Страници

02 януари 2010

Божествена закрила


В началото на Новата Година винаги притаявам дъх и очаквам знак свише какво ни предстои през идните 12 месеца. Тегля късметче от баницата, запалвам кандилото, моля се за здраве и благоденствие. Какво всъщност да си поискам? Отдавна не мечтая за грандиозни събития. Разбрала съм, че щастието е в простичките неща. Но те са и най-важните. Да сме здрави, обичаните ни хора и те да са живи и здрави, да бъдем дълги години заедно и да сме окриляни от любов. Повече от това здраве му кажи! Престанах да обръщам внимание на дребните несполуки или да се амбицирам за велики дела. Може би защото осъзнах, че понякога нашите планове не съвпадат с Божиите....Но вярвам, че Той ще ни ни закриля. И знае какво и колко можем да понесем. Припомням си това, когато не знам какво да правя и се чудя защо ми се случва някакво предизвикателство. Животът е пъстра картина и има от всичко- и добро, и лошо се редуват, за да се научим да разпознаваме посланията и да ценим Художникът. Хората имат различни мечти и желания през житейските етапи. Искат успехи, кариера, богатства, семейство, нови придобивки, развлечения и постижения....Дай Боже да се сбъднат мечтите им. И всичко да си върви по реда. Остават непреходни стремежите ни към изконните човешки добродетели- да раздаваме и получаваме любов, да се чувстваме разбрани и подкрепяни, да вярвяме, че сме закриляни и благословени...Навярно, когато живеем в хармония с вселенския разум ще успеем и да се почувстваме мъничка, но тачена искрица от него. А останалото? То ще се нареди все някак. Пътят е дълъг, но толкова прекрасен. Кой би се отказал от него- най-великото пътешествие, наречено Живот! Поканете сродна душа и тръгнете смело напред. Там някъде, из бурните житейски дебри, със сигурност ще срещнете и щастието....То ви чака да го откриете. И да го опознаете за дълго....Дай Боже да го намерите!

31 декември 2009

Да посрещнем 2010 Година!


Тя чука на вратата ни. 2010 Година! Нова, пременена, носеща послания за здраве, щастие и любов. Ще й отворим вратата в полунощ, ще я поканим да влезе в домовете ни и ще се помолим да е благосклонна и добра. Да донесе здраве в семейството, мъдрост, успехи и късмет. Да благослови България с добри дела, мир и просперитет. Да сме щастлив и успял народ! Ще я поканим на трапезата, ще я нагостим богато и ще притаим дъх в очакване на хубави вести. Ще се съберем с любимите хора, ще се повеселим заедно, за да привлечем доброто в домовете и душите ни. Колко ни е нужна вярата сега! Как ни се иска Новата Година да е по-добра от старата, да е спокойна и богата, да е здрава, силна, късметлийска. Дай Боже! Заповядай и добре дошла 2010!

29 декември 2009

За приятелството и...предателството


Приятели има много по света. Дай Боже винаги да ги има- много или малко, но без тях животът би бил толкова сив. Лошото е, когато приятелството се превърне в предателство. За приятелите и предателите може да се пише много- нищо ново по света. Какво кара един приятел да се превърне в предател? Какво може да извади приятел от строя и да го хвърли в другия лагер? Липсата на любов, завист, комплекси? Много неща могат да подразнят довчерашния приятел, да го накарат да забрави щастливите мигове заедно, безкористната помощ и безусловната обич. Тъжно е да изгубиш приятел. Боли, когато той сам е взел решение да напусне вашата обща среда. Самотно е. Приятелите идват и си отиват. Малко са тези, които се задържат. И остават завинаги. Любовта стана много дефицитна стока. Сякаш трябва да я поднесеш в красива кутия, опакована в панделка, за да й обърнат внимание. Може би това не е любов? Сигурно е, че добрият приятел не скача от борда, когато всичко потъва. Огледайте се. Кой е до вас в трудните мигове? Кой ви слуша, когато ридаете от поредния житейски шамар? Иначе- за ядене, пиене и веселба- приятели бол! Никой не бяга от хубавото. За съжаление, в живота се случват и неприятни неща. Тогава на кого ще се опрете? Дано да има такъв човек до вас. Това е истинското богатство. Другото е глупост, суета и интереси. Това са предателите под прикритие- опасна порода, която не бива да допускаме до сърцето и живота си. Коварство е да зарежеш приятел в нужда. Трудно е винаги да си добър приятел. Но истинска благословия е да имаш добър приятел. Предателите се забравят, приятелите- никога. Може би това е една от мистериите на живота- да се научим да ги различаваме и да пазим приятелите си. Другите сами ще си отидат- непотребни и нещастни. Мрачна сянка в житейската тъмнина. Слънцето ще изгрее отново с приятел. Кръговрат... Приятелите- дано ги има и Бог да ги пази!

25 декември 2009

Коледа е!


Коледа е! Прекрасна, вълнуваща, вълшебна и неповторима Коледа! Отново попадам в магията на този приказен и божествен празник! На Рождество Христово се моля всички да сме живи и здрави, да има много щастливи хора и сбъднати мечти. Обичаните хора са до мен, усещам живинката на Коледа навсякъде. Хората са някакси по-добри, по-усмихнати. Красивата празнична украса създава много настроение, подаръците са разопаковани и всички са доволни. Колко щастие, колко благодат ни споходи! Дай Боже всекиму! Мечтата ми се сбъдна. Коледа дойде...

23 декември 2009

За всички Свежари


Мили приятели от Свежо,
Здравейте!
В навечерието на най-хубавия християнски празник- Рождество Христово искам да ви кажа колко много се забавлявам с вас в този наш любим сайт.
От сърце ви пожелавам да изкарате една прекрасна, уютна Коледа, да получите желания подарък, да се почувствате обичани и щастливи! Бъдете добри и доброто ще ви се върне стократно. Бъдете здрави, усмихнати и вярвайте, че най-хубавото предстои. Нека и занапред животът ви да бъде изпълнен с много радости, успехи и късмет! Пожелайте си нещо и магията на Коледа ще сбъдне най-съкровеното ви желание! Вярвайте в чудесата, защото те са около нас и пръскат своя вълшебен прах навсякъде. Бъдете благословени, почувствайте коледния дух и в сърцето, и в душата си! Да сте живи и здрави и до още много нови срещи в Свежо! Весела Коледа и приказни празници!
С обич, Ваня

20 декември 2009

До Тенерифе и назад



Остров Тенерифе е част от Канарските острови. Едно малко късче от рая, обвито в мистерия, романтика и екзотика. Островът съчетава океан и планина, а местността е наситена с палми и екзотични растения. Гората прилича на лабиринт, през който трудно можеш да си пробиеш път. Сякаш пази стари тайни и легенди. Местните хора казват, че ако успееш да си пробиеш път през сплетените клони на дърветата, ще имаш много успехи в живота. Водата е кристално чиста, а залезите са като от картина на талантлив художник. Жителите на острова са гостоприемни, усмихнати и спокойни. Те самите са като част от красивата природа, сред която са израснали. Повечето от тях казват, че никога не са напускали острова и целия свят за тях е именно тук- сред планините, горите и водата. Издържат се с риболов, туризъм и дребни занаяти. Целогодишният поток от туристи от цял свят- предимно по-възрастни хора, осигурява работа и препитание на островитяните. Не видяхме много млади хора сред посетителите. Може би защото пенсионерите на запад разполагат с повече време за пътуване и удоволствия, докато младите работят. Крайбрежните барчета и заведения винаги са пълни и от тях се носят чудни аромати на риба и местни подправки. В хотела сервират екзотични плодове, а палмите хвърлят дебели сенки върху плажуващите. Нощният живот кипи- дискотеките са пълни с хора на средна възраст, дошли да вкусат от свободата и авантюрата на далечния остров. Сред дърветата, непознатите растения, тропическия рай примамва със своята красота и зеленина. Пищната растителност е целогодишна, слънцето пече, а дъждовния сезон идва в края на лятото. Имахме усещането, че там времето е спряло. Далече от цивилизацията на забързания град, всичко се движеше с непознати за нас темпове. Бавно, уверено и някак сладострастно. За любителите на плажните удоволствия, лодки и джетове осигуряваха адреналина, а за тези, които предпочитат тишината и спокойствието, планината ги примамваше с шепота на баобабите и сянката на горите.
Всичко имаше по-особен вкус- и кафето, и прясно изцедените портокали. А спомените за една разходка до рая дълго ще ни топли през зимните дни.

19 декември 2009

Отговор

С годините напълно се смирих;
заключих поривите на душата.
Отказах се от хиляди слънца
и заобичах самотата.

Не искам слава, почести, пари
и лицемерие, наместо доброта.
Не мога вече да съм волна
и от любов да полетя….

И чакам отговора на финала-
проходих ли или само пълзях?
Поне да знам кому бях нужна,
да разбера защо ли живях.

Детство


И спомням си отминалото детство,
позабравените звуци на смеха….
Сънувам къщата вълшебна-
Благословена да не знае греха.

И моля в сънищата ми да се завърне-
градината на розите и младостта…
Най-хубавата приказка прочетох;
Живях , прегърната от радостта.

Не мога вече там да се завърна,
изсъхна и последния цвят…
Заглъхнаха ми бащините стъпки,
а с тях изгубих детския си свят.

Ела!


Ела, когато сълзите се стичат,
а от болка не ти се живей.
Тогава ще ти дам любов и вяра,
една ръка в твойта ще те грей.



Ела, когато няма смях в душата,
а мъката те хвърля в пропастта…
Тогава ще съм истинска и мила,
една разкаяла се, жалка суета.

Когато се изпепелят мечтите.....

Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.