Да просиш...

Да просиш не е грях. Дали? Не е и Божия умисъл, защото изпитанията, които ни се изпращат са само житейски уроци. Уморих се да прося любов... Да търся и да не намирам това, за което се моля. Понякога се срамувам да прося- не отричам. При това дори не обикалям улиците, където хора просят, за да оцелее тялото. Ами душата? Тя как да оцелее? Как да я съхраня? Често прося разбиране. Иска ми се да отправям точните послания на точните хора. Дали са ме разбрали правилно? Невинаги. Чета в погледа им неразбиране, объркване, апатия. Сякаш не сме на една вълна! Душевна милостиня няма... Искала съм прошка- от хората, които обичам и които съм наранявала неволно. От невежество или егоизъм, или от двете. Трудно се иска прошка, още по-трудно се дава. Може би не съм я заслужила. Все още...Нямам всички отговори. Боли ме, когато се налага да прося. Но се и смирявам. Какво ли не съм просила- и милост, и просветление, и щастие... По-скоро дребни мигове на щастие- преходни, но истински. Толкова много неща искам да зная. Как да си изпрося достъп до житейската енциклопедия? Опасявам се, че не съм достойна за това. Продължавам да търся...Взирам се в очите ти- и в радост, и в тъга. Защо не виждам любов? Не ме карай да прося и любов! Знам, че любовта е навсякъде- в цветята, в дърветата, в галещите лъчи на слънцето.... Искам да я видя и в очите ти! Знаеш ли- понякога се уморявам. Не се срамувам, но се уморявам да бъда просяк. Душата не заслужава това! Тя не иска много. Вечността е нейна, но за времето, което се налага да изтърпи в земните ни тела е подложена на какви ли не изтезания. Как да нахраня душата? С обич? С добри мисли? С прошка и любов? С благи намерения? С доброта и човечност? Земният път е труден. Не искам да я осакатявам. Ако е наранена ще поискам лек. Ще потърся утеха. Ще помоля за малко светлина в мрака. Трябва да я опазя от болката. Да прогоня тъгата. Да я поглезя с мъничко любов....Вярвам, че любовта ще я спаси. Да бъда просяк за любов?! Защо не? И това ще преживея. Защото никой не ни е обещавал вечно щастие. Или вечна закрила. Само душата има достъп до тези тайни. И ще ги получи... Стига да се помолим за нейното изцеление. Дори да се наложи да просим.