Добър вечер, самота!

Добре дошла в моята душа! Не съм те канила, но ти си тук, настанена сред изпепелени чувства и пресъхнали мечти. Заглушаваш виковете ми и унищожаваш в зародиш цветовете на радостта. Стоиш величествена, непристъпна и обещаваш дълга и самотна нощ. Колкото повече се опитвам да те прогоня, толкова по-упорито се задържаш в живота ми. Затова няма повече да се съпротивлявам на присъствието ти, а ще го приема. И го прегръщам. Даже ще ти благодаря, че си ме избрала за домакиня. Ти знаеш защо. Остани тогава. Огледай се добре. Какво виждаш? Един малък, но изстрадал свят, обграден с дървени икони, чийто лица озаряват тъмнината... Те ме пазят от нашествието на злото. Това са моите приятели, на тях вярвам с цялата си душа. Не съм сама! Няма как да бъда. Имам тяхната закрила. И благословия. Остани и сподели с нас вечерната молитва, песента, вярата и благодарността. Това е моят ритуал в нощта. Виж как светят лицата на иконите, каква топлина и уют излъчват в мрака. С тях никога не съм самотна. Те ме чуват и попиват всичко- мъката, сълзите, болката и отчаянието. И отвръщат с много светлина. Пламъкът на свещта се бунтува, беснее. Няма място за тъга в сърцето. Огънят изгаря до пепел тумора в душата и пресушава сълзите. Богородица ме гледа с благ поглед, протяга ласкаво ръка към мен. Усещам как топлината ме обгръща, сърцето се смее, душата ликува... Върви си, самота! Ти нямаш място в моята душа.