопна се Стоян.
- Не, но виж... И тя разгърна бялата пеленка. Една позабравена мъка стисна Стоян за гърлото и се стремеше да го удуши. Синът му, най-красивото бебе на света, се беше родил без ръчичка- дясната бе само до лакътя.
Младият татко плака за първи път в живота си. Плака за тежката участ на невинното създание и за изгубените си илюзии. Синът му беше дошъл на белия свят, за да го научи на най-трудния урок- Господ забавя, но не забравя. Стоян знаеше, че докато е жив ще гледа сина си и осакатената му ръчичка и ще вижда греха от своята младост. Нямаше забрава. А дали щеше да успее да изкупи греха си и да си прости- това беше в ръцете на времето.

13 август 2010

Голяма Богородица- 15.08


БОГОРОДИЦЕ, ПРОСТИ ГРЕХОВЕТЕ МИ! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ БДИШ НАД НАС И НИ ДАРЯВАШ С МИЛОСТ, ДОБРОТА И СЪСТРАДАНИЕ. ДА БЪДЕ СВЯТО ИМЕТО ТИ! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАЗИШ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА И СЕ ГРИЖИШ ЗА ДУШИТЕ ИМ. НЕКА РАСТАТ ЗДРАВИ, УМНИ И ЩАСТЛИВИ- ДА РАДВАТ РОДИТЕЛИТЕ СИ, ОТГЛЕДАЛИ ГИ С МНОГО ЛЮБОВ И САМОЖЕРТВИ. МАЙКО, ПАЗИ ДЕЦАТА! ТЕ СА НАЙ-СВЯТОТО, КОЕТО ИМАМЕ, НАШАТА НАДЕЖДА ЗА СМИСЛЕН И СМИРЕН ЖИВОТ. БЛАГОДАРЯ ТИ И ЗА ЩЕДРОСТТА, С КОЯТО НИ ДАРЯВАШ. ЗА БЕЗКРАЙНАТА ДОБРОТА, С КОЯТО НИ ОЗАРЯВАШ. МОЛЯ ТЕ, БЪДИ ДО МЕН. ПОМОГНИ МИ ДА БЪДА ДОБРА МАЙКА, ДА ИМАМ СИЛИ ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД И ДА ДАРЯВАМ ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА С ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО, КОЕТО ВЯРВАМ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАТ. ПАЗИ СЕМЕЙСТВОТО! НЕКА БЪДЕ ОЗАРЕНО ОТ МИР, РАЗБИРАТЕЛСТВО И ОБИЧ. ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА. НЕКА ИМА ДЕТСКИ СМЯХ И УСМИХНАТИ ОЧИ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ! БЛАГОСЛОВИ ДЕЦАТА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ, БОЛНИТЕ И СТРАДАЩИТЕ. ПОДАРИ ИМ ДОМ, НАДЕЖДА И ДОБРИ ХОРА, КОИТО ДА ГИ ОБИЧАТ И ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЯХ. ДА НЯМА ВЕЧЕ РАЗПЛАКАНИ МАЙКИ И ТЪЖНИ ДЕЦА. ПОКАЖИ НИ КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРИЕМАМЕ БОЛЕСТИТЕ И ТЕГОБИТЕ КАТО УРОК СВИШЕ, КОЙТО НИ НАПОМНЯ, ЧЕ СМЕ ВРЕМЕННО НА ТОЗИ СВЯТ И НЕ БИВА ДА СЕ ОТКЛОНЯВАМЕ ОТ ПЪТЯ НА ДОБРОТО. ДА ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ СТРАДАНИЕТО ПРЕЧИСТВА И БУДИ ПРОЗРЕНИЕ. ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ! БЛАГОДАРЯ ТИ, БОГОРОДИЦЕ, ЗА ИСТИНОСТТА НА ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО НИ ИЗПРАЩАШ. ЗА ДА БЪДЕМ СИЛНИ, ДА СЕ ОБЕДИНИМ И ДА СИ ПОМАГАМЕ ВЗАИМНО. НЕКА ДЕЦАТА НИ ОСТАНАТ В БЪЛГАРИЯ, ДА ОБИЧАТ РОДИНАТА И БАЩИНИЯ ДОМ. ДА ИМ СЕ РАДВАМЕ И НИЕ НА СТАРИ ГОДИНИ, ДА ЖИВЕЕМ В ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ. НЕКА БЪДЕМ МЪДРИ, ВСЕПРОЩАВАЩИ И ЛЮБЯЩИ. БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ! ДА ИМА СВЕТЛИНА! АМИН!

10 август 2010

Късно е


Късно е за съжаление. За извинения, разкайване, сълзи... Бъдещето закъсня, неповикано и тъжно. Отлетя преди да бъде изживяно. Няма връщане назад. Времето не ни пощади. Помете ни като разрушителен ураган и отвя надалеч мечти, вълнения, усмивки. Изгори спомените и пресуши сълзите. Късно е за заклинания, молитви, мъдрости. Няма милост. Само разруха и суша. Армагедона е тук и сега. А времето все така безмилостно тече... Късно е за любов. Надеждата се разби на хиляди парчета върху безплодните скали. Закъсня прошката, вярата, изкуплението... Остана пепел в пепелта. Изгорях в мечтите си, погубих се в надеждата за изцеление... Късно е за възкресение. Късно за милост... Няма я и болката. Претръпнах от очакванията за новия живот. Няма такъв. Всичко е илюзия. Накрая всичко ще изгори в ада и ще остане... още пепел. Сивотата ще се слее с пепелта и ще остане само мрак. Късно е за битка. Силите се изпариха заедно с пустинните миражи и стопиха желанието за живот. Отвсякъде се веят изсъхналите клони на разрухата и хаоса. Нищо не цъфти, нищо не се ражда. Късно е за ново начало. Песъчинките на времето изтекоха през пръстите и се разпиляха в космоса. Всяко нещо има начало и край. Когато краят дойде, няма място за тъга. След деня следва нощта... Виковете се разпръскват в мрака и отлитат с последните лъчи. Закъсняхме за танца на помирението и среднощните пориви на страстта... Накрая всички мълчат. Късно е за размисли.

07 август 2010

Когато се сбъдват мечтите


Чудесата стават. Ежедневно около нас се случват чудеса. Сбъдват се мечти. Молитвите са чути. Прекрасно е да знаеш, че те чуват, че бдят над теб и те пазят. Удивително е да усещаш, че си част от голямата вселена и твоите желания са важни за света. Невероятно е да видиш как се сбъдват, как пред очите ти си разкрива магията на доброто. "Поискай и ще ти бъде дадено!" От нас се иска на глас да изговаряме желанията си, да не бягаме от мечтите си, да вярваме в чудесата. Наскоро чух репликата, която ми разкри тайната на благословените и на... другите. "Вярата е дар, с който все още не съм благословен!" Ето го разковничето към успеха. Панацеята за желанията. Истината зад сбъднатите мечти. Ако не повярвате- в себе си, в съдбата, в Бог- няма да видите щастливата звезда. Този върховен дар, който не сте пожелали да приемете в живота си няма да ви разкрие тайните на щастливите хора. Ще си живуркате в прозата на живота и никога няма да отворите сетивата си за поезията и красотата. Щастието привлича още щастие. Добрите мисли притеглят хубавите събития. Верижната реакция се движи главоломно и ни разкрива всички чудеса, сътворени от живота. Вярата е скъп дар. Не го отказвайте. Доверете се на интуицията си и знайте, че мечтите се сбъдват, че вие заслужавате да бъдете щастливи, че ви очакват прекрасни мигове в живота. Не се плашете от лошото- повярвайте, че то ще ви подмине, защото очаквате доброто. Защото сте се помолили да стане чудото и да повярвате, че животът може да бъде прекрасен... Една стъпка ви дели от благословията да станете галеници на съдбата. Не се страхувайте да я извървите. Повярвайте...

03 август 2010

Моята любов


Не мога да обичам на инат. Любовта ми не е търговска стока и не става за размяна- срещу ласки, сигурност, придобивки, статус... Отдавна престанах да пресмятам плюсовете и минусите на моята любов. Приех я такава, каквато е- с всичките й трудности и несъвършенства. Любовта ми е дълготрайна, но е минала през хиляди фази и препятствия. Оцеляла е! Напук на зложелателите. Или заради тях- не знам. Имаше мигове на съмнение, нощи на отчаяние, тягостни дни на очакване... Тя преодоля всичко и се оказа по-силна от житейските урагани. Поизмачкана е малко, но е жива! В живота всеки получава това, което заслужава. Не можеш да надхитриш съдбата. За да я срещна, да я запазя и да я имам и до днес- тази неуловима магия любов- означава, че съм достойна за нея. Истината е, че имаше и битки за нея. Воювах, за да я имам, страдах да не я изгубя, молих се, за да я запазя.... "Пазете любовта си!"- това ни завеща кума на сватбата преди повече от двайсет години. Предупреди ни, че любовта има и завистници. Но младостта и дързостта не ни отвориха сетивата за опасностите, които предстояха. Трябваше да се научим да се обичаме след грешките и да можем да прощаваме. Да изградим неприкосновена кула на свят за двама, след като сме сринали до основи старата постройка. Да се научим не да отбягваме, а да овладяваме ударите на съдбата и да запазим спокойствието си. Никой не ни е обещавал вечно щастие. Не предвидихме развоя на съдбата, не бяхме подготвени за бурите, не очаквахме такава болка... Заедно преминахме през огъня и оцеляхме. Имахме защитна мантия- нашата любов. Не се страхувам вече. Не се и съмнявам. Вярвам в силата й. Познавам мъдростта й. Кълна се в истиността й... Вечността може и да не е химера. Моята любов ме води към нея.

02 август 2010

Светена вода


Човешкото тяло се състои от 70% вода. Научно доказано е, че водата има памет. Във водата се закодирват послания, които променят състава й и това вече не е тайна за никой. От векове се знае, че водата има и лечебни свойства. България е място благословено с лековити извори, богати минерални води. Пречистващите свойства на водата са добре известни. Има ли по-добър начин за изхвърляне на стреса от организма от водната терапия? Водата ни пречиства и външно, и вътрешно. Неслучайно, когато сме болни имаме сили само да пием вода- и това ни лекува. В света има места без питейна вода и навсякъде хората започнаха да ценят това /без/ценно богатство.  Без вода няма живот.
Думата ми сега е за светената вода и за нейната необикновена сила. Вярващите винаги държат в дома си шишенце от вълшебната течност и й се доверяват в кризисни моменти. Не всички обаче са наясно с магическите свойства на светената вода. Колко от вас се сещат за светена вода в моменти на болест, несполуки, катастрофи? Истината е, че светената вода е Божията сълза в помощ на хората. Повярвайте й и приемете помощта. Отпийте от нея, поръсете любимите хора, напръскайте къщата с нея и ще видите, че ще ви олекне. Тази вода "поглъща" лошите енергии и пречиства всичко- душите, тялото, мислите. Стига да вярвате. Бог ни праща своята помощ и от нас се иска да й се доверим. Многократно съм се убеждавала и удивлявала от чудотворните свойства на светената вода. Лесно си намира- има я във всяка църква и е безплатна. За тези, които не вярват, че водата може да им реши проблемите Бог е пратил поредното изпитание за вярата им. От тях зависи. Светената вода има уникален състав. Чиста и свята, тя ни доближава максимално до божественото начало. Дава ни сили, дарява здраве и премахва лоши влияния. Прочиства живота ни от всякакви отрови и го прави такъв, какъвто Бог е искал да бъде за нас- светъл, хубав, изпълнен с любов и красота. Такъв ли е и вашият живот? Ако някъде се разминавате с първочаналната промисъл, имате решение- доверете се на светената вода. Резултатът може и да ви учуди... Но със сигурност ще ви хареса. Дори може да ви спаси....

27 юли 2010

Най-малкото коте в света



Това е Пебълс /песъчинка/- официално най-малката котка в света! Какво сладурче, нали?

23 юли 2010

Не умирайте, животни!


Обичам животните. Считам, че са по-добри от нас, хората. За жалост, човеците са опасни за тяхното оцеляване. Неслучайно след големия потоп Бог е наредил да се извозят именно животните в Ноевия ковчег, а не хората. Той знае, че те заслужават да бъдат спасени. А ние? Едва ли. Лошотията ходи по хората. Човекът се има за велик, безгрешен, всемогъщ. Егото му е като надут балон, който рано или късно ще се спука и ще остане....нищото. Той смята, че всичко живо трябва да му се подчинява, включително животните. Ужасяващи са коментарите на мразещите животните по форумите- те бълват злоба и жестокост. Но не те заслужават внимание. Те сами ще се изтребят помежду си. Защото омразата им ще ги унищожи. Мисълта ми е за добрата дружба между човека и животното от векове насам. Много хора обичат животните и отглеждат домашни любимци. Всеки един, който някога е съжителствал с котка или куче знае, че предаността и любовта на питомеца към стопанина е безгранична. Животното умее да обича безусловно- нещо, което е почти невъзможно за хората. То не критикува, не мрази, не съди. Те живеят с нас и ни помагат с любовта си да преодоляваме трудностите. Котките мъркат и ни успокояват, когато сме тревожни, кучетата ни гледат с умни очи и четат право в душите ни. Те разбират всичко, което преживяваме и са винаги до нас. Поемат отрицателната ни енергия, отнемат болежките, понякога дори се жертват за нас. Всички знаем случаи на котки, пропътували хиляди километри, за да се съберат със стопанина си. Знаем и за кучета, които обичат стопанина си до гроб- в буквалния смисъл. Добротата им е пословична. Дори да им се караме, те пак ни обичат. Тъжни са, ако не получат любовта ни, но не ни изоставят. Има случаи на животни, които умират, поели върху себе си болестта на стопанина. Човекът оздравява, а кучето си отива- отново от любов. Те са тук да ни помагат и бихме могли просто да ги обичаме. Светът ни би бил толкова по-уютен, ако се научим да живеем в хармония с тях. Враждата и агресията ражда нова агресия. Човек сам си е виновен за бедите, които го сполетяват. Заради греховете му го връхлитат болести и ядове. Липсата на вяра го отчуждава от Бог и той се превръща в див звяр за себе си и околните. После очаква милост. Не, няма милост за такива хора! Те не заслужават спасение. Не всичко се прощава- умишлените злини не се опрощават с една свещичка. Но- всеки сам избира пътя, по който да върви. Бих помолила Бог да бди над животните и да ги пази- от лоши хора. Не искам повече животни да умират от човешка ръка. Животните са интелигентни и интуитивни. Наименования като "помияри" бълва точно тази прослойка двуноги- душевните помияри; тези, чиято проклетия е само началото на техния край. Заради такива като тях не бива да умират животни. Законите на джунглата са жестоки и най-страшния звяр в хаоса е човека. Съдбата на подобни "човеци" не ме интересува. Всеки си получава заслуженото. Искам животните да ни радват с любовта си и да са живи дълго. Искам да са здрави, незасегнати от хорската злост. Не умирайте животни, напук на хората! Имаме нужда от вас. Заради вашето присъствие животът ни е поне частица по-човечен и добър. Хората сме способни да запазим животните или.... да ги унищожим. Аз избирам да ги запазя и да се грижа за тях. Вярвам, че има много хора като мен. Това ми дава надежда, че доброто все пак ще победи и че Бог продължава да пази своите душички от Ноевия ковчег. За да ги има... За да бъдат винаги до нас.

19 юли 2010

В какво се превръщат мечтите


От малка мечтая за хиляди неща. Да порасна голяма, да се влюбя, да стана известна, да бъда актриса, певица, лекарка.... Да обиколя света и да постигна много успехи. Да имам прекрасен дом и семейство. Да бъда щастлива, богата, обичана, красива, умна, желана и незаменима... Имам богато въображение и затова си мечтаех на воля. За всички чудеса, които ще извърша и постиженията, с които ще смаям света. Само че палачинката се обърна и се оказа, че смаяната съм аз. Оказа се, че доста съм се поувлякла в мечтаенето; надскочила съм себе си, както се казва. Или може би съм се взела прекалено насериозно? Знам ли... Човек не бива да спира да мечтае! Само че мечтите ми се трансформираха в по-прозаични неща. Толкова са нищожни, че чак ми е неудобно пред себе си дори да си призная за какво мечтая днес. Ами, да, животът е такъв, какъвто всеки си го направи. Никой не е виновен за провалите ми и за многото издънки. Всеки получава това, което заслужава. Всичко в живота е много справедливо и балансирано. Просто трябва да се науча да приема смирено съдбата си и да съм благодарна за това, което имам. Колкото и да се разминава с първоначалния грандиозен план. Сега ми се иска да бъда разбрана правилно. Уморих се от маски и маскаради. Чувствам се въодушевена, когато някой ме разбира. Толкова е трудно да попаднеш на човек, който да те познава добре, да те разбира и, въпреки всичко, да те обича.... Но не е невъзможно. В повечето случаи се оказва, че предимно ме "понасят". За което вероятно аз съм си виновна. Или така ми е било писано. Всъщност мечтите са прекрасно бягство от действителността. Затова и бях щастливо дете. Навярно трябва отново да започна да мечтая- смело и мащабно. Без да се страхувам, съмнявам и изтезавам от реалността. Без да търся отговор на въпроса "В какво се превръщат мечтите?".... Защото отговорът би обезмислил всичко.

18 юли 2010

Passages


When you came into my life it hurt. It's going to hurt when you walk out... The passages in life are always different from what we imagine or want them to be. People constantly walk in and out of our lives. Some we fall in love with and get attached to. Others are not that important. Either way in the end we are alone. Life is a lonely journey with many rocks along the way. Half the time we don't know where its passages are taking us. But there is a reason for all of life's turbulences. We are here to learn. Each new lesson is handed out in strange format. Sometimes we are not even aware we are being taught a lesson. So much wisdom is out there for us to grasp- a whole universe of knowledge and cosmic love, and the funny part is it often comes in simple forms. The signs are there- we just need to keep our senses open and embrace what we are being given. Not all lessons are pleasant to understand. In order to grasp a given fact we often need to be shaken out of our comfortable existence and flung around like a tornado-struck tree, get uprooted and torn apart- hopefully then we'll realize we're on the wrong track. It is difficult to spend a lifetime with someone you've accidentally run into along one of them passages. We expect so much from the person next to us, we tend to forget he is not our alter-ego; he cannot be all in one and all the time our child, spouse, best friend, lover, parent- for the next fifty years or so! Such a lot of misunderstandings occur, to say the least, when we stand there waiting for this magical person to make us endlessly happy. As if he could! Perhaps it would be easier all round and much fairer to the person we share our life with if we just accepted him for who he is and stop with our futile efforts to change him into what we think is best for us. After all we do love him, don't we? The rest is just a selfish attempt to satisfy our own ego, regardless of our partner's feelings. It is possible we have not found the right person for us. Maybe that will never happen. Or maybe it already has and we let him walk away....Loneliness is not a sin. It is an opportunity to come to terms with our inner self and figure out who we are, where we came from and where we are heading to. Relationships are a two-way road. You need to give, not only take and expect. Learn to respect the one you share your life with, make it a journey worth remembering... Otherwise there is always the danger of ending up in a painful labyrinth of unspoken thoughts, hurt feelings and swallowed tears. And that is a passage definetely not worth taking....In the name of life, the greatest gift of all.