Децата ни, цветята ни

Началото на новата учебна година е. Като пъстър букет децата изпълниха училищните дворове, весели, отпочинали, обнадеждени... Като родители ги гледаме с радост и с леко присвити сърца. Сякаш на заден план останаха ежедневните трагедии, които не секнаха цяло лято- "убито дете" като че ли вече не е новина у нас. Претръпнахме ли? Или се уморихме постоянно да се тревожим?
Абдикация. Това е термина, който най-точно описва отношението на обществото към нашите деца. И тези под домашна закрила, и тези под ничия закрила в домовете. Децата имат права. Там на някаква хартийка и според някаква конвенция. Българските деца са защитени според закона. Но кой ще ги защити от човешкото нехайство? Случаите са толкова много и кой от кой по безобразни, че ми е трудно да започна да ги описвам и изброявам. И все се питам: на кого всъщност пречат българските деца? И как да опазим децата си от тежката и неуправляема бюрократична машина, която безмилостно и буквално се стоварва върху тях- било под формата на фалшиви грижи, недогледани закони или липса на елементарно уважение към човека. Защото и децата са хора, а правата им се нарушат системно, ежедневно и брутално!
Децата ни загиват масово- в училище, на улицата, вкъщи- смазани, сгазени, пребити или прободени, варианти разни…. Война срещу децата ни ли е това?! Нещастни случаи? Едва ли! Пък и много станаха. За болните, изоставените и мизерстващите дори не споменавам.
Грижите за живите деца у нас отдавна не дават резултат. А за мъртвите? С години се точат делата за убити деца- по пътищата, прегазени от пияници, намушкани от психопати, удавени по време на ученически екскурзии, премазани от рушащи се сгради, стъпкани в псевдо дискотеки, удушени при първата глътка въздух от пълзящи бацили в родилните отделения или оставени на произвола на съдбата при по-сериозни заболявания. В тези случаи намесата на обикновени граждани понякога спасява детски живот. Само в интернет се въртят бол снимки на болни деца, молещи за милосърдие и помощ. Защото родителите им знаят, че са в безизходица и живота и здравето на детето им отдавна не е в техните ръце...
Забелязали ли сте, че когато без време загине българско дете, виновни обикновено няма? Кой може да се пребори с мудната система и човешкото нехайство? И дали точно това трябва да правят родителите в този трагичен момент? Да се борят с неизвестен извършител?!
Започна новата учебна година. От сърце се моля децата да я завършат живи и здрави. Да завършат усмихнати и щастливи така, както прекрачиха училищния праг. Да сведем глави за тези, които няма вече да тичат в училищния двор и чийто смях заглъхна завинаги. Трагичното е, че свикнахме с лошите новини за деца. Какво ще стане с децата ни занапред, тези цветя на нацията? Ще останат ли тук да красят родната градина, да ни радват с детските си игри и да живеят своето безоблачно детство? Кой да ни каже....
Вероятно децата ни ще напускат страната. Вероятно няма и да се върнат. И ние, с кървящи сърца, ще ги подкрепяме и ще ги изпращаме със сълзи в очите и камъни в душата. За да оцелеят и да имат живота, който заслужават. Защото са умни, талантливи и добри. Може би само те биха могли да разобличат лицемерието на обществото ни... Ние, очевидно, не успяваме… Не закъсняхме ли прекалено? И не е ли прекалено висока цената, която плащаме, за да ги опазим? Дано децата да имат повече успех! Да имат и късмет- ще им трябва. И Бог да ги пази.

Моята дъщеря

Когато се роди беше моята сбъдната мечта. Гушках те, целувах те, не можех да ти се нарадвам... "Имам дъщеря!" ликуваше сърцето, а душата преливаше от любов. Моята малка, ненагледна дъщеричка... Неусетно някак минаха годините. Днес ставаш на 18 и вече си голяма. Може би отдавна си голяма, просто аз съм се заблуждавала, че си още малко момиченце. Но ти порасна. Сега си умна и красива млада жена. Орисах те да си здрава и да имаш щастливо детство. Бог чу молитвите ми. Сега отново те орисвам и отправям молитва към Бог. Дано живота ти бъде прекрасен, да бъдеш много щастлива и обичана, да създадеш свое семейство, да се радваш на деца и внуци... Моя прекрасна, обична дъщеря. Шарен е живота, има и бури, и облаци... Винаги търси дъгата. Знай, че след бурята всичко утихва, небето се успокоява, изгрява дъгата... Животът продължава. Живей го весело, но и мъдро. Бъди добра и благодарна за даровете, които имаш и които ще получаваш от живота. Благодари и за трудностите. Те целят да те научат да вярваш в добрата промисъл и божественото начало на вселената. Никога не губи надежда. Дъгата е там- пъстра и красива- може просто за момента да не я виждаш. Мини под нея и си пожелай любов! Любовта е истината и смисълът на всичко. Обичай без да се страхуваш, раздавай щедро обич и ще бъдеш благословена. Мечтай смело! Мечтите се сбъдват, а съдбата обича смелите. Живей живота си като красива приказка и вярвай в добрия край. В света на "големите" не е много по-различно от детския свят, ако запазиш детето в теб. Добротата, искреността и жаждата за знания са присъщи на децата. Не ги забравяй! За да дойдат успехите, благополучията и постиженията на възрастните. Обградена си от много приятели. Те са истинското богатство в живота. Обичай хората до теб и никога няма да бъдеш сама! Пази свята и чиста любовта! Днес поемаш по своя собствен път. Не се страхувай да вървиш напред! Бог е с теб и те пази. Очакват те прекрасни мигове и щастливи дни. Благодари за тях! Помоли се за доброто и поискай прошка, когато се налага. Никога не губи вяра! Без нея сме изгубени. Цветя и песни, смях и танци, радост и любов... Това е твоят ден. Хубав празник! И на добър път....

Хлапета с котета

За животните- с любов!

Обичам животните. Считам, че са по-добри от нас, хората. За жалост, човеците са опасни за тяхното оцеляване. Неслучайно след големия потоп Бог е наредил да се извозят именно животните в Ноевия ковчег, а не хората. Той знае, че те заслужават да бъдат спасени. А ние? Едва ли. Лошотията ходи по хората. Човекът се има за велик, безгрешен, всемогъщ. Егото му е като надут балон, който рано или късно ще се спука и ще остане....нищото. Той смята, че всичко живо трябва да му се подчинява, включително животните. Ужасяващи са коментарите на мразещите животните по форумите- те бълват злоба и жестокост. Но не те заслужават внимание. Те сами ще се изтребят помежду си. Защото омразата им ще ги унищожи. Мисълта ми е за добрата дружба между човека и животното от векове насам. Много хора обичат животните и отглеждат домашни любимци. Всеки един, който някога е съжителствал с котка или куче знае, че предаността и любовта на питомеца към стопанина е безгранична. Животното умее да обича безусловно- нещо, което е почти невъзможно за хората. То не критикува, не мрази, не съди. Те живеят с нас и ни помагат с любовта си да преодоляваме трудностите. Котките мъркат и ни успокояват, когато сме тревожни, кучетата ни гледат с умни очи и четат право в душите ни. Те разбират всичко, което преживяваме и са винаги до нас. Поемат отрицателната ни енергия, отнемат болежките, понякога дори се жертват за нас. Всички знаем случаи на котки, пропътували хиляди километри, за да се съберат със стопанина си. Знаем и за кучета, които обичат стопанина си до гроб- в буквалния смисъл. Добротата им е пословична. Дори да им се караме, те пак ни обичат. Тъжни са, ако не получат любовта ни, но не ни изоставят. Има случаи на животни, които умират, поели върху себе си болестта на стопанина. Човекът оздравява, а кучето си отива- отново от любов. Те са тук да ни помагат и бихме могли просто да ги обичаме. Светът ни би бил толкова по-уютен, ако се научим да живеем в хармония с тях. Враждата и агресията ражда нова агресия. Човек сам си е виновен за бедите, които го сполетяват. Заради греховете му го връхлитат болести и ядове. Липсата на вяра го отчуждава от Бог и той се превръща в див звяр за себе си и околните. После очаква милост. Не, няма милост за такива хора! Те не заслужават спасение. Не всичко се прощава- умишлените злини не се опрощават с една свещичка. Но- всеки сам избира пътя, по който да върви. Бих помолила Бог да бди над животните и да ги пази- от лоши хора. Не искам повече животни да умират от човешка ръка. Животните са интелигентни и интуитивни. Наименования като "помияри" бълва точно тази прослойка двуноги- душевните помияри; тези, чиято проклетия е само началото на техния край. Заради такива като тях не бива да умират животни. Законите на джунглата са жестоки и най-страшния звяр в хаоса е човека. Съдбата на подобни "човеци" не ме интересува. Всеки си получава заслуженото. Искам животните да ни радват с любовта си и да са живи дълго. Искам да са здрави, незасегнати от хорската злост. Не умирайте животни, напук на хората! Имаме нужда от вас. Заради вашето присъствие животът ни е поне частица по-човечен и добър. Хората сме способни да запазим животните или.... да ги унищожим. Аз избирам да ги запазя и да се грижа за тях. Вярвам, че има много хора като мен. Това ми дава надежда, че доброто все пак ще победи и че Бог продължава да пази своите душички от Ноевия ковчег. За да ги има... За да бъдат винаги до нас. Обичам ви, наши малки и добри приятели!

Молитва

БОГОРОДИЦЕ, ПРОСТИ ГРЕХОВЕТЕ МИ! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ БДИШ НАД НАС И НИ ДАРЯВАШ С МИЛОСТ, ДОБРОТА И СЪСТРАДАНИЕ. ДА БЪДЕ СВЯТО ИМЕТО ТИ! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАЗИШ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА И СЕ ГРИЖИШ ЗА ДУШИТЕ ИМ. НЕКА РАСТАТ ЗДРАВИ, УМНИ И ЩАСТЛИВИ- ДА РАДВАТ РОДИТЕЛИТЕ СИ, ОТГЛЕДАЛИ ГИ С МНОГО ЛЮБОВ И САМОЖЕРТВИ. МАЙКО, ПАЗИ ДЕЦАТА! ТЕ СА НАЙ-СВЯТОТО, КОЕТО ИМАМЕ, НАШАТА НАДЕЖДА ЗА СМИСЛЕН И СМИРЕН ЖИВОТ. БЛАГОДАРЯ ТИ И ЗА ЩЕДРОСТТА, С КОЯТО НИ ДАРЯВАШ. ЗА БЕЗКРАЙНАТА ДОБРОТА, С КОЯТО НИ ОЗАРЯВАШ. МОЛЯ ТЕ, БЪДИ ДО МЕН. ПОМОГНИ МИ ДА БЪДА ДОБРА МАЙКА, ДА ИМАМ СИЛИ ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД И ДА ДАРЯВАМ ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА С ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО, КОЕТО ВЯРВАМ, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАТ. ПАЗИ СЕМЕЙСТВОТО! НЕКА БЪДЕ ОЗАРЕНО ОТ МИР, РАЗБИРАТЕЛСТВО И ОБИЧ. ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА. НЕКА ИМА ДЕТСКИ СМЯХ И УСМИХНАТИ ОЧИ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ! БЛАГОСЛОВИ ДЕЦАТА, ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКИ ГРИЖИ, БОЛНИТЕ И СТРАДАЩИТЕ. ПОДАРИ ИМ ДОМ, НАДЕЖДА И ДОБРИ ХОРА, КОИТО ДА ГИ ОБИЧАТ И ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЯХ. ДА НЯМА ВЕЧЕ РАЗПЛАКАНИ МАЙКИ И ТЪЖНИ ДЕЦА. ПОКАЖИ НИ КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРИЕМАМЕ БОЛЕСТИТЕ И ТЕГОБИТЕ КАТО УРОК СВИШЕ, КОЙТО НИ НАПОМНЯ, ЧЕ СМЕ ВРЕМЕННО НА ТОЗИ СВЯТ И НЕ БИВА ДА СЕ ОТКЛОНЯВАМЕ ОТ ПЪТЯ НА ДОБРОТО. ДА ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ СТРАДАНИЕТО ПРЕЧИСТВА И БУДИ ПРОЗРЕНИЕ. ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ! БЛАГОДАРЯ ТИ, БОГОРОДИЦЕ, ЗА ИСТИНОСТТА НА ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО НИ ИЗПРАЩАШ. ЗА ДА БЪДЕМ СИЛНИ, ДА СЕ ОБЕДИНИМ И ДА СИ ПОМАГАМЕ ВЗАИМНО. НЕКА ДЕЦАТА НИ ОСТАНАТ В БЪЛГАРИЯ, ДА ОБИЧАТ РОДИНАТА И БАЩИНИЯ ДОМ. ДА ИМ СЕ РАДВАМЕ И НИЕ НА СТАРИ ГОДИНИ, ДА ЖИВЕЕМ В ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ. НЕКА БЪДЕМ МЪДРИ, ВСЕПРОЩАВАЩИ И ЛЮБЯЩИ. БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ! ДА ИМА СВЕТЛИНА! АМИН!

Слава за безславните

И по света, и у нас има алеи на славата, славни рекорди, и още милиони кандидати за слава. От малки на втълпяват, че за да успеем в живота трябва да сме умни, красиви, талантливи, образовани, надарени и с прочие дадености. Дали липсата на слава не е новия световен порок, а отсъствието на собствен уебсайт най-страшния провал? И дали изобщо останаха хора, неподлежащи на прославяне? Това ли е най-голямата съвременна трагедия- никой да не е чувал за теб, с нищо да не си известен?  Думата ми е за тези никому неизвестни люде, които никога няма да оставят отпечатъци от ръцете си върху позлатени алеи на славата, няма да градят восъчни фигури по техен образец, няма да ги намерите нито в интернет, нито в книгата на Гинес и няма да скандират имената им по разни важни трибуни. Хора, които поради липса на талант, или на късмет, или и на двете няма да попаднат в графата на успелите според модерните критерии. Постоянно срещам стотици безславни човеци, но с добри сърца. Обикновени хора, без претенции за звездно бъдеще. Такива, които няма да подминат паднало дете или бездомно коте. Хора, които ще си дадат и последните левчета, за да купят обяд на някой бездомник. Или ще си отделят от времето, за да изслушат болката на изоставено дете. Смешно ли ви се струва? И сантиментално? В днешния динамичен и откачен свят, където стремежът към слава е новата религия, а успехът на всяка цена панацея за ширещата се простотия, да заявиш, че си неуспял е равносилно на самоубийство. Но дали наистина е така? Нима е срамно да си признаеш, че не си пожънал кой знае какви успехи на жизненото поприще и е напълно вероятно да потънеш в забвение някой ден? И кой определя що е то успех? Защо станахме максималисти и забравихме простичките, но истински неща? Какво му трябва на човек? И колко, бих добавила. Да родиш дете, да посадиш дърво, да изградиш дом… Едно разбиране за живота, което не ни прави по-известни, но със сигурност осмисля дните ни. Да бъдеш добър има такова старомодно звучене в някои случаи и среди, че звучи като приказка. За щастие, обаче, приказката е истинска. Добрите хора са сред нас. И са щастливи в собствените си очи. Със собствения си опростен живот- без грандиозни планове за бъдещето и изумителни постижения в миналото. Хора, на които можеш да разчиташ. Достатъчно мъдри, за да загърбят собственото си его и да се обърнат към нуждаещите се, болните, тъжните. Спокойни са, защото знаят, че животът не е само битка за надмощие. Смели са, защото вярват, че правейки добро, ще прогонят злото. Способни са на безкористна любов и искрени чувства. Да, безспорно ще попаднат в алеята на безславните…. Но някой някъде ще помни добрината  им. И какво по-хубаво от това?

Цветя

Обичам цветята. Харесва ми да се грижа за тях, да ги поливам, присаждам, или подреждам в шарени кашпи и вази. У дома винаги има цветя. И в саксии, и във вази. Доставят ми невероятна наслада. И най-лошият ден може да ми се стори по-слънчев, когато неочаквано получа цвете. Веднъж си мислех, че напоследък съдбата не ме долюбва. Постоянно ме подлага на разни изпитания, които би трябвало да ме закалят. Незнам доколко успява….Наскоро ми домъчня, че няма и едно букетче да краси дома. Само след час приятелка на дъщеря ми пристигна с три огромни, прелестни букета за мен. Майка й е детска учителка и за последния учебен ден учениците й я затрупали с цветя. Жената решила да ме зарадва и ми изпратила букетите. Бях безкрайно щастлива! Била съм учителка- знам колко са скъпи на сърцето подарените от дечицата цветя.
Една възрастна съседка отглежда в градината си цветя и зеленчуци. Често ми носи китка здравец, или домашен лук. Една сутрин беше набрала първите за годината божури- три на брой- и ми ги подари. Розовите им листа ухаеха прекрасно и къщата грейна, като тях . Тогава разбрах, че не съм забравена от съдбата. Всички знаци за обич и внимание бяха налице. Когато получаваш толкова много любов, няма как да се чувстваш нещастен. Цветята си остават най-истинските посланици на любовта. Колко много любов има в подарената роза- уханието и красотата й излъчват сила и нежност, обич и страст....
Вчера ми се обади приятелка, на която бях подарила една орхидея за осми март. Цветето останало свежо цял месец! Благодари ми за това, че явно съм й го подарила с много обич, за да трае толкова дълго. Така беше. Цветята имат свой език, на който ни говорят. Колко хубаво би било повече хора да се вслушват в него...

Благодаря!

Благодаря! За всички блага, с които ме даряваш; за това, че чуваш молитвите ми; за това, че ни пазиш и ни благославяш! За всичко благодаря. Чувствам се толкова спокойна, защото знам, че добротата е част от живота ми. Имам мир и хармония, любов и здраве. Не искам друго. Безкрайно съм благодарна, че бдиш над семейството ми и ни закриляш. Няма да се уморя да благодаря. Винаги помня доброто, с което ни даряваш. Щастието е тук и сега- в светлината в очите на любимите хора, в любовта, която ни окриля... Живот и здраве да има в този дом, за това се моля. Вярата е силна, любовта е вечна... Вярвам, че животът ни е приказка с хубав край. Мисълта за теб ме изпълва със светли мисли и прекрасни чувства. Благодаря за уроците, които ни изпращаш. За изпитанията, които ни правят по-силни и добри. За грижите и любовта към нас. Една частица сме от вечността. Един миг, в който се осланяме на твоята воля и вярваме в промисъла на вселената. За всичко си се погрижил. И за вярващите, и за колебаещите се. За всеки има място под слънцето, всеки има своя шанс да повярва и да поема по правия път. Стига да го пожелае. Животът ни е благословен. За любовта, с която ни даряваш- благодаря. За вярата, която осмисля дните ни- благодаря. За силата да вървим напред- благодаря. За даровете, с които сме благословени- за всичко благодаря!

Илюзорно

Не искам повече да живея в миналото. Уморих се от спомени за безметежно щастливи дни, изпуснати шансове и бляновете на младостта... Това е един изгубен мираж, отлетели мигове и образи на хора, които вече ги няма. Не мога да се връщам към тях и да си задавам въпроса- ако.... Минало свършено. Не искам и да се терзая за бъдещето. То е толкова илюзорно, колкото и най-дивите фантазии. Изпълнено е с ужаса на необясними страхове, догадки за развитието на събитията, разиграване на хиляди сценарии.... Не владеем бъдещето. То е сън, мечта, несбъднат спомен от отминал живот... Минало и бъдеще се преплитат в неясна картина, отдавна нарисувана или оформена като смътен силует. Повечето неща, които помним са идеализиран образ на едно не толкова съвършено минало. Помним детството и младостта като един приказен сън, който може да е бил истински кошмар. Благоговеем пред бъдещето, респектирани от неговата загадъчност и неуловимост. Повечето неща, от които се страхуваме занапред може въобще да не се случат. Може би са само сън. Случките, които планираме биха могли да останат само добри пожеления. Бъдещето не ни принадлежи. Миналото е неясен спомен от друг живот... Какво ни остава? Единствената реалност е настоящия миг. Днес, тук и сега. Сегашната мисъл, прегръдка, човека до нас, слънцето в косите, усмивката на лицето. Животът се случва днес. Това е и спомен, и мечта, и чувство. Няма друго засега... Освен илюзии.

Магьосницата

Магьосницата сбъдваше всякакви мечти. Размахваше вълшебната си пръчка и тутакси се появяваха бленуваните желания на човечетата. Малките обитатели на поверената й капсула постоянно искаха нещо от нея. Мечтаеха до открият магията на любовта. Разбъркваха странни билкови отвари и ги сипваха тайно в питието на обекта на своите мечти. И чакаха чудото да стане…Други искаха да открият непознати земи, да се сдобият с изящни вещи и да отбелязват различни победи. Магьосницата беше великодушна. Сбъдваше мечтите на своите човечета и посипваше главиците им с магичен прашец. Мъничетата имаха право на щастие, на мечти, а нейно задължение беше да сбъдва тези мечти…Понякога дребосъците мечтаеха за странни неща. Не винаги разбираше желанията им, но се стремеше да не ги разочарова. Странни й се виждаха с тези смешни форми, нескопосани движения и хаотични мисли. Един мечтаеше за семе, което да си посади и отгледа, а друг искаше готов парк с цветни градини. Не беше лесно да угоди на всички, ала дарбата й да доставя наслада не биваше да се похабява. А и нима не беше чудесно да виждаш толкова много доволни лица? Случваше се да не може да огрее навсякъде и това предизвикваше люто недоволство сред мечтателите. Свикнала на какви ли не състояния на търсещите помощта й, магьосницата не се отчайваше. Знаеше, че като сбъдне следващата им мечта, вече няма да гледат толкова сърдито и да се карат помежду си. Някои бяха по-настойчиви от други. За да придадат тежест на желанията си, палеха свещи и извършваха специални ритуали. Само да знаеха колко смешни изглеждаха…Едни я призоваваха с амулети, други всячески се опитваха да навлязат в материята й и да прилагат похватите й- така, както те ги разбираха. Не им се сърдеше. Твърде кратък беше престоят им в капсулата и разбираем беше стремежът им към съвършенство. Разбира се, такова понятие не съществуваше, но те нямаше как да знаят това. Надарени с богато въображение и оборудвани с не малко технически придобивки, мечтите им се вихреха с пълна сила. Струваше й се, че колкото повече имаха, толкова повече искаха. Задъхваше се от безконечните им желания ,но не се предаваше. Нали затова беше магьосница? Мечтите им я обстрелваха денонощно и не търпяха отлагане. Мънички същества, а с огромни мечти! Някои полагаха усилия сами да си помогнат, други чакаха наготово. Донякъде я улесняваше това, че повечето от мечтите си приличаха. Един я молеше за здраве, друг за богатство, трети за успех, а някои дори за прошка… Всякакви ги имаше. Но- мечтите са за това, за да се сбъдват. Тя знаеше, че ако престанат да мечтаят, схемата ще се разпадне и човечетата ще паднат в ямата. Мечтите им ги крепяха, даваха им сили да се борят със себе си, помежду си, и с капсулата. Така беше от хилядолетия, така щеше да бъде и занапред… А тя щеше да ги води напред. Тях и мечтите им. Но и магьосницата имаше една мечта. Дали някога щяха да я чуят? Да сбъднат нейната мечта? Как й се искаше поне веднъж някой да помечтае за всички тези блага, но не за себе си, а за друг човечец. Чакаше….И се надяваше. Такава беше мечтата на магьосницата. Простичка, но така трудно изпълнима.