Да има любов!

Лято. Море. Вълни. Слънце. Пясък. И любов! Много любов....
За тези от вас, които тръгват към мечтаната си ваканция- тази песен е всичко, от което се нуждаете, докато сте в прегръдките на любимия човек... Тогава, когато телата се сливат в танца на любовта, а желанието изгаря в своя връх нека ритъма на страстта ви отведе по непознати пътища на шеметни емоции и горещи  нощи.... Мечтайте смело и сбъдвайте мечтите си. Открийте своя залез, насладете се на приключението ЛЯТО, бъдете винаги влюбени- в живота, в красивото, в магията ЛЮБОВ. Не я разкривайте, просто я изживейте.... Нека да е лято! Нека има любов!

Promise me summer....

A long, long time ago..... Promises made in summer do not usually last.  Blame it on the sea and the sun and the magic sunsets...  And just dream on. It's summer time again. There will always be summer, with or without you. There may even be more magic in the air than you felt way back then.  Love might not be just a mirage. Kisses may be real, too. There may be someone to hold your hand. Remember those days. Summer time miracles and sunny smiles happened once, a long time ago. And now it's just a cold, cold summer... I'll settle for the letter sealed with the kiss. If it ever comes my way. And if it doesn't- God willing, there may be other summers ahead... Enjoy your summer! Be loved! Be special to one person! Be whoever you want to be! Feel free to love... This beauty is ethereal and divine. So much love happens in summer. Don't ever miss out on the fun and the magic of it all. Because one day it will be the last... Till then- have an unforgettable summer! And don't forget to whisper to the one holding your hand in the moonlight "I love you!" Be happy together... Isn't that what this journey is all about?

Summer time

It's summer time again. Lovely, leisure, long summer days are here to stay. Soft, sweet, sensual nights are ours for keeps. "Dare to dream" - I saw this tattoo across a young bossom, small but eager enough to launch into the world of dreams. Summer time is the time to dream big. It's now or never... All that you have ever dreamt of is right there for you- you just have to reach out and go for it. What fascinates you most? Is it the waves on a remote shore? The green grass of home? The soothing forest of a distant mountain? What is it you really want? What is the last thing you think about before you fall asleep at night? Who is there with you- in your dreams at night? Who does your heart dream of? Who is it your body yearns for? Somewhere, out there, it's summer time all year round... On a far-away island in the sun, some little ray of your dream lightens the sand. Now close your eyes. And listen. What is it you hear? What is your favourite silence? The silence that soothes you to sleep each night. Is it the splashing of waves or the swishing of leaves? Is it the quiet footsteps of a small forest animal, fleeting through your dreams? Where are you now? And where is it you want to be? Dare to dream! You can be anywhere you want. With anyone you want. Doing whatever you want. Never mind if it's real. If it's happening in your heart and in your mind, it's as real as it will get. Your dreams are the ticket to any magical place you want to go. Summer is the best time to dream... Go out there and feel all those places you want to be in. Is it the grass you want? The ocean? The beach? Feel it, sense it, smell it. All those places are in us, they have always been part of us, maybe we haven't known it. Look out there- that could be you on those white sands. Maybe you are cuddled up with the love of your life in a hammock on a lonely island, just the two of you. The sun, the sea, the scenery- just reach out for it. So many vivid dreams. Such a lot of passion. It's your life, your love, your dream... Do it now. Live out your wildest fantasies. Feast your eyes and senses on all those fantastic places you know are out there somewhere. It really doesn't matter what others think or say. It's your dream and you can dream it anyway you want to. Who's to say what brings us more pleasure? Sensational summer time is the remedy for all our blues. Islands in the sun, fun rides along a roller coaster, waves of salty seas slushing all over. Enjoy it while it lasts. Just follow your heart... And it could be the summer you've always dreamt for. Hallo, sunshine! Hallo, life!

24 май- светъл празник!

24-ти май- Ден на българската писменост и култура. Честит празник, българи! Да сте здрави, да пребъдете и да ви има и занапред.... Да помните историята си, да почитате дедите си и да милеете за бъдещето на децата си! Велика нация сме, духовно богата, благословена. Дали сме нещо на света- кирилицата. Светите братя Кирил и Методий дълго ще прославят родината ни. А ние? Как да продължим доброто дело? Нека се наречем българи с гордост и без излишен патос. Заслужаваме историята си и ковем бъдещето си. Културата е национална, но тя е и частица от всеки един от нас. Култура на поведение, на отношение към другите, на усещане за принадлежност към един велик народ. Дано успеем да я съхраним. За да ни има. За да се радваме на децата си. За да бъдем моста между славното минало и светлото бъдеще. Да почитаме дедите си и да милеем за културното наследство, което ще завещаем на децата си. Имаме прекрасен фолклор, вековно изкуство, невероятни млади таланти във всички сфери на науката и изкуството. Талантливи сме и сме умни! Какво тогава ни спира да бъдем напред и в икономиката, и в цивилизацията? Дали малко повече култура в ежедневието няма да ни е излишна? Нека не забравяме, че сме българи! Когато кръщаваме децата си, когато почитаме традициите си, прекланяме се пред историята и мислим за идните бъднини... За да се съхраним като народ и да се гордеем с минало, настояще и бъдеще. Това ни завещаха дедите, към това се стремяха. Днес земетресение на разлюля- силно, мощно, дълго. Разтърси ни душите, сърцата, разтрепери телата. Изхвърли ни с мощен трясък от привидния комфорт, в който се бяхме настанили. Светите братя Кирил и Методий сякаш ни изпратиха знак- ясен и безпардонен. Накъде вървите, българи? Какво се случва с вас? Какво ви завещахме, а вие докъде я докарахте! Събудете се! Опомнете се! Това ли са светлите бъднини, към които ви поведохме? Този ли живот искахте? Не? Ами, вие си го направихте такъв! Страхотен трус. Почувствах се като новородена. Сякаш изтърсих мръсотията, събирана с години навън. Имахме нужда от това разтърсване. Дано сме го разбрали...Светъл празник, скъпи българи!

Какво ми пречи днес?

В България има една особена порода хора- вечно недоволните. Това са, може би, ваши роднини, познати, съседи, колеги. Огледайте се- веднага ще ги разпознаете! На тази порода хора всичко и всички им пречат- целодневно и целонощно, и без почивен ден! Когато се събудят сутрин те не благодарят на Бог, че са се събудили живи и здрави, че семейството им е живо и здраво, че децата им са добре, че имат покрив над главата си, че има какво да сложат в устата... Не! Първата им мисъл е: да видим какво ми пречи днес! Последвана от: кой ми пречи днес, с кого да се заям, на кого да се скарам, от кого да се оплача, срещу кого да пусна жалба/донос/оплакване/? И се започва....Така осмислят дена си. Тези хора не знаят как да живеят в хармония със себе си и обкръжаващия ги свят. Те никога не търсят доброто, не виждат красивото, не се усмихват. Те са сърдити на всички и на целия свят, защото нещо там им пречи и ги тормози, и целия им живот се върти около това как и с какви средства да унищожат истинската или въбражаемата заплаха за тяхното "спокойствие". Уви, то никога не идва. Защото, когато елиминират едно "зло", просто ги връхлита следващото. За тези хора няма почивен ден- те, горките, са преследвани денонощно от проблеми, които сами настървено си търсят. И да няма такива, ей Бога ми, света ще изринат, ама ще намерят! Защото трябва да недоволстват и да се оплакват от нещо или някого! Че иначе за какво им е живота?! Смисълът на жалкото им живуркане е да мрънкат, да хленчат, да се жалват, да се оплакват, да се сърдят, да недоволстват, да се карат, с който им се изпречи на пътя, да наставляват и... да се вечно нещастни, заради другите! Тежка мисия! Същите тези многострадални люде нямат приятели. Те имат съмишленици по съдба. Хора, като тях, които разбират "мъките" им и ги споделят. Същите като тях недоволни многознайковци, които си мислят, че света се върти около тях; които мразят всички и обвиняват целокупния свят за всичките си "проблеми". А проблеми при тези хора дал Бог в изобилие! Всички знаем, че кой каквото търси- това намира. Търсиш проблем- имаш го! Търсиш драма- ето я! Търсиш доказателства колко е гаден света- моля! Те просто те заливат. Настройваш си мисълта и емоциите на вълна "гаден живот, лоши, луди хора" и- хоп! Виждаш ги навсякъде около теб. След което се надуват от собствената си "прозорливост и величие". Да, те винаги са знаели какви ненормални хора има, а сега и животът им го доказва... Тази порода хора обикновено са недоволни и от семейството си. Децата им, според тях, са недообразовани, неслучили на партньор в живота, неумеещи да гледат собствените си деца и най-вече невслушващи се в "мъдрите" съвети на "загрижените" им родители... Не е чудно, че такива деца обикновено забягват на другия край на света само и само да са далеч от тази силна родителска "загриженост". Същите сърдити люде нямат личен живот. Техния интерес е живота на съседите/колегите/родата. Слухтят да чуят какво се случва там и се тормозят от случващото се денонощно. Защо ли се смеят съседите им сега? Че за какво има да се смееш в този гаден живот? Дали спят или ядат? Пак ли имат гости? Че за какво толкова си приказват с гостите? Ама, било празник? Глупости на търкалета! Дали пък не правят секс? .... Толкова много въпроси измъчват любознателните несретници, толкова много нови проблеми им се образуват.... Което само им доказва колко са прави, че всички хора са лоши и луди, а само те са нормални..... Ммм, да. Дотук добре. Това беше "веселата" част. Сега, обаче, да продължим нататък и да проследим какво се случва в живота на тези изтерзани от недоволство хора. Ами, как какво? Мислите им се превръщат в дела. Съдбата прави обратен завой и ги възнаграждава с истинско нещастие. Започват да ги сполетяват "трагедии". Страшни неща ги връхлитат "изневиделица" и направо преобръщат целия им "подреден" живот....Вижте ги- те са до вас. Разболяват се от тежка болест. Остават сами. Децата им се пропиват, полудяват, пропадат. Или, да не дава Господ, някакъв идиот размазва на парчета детето им насред улица. И тогава, може би, идва мига на просветление. Тогава разбират колко несъществено е това, че някой с нещо ти е пречил. Тогава се събуждат не с мисълта "кой да натопя днес?", а с болката от невъзвратимото...Тогава осъзнават що е то истински проблем. Или не? Ами, всичко зависи от менталния капацитет на "пострадалите". В повечето случай те отказват да се смирят. Или кроят планове как да си "отмъстят". Изживяват се като съдници на хората и проклинат съдбата.... Ами, да. Каквото повикало, това се обадило. Животът е безкрайно справедлив. И всеки си получава заслуженото. Няма трагедии- има последици от мисли и дела. Всички ние сме тук, за да живеем в хармония с природата, в мир и любов. За да се радваме на дълъг, спокоен и щастлив живот. Кой, каквото сам си направи и пожъне- това ще посее. Стара българска поговорка. Посейте любов- и цялата вселена ще ви отвърне с любов. Раздайте недоволство и омраза- и ще бъдете заляти с тройно повече омраза. Направете умишлено зло- и трагедията се размазва върху вас със скоростта на светлината! На никой няма да му се размине, никой не е по-велик от Създателя. Проклинайте силно- и проклятията ще ви се върнат стократно... Оплаквайте се непрекъснато- и ще се задъхате от яд и недоволство. Някои хора ще ме разберат, четейки това. Защото, слава Богу, много сме, които мислим така. За съжаление, обаче, винаги ще има и хора, които нищо няма да вдянат и още на следващата сутрин ще скочат с "бодрата" мисъл и мисия- какво ми пречи днес? Кой ме тормози и от кого да се жалвам? ... Нека! Щом така си осмислят живота. Всеки е в правото да живее в собствения си ад/рай. Въпрос на гледна точка и на нагласа- един и същ живот. Хора разни, мисли много и най-разнообразни. Вече не ми е жал за такива хора. Не искам и да знам за тях. Не се трогвам от "трагедиите" им.... Не съчувствам на "проблемите" им. Просто ги подминавам и дори не ги забелязвам. Не ги виждам, не ги чувам, не се интересувам от тях. Ако искат да са вечно сърдити- тяхно право! Само после да не изреват на умряло. Обаче и това не ме вълнува. Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи. За мен тези хора просто не съществуват. Те не са в моята вселена. Аз съм благодарна. За това, че ме има. За това, че аз и обичаните от мен хора сме живи и здрави. За това, че имам храна, дом, семейство. За това, че Бог чува молитвите ми и ме закриля. За това, че имам добри и верни приятели. За живота. За любовта. За всичко, с което съм дарена. За това, че съм благословена. За щастието, което успявам да открия. За красотата, която умея да виждам. За всичко това БЛАГОДАРЯ! Всеки Божий ден. Амин.

Залез

Дочаках залезът. Горе на една скала, обляна от затихващия слънчев лъч притаих дъх пред величието на природата. Мощна, красива, запомняща се гледка. Миг на щастие, щипка тъга и силно удивление пред поредното природно величие. Обичам залезите. Те са прекрасни, мъдри, улегнали- така, както човек се чувства в залеза на живота си. Поуморен от дългото пътуване, но зареден с много преживявания и красиви спомени. Зората е началото, новото, непознатото. Залезът е мекотата на извървяната слънчева пътека, мъдростта на годините и златните спомени, скътани в душата. Тези, които ще ни стоплят и даряват със светлина, когато настъпи нощта. Загледайте залеза. Потопете се в златистите ласки на последните лъчи. Усещате ли спокойствието на затихващия ден? Каквото и да се е случило, то ще се скрие със слънцето и ще ви поведе към сънищата на нощта. Залезът е красив и малко тъжен. Защото е единствен. Никога няма да се повтори, виждате го само веднъж. И изчезва във вечността. Залезът ме обгръща в спокойствие и тишина. В хармония с живота и размисъл за скалите. Тези, които изкачих и другите, които не успях. Не се отказвам. Знам, че ще успея. Просто трябва да дочакам следващия залез...Колко залеза посрещаме и изпращаме в рамките на един живот? Красотата не може да се превърне в навик. Тя винаги удивлява, смирява, възвисява... Палитра от емоции, разстлани в една дъга превръщат сивотата в огнена заря. Залезът е огън, макар и затихващ. Докато остава искра, която да гори има и надежда... За това, че може още да не сме видели най-красивия си залез; вяра, че най-хубавото предстои.

Пролет!

Пролет е! Цветна, красива, щастлива... Всяко ново начало е толкова прекрасно. Всичко се възражда за нов живот. Природата ликува. Нека има песен в душата, вяра в сърцето и много слънчеви усмивки!Повярвайте, че имате сили да постигате мечтите си, гмурнете се със страст в новия живот. И благодарете! Че ви има, че сте здрави, че семейството и обичаните хора са добре. Облечете се цветно, излезте навън, запейте и се слейте с природата... Радвайте се на живота. Пролетта дойде!

За жената

На всички прекрасни дами, които четат този блог желая да са здрави, красиви, обичани, винаги да вярват в доброто, да се гордеят, че са жени и нека поводите за усмивки в живота ви бъдат повече от тайните сълзи! Честит празник!

За България

Да, българи сме! И си искаме държавата. Уморихме се да ни мачкат, лъжат, грабят- и да мълчим! Писна ни да живеем в страх и несигурност за семейството ни, децата, работата... Омръзна ни да гледаме как някои безнаказано вилнеят и живеят с чувство за превъзходство над "простосмъртните". Липсата на справедливост и ред е влудяваща. Отвикнахме да мислим, че нещо зависи от нас. Забравихме, че сме хора и... имаме права. Дали? Май права имат само крадците, нагушили се до пълно затъпяване с имоти, пари, власт. Затова ги пазят- да не би да им се наруши охолството и спокойствието. Някои сервилни медии ще се секнат да им се кланят. Наричат разбунтувалия се народ "лумпени". Родоотстъпничеството е страшно. Като че ли живеем в някакъв кошмар, където всеки служи на някой. Всеки има интереси. Задкулисни цели. Жалки, смешни човечета! Защо се укривате? От кого бягате? Нали сте честни и почтени? Защо ходите, въоръжени до зъби и с цяла кохорта охрана? Не можете да спите нощем, нали? Страхът ви е стиснал за гърлото, защото знаете, че възмездието ще е страшно. Няма да ви се размине. Нищо не е вечно. Още по-малко гаврата с цял един народ. Това не е вашата родина. Нямате място тук. България е страна на велики хора, с вековна история и свети дела. Няма да петните името й! Няма да го допуснем. Скрийте се в мишите си дупки- и си останете там. Сред смрад и разруха- това е живота, който заслужавате. Не сте никакъв елит, а самозвани парвенюта. Обречени сте на забрава и самота. Няма спасение за вас. Нали не сте си повярвали, че ще ви оставим да разрушите за две десетилетия една хилядолетна сага на величие и жар? Няма време... Паразити те в обществото ще изгният в собствената си воня. Адът е тук, на земята. За вас е! България е на хората. Затова, когато развеем трибагреника на трети март нека си спомним, че имаме вековна, велика история, че сме държава с богата култура, душевност, герои, които са загивали в името на България... Това е нашия рай и той е изграден с кръвта на смели мъжи и сълзите на български майки. Това няма забрава. България ще я бъде! В цялата й красота и величие тя ще пребъде! Напук на шепа изтребители, които се опитват съзнателно да разрушат всичко българско и родно. Как ще разрушите любовта на хората? Тя е в сърцата им, тя ги връща на българска земя. Как ще изтриете Вазов? Той е в паметта на хората. Как ще зачеркнете славната история на един героичен народ? И да искате не можете! Защото ние сме тук и обичаме България. Ние останахме- смелите, силните, добрите. И вярваме! Вярата ми никой не може да отнеме... За всички, които носят България в сърцата си- бъдете благословени! Да бъде България!

What is love?

Sometimes love is just a memory. A fleeting moment that once was. A smile, a look, a hug... A long-forgotten dream. A face you once loved. A person that no longer is. Love throws its shadows over the meadows of our mind, dangling on, refusing to let go, entwining in the labyrinths of slippery emotions. It may delve so deep into our being that we forget... Forget we were once loved. Then suddenly a scene from a movie, a voice, a touch uplifts the veil of forsaken hopes and we remember... The shadow was once real. We were there. We lived. And loved. Something that no longer is once glowed in our lives and left us feeling eternal... The memories rush back and we get a shot of energy in our blood system. It could be so wonderful if only it didn't hurt so much. The excruciating pain and the outburst of tears tell us we never really got over it. We buried the memory somewhere deep inside, locked it up and threw away the key. We hoped it would never resurface, swore we would never let it get to us again, ordered our mind to forget... Then one day the memory awakens from its coma. Doesn't matter anymore what triggered it off, there it is- a slap on the soul, an electric shock on the heart, a past gone wild... Life never turns back. It never stops. It only goes forward at a scary pace, threatening our sanity, mocking our happiness, defying all laws of reason. So much for amnesia! Face to face with our worst nightmare, a question screams in our face: Will I ever be loved again? Will this happen to me once more? Will I have the sense to recognize and live out the feeling? Will this, too, end some day...? How many times have you given up on love? Only to yearn for it with an even stronger passion. Love goes by its own rules. It comes uninvited and goes away at its own will. We are left counting the shattered pieces of our being, cursing memories and pleading for mercy. No one cares how you feel. No one gives a damn that you are hurting right down to the marrow of your bones. No one sees the pain in your eyes... The tornado was here. And now it's gone. And you are a living wreck, seduced and abandoned by a beautiful myth. You can search all you want, you will never find that kind of love again. Not now, not ever. Not in this lifetime. Your only hope is a second lifetime... Until then close your eyes and wander along the ethereal paths of your mind. Dream on. Memories will come and go. One memory will linger on. One love. One hope. One dream... Yes, we want it all. We want the fireworks and flowers, the euphoria and the breathlessness. The everlasting story and the happy ending. The promise of eternity and the never-ending feelings. What an illusion! The biggest one of all. Do you still want the illusion in your life? Are you game for the sacrifice? Do you really think it's worth the pain? Remember- one day you will just want to forget that it ever happened. Because it will remind you every second that you are weak and vulnerable and just a hopeless dreamer... The pain will never truly go away. Is it worth it? Let me be. Leave me alone. Let my love remain a memory... Hopefully, forever.

Happy New Year!

Well, the New Year has finally arrived. And with it we got a rush of new hopes, fresh dreams and a new urge to imagine, imagine... the new life we would like to have ahead of us. Our dreams keep us alive. Isn't that what it's all about? Dreaming? As long as we have the energy to keep on dreaming and believing in our dreams all is not lost. Where is it you would like to see yourself? Cuddled in the arms of the one who loves you in a hammock on the beach? Sounds like a fairy tale? And so what? Maybe this is the year that particular dream will come to life... Maybe there will be someone to hug you, maybe there will be a hammock, palm trees and blue skies merging with the blue waters on a white beach. Just the two of you. Believe in it! Wish for it! And whisper it to the Universe... Somewhere, out there, someone hears our prayers, I know. It is never too late to wish for a miracle. Dreaming is what keeps us alive. And what better time than right now to wish for a miracle? Even if it remains a fantasy, at least it's a beautiful one. Fairy tales are for kids. So be a kid! Remember how you used to lie in bed and wish upon a falling star? That vivid imagination is still inside you. You just have to let it out. It's okay to want it all. It's why we're still alive... Dream big, fall in love, live out your wildest fantasy, fly to a tropical beach, fall asleep in the arms of someone you love. Sure we can have it all. There is no limit to dreams. What did you wish for when the clock struck midnight? Go out there and make it happen. Or keep on dreaming... Life is for the brave. Welcome to the game. It's going to be a fun New Year. Whatever will be, will be... Happy New Year!

Не просете любов!

"Не се страхувайте да изгубите някого, който не се чувства щастлив от това, че ви има в живота си".
Срещаме различни хора в живота си. Някои са благословия, други са уроци. С едни ни свързва дълго приятелство, с други има любов, някои просто преминават без да оставят и следа... Но- един ден се събуждаш и виждаш, че нещата не са вече такива, каквито бяха или каквито ти се иска да бъдат. Всичко се променя. Понякога любовта просто си отива. Ако я е имало въобще... Струва ли си да се борим за някого, който всячески ни показва, че няма нужда от нас в живота си? Може би, да- в името на приятелството, на общите спомени, на хубавите преживявания... Обаче няма ли ответна реакция- по-добре забравете! Имаме един живот и той е кратък, за съжаление. Всеки има право на щастие, на любов. Защо да задълбаваме в проблемни връзки и емоционални драми? Слънцето е за всички, както и любовта. И двете трябва да носят щастие и прекрасни емоции. Ако липсва радостта от любовта- значи нея просто я няма. Може някой ден да я срещнете отново. Тогава със сигурност ще разберете- крилете й ще ви понесат в страстен полет на споделена радост. Ще бъдете прегръщани, целувани, обичани- няма как да не го разберете... Любовта не може да се скрие. Там, където това не се случва- ами, просто няма любов... Раздавайте любов- и ще я получите. Може би там, където не я очаквате, но ще я имате. А тя е всичко- и малък жест на внимание, и разбиращ поглед, и тиха близост, която ви изпълва. Когато ви нараняват, пренебрегват, подценяват- там не си струва да се борите... Любов не се дава на сила. Не се изисква. Не се проси. Никога не просете любов! Не влизайте в този омагьосан кръг, който рано или късно ще ви унищожи. Не си струва. Няма смисъл...
Бъдете щастливи! Споделяйте щастието си! Любовта сама ще ви намери... И ще озари живота ви с нови лъчи- само за вас!

The witch

Beware of me! You don't need my wrath spilling all over you. You definitely can't handle my strength and you are far too weak for my rage... So stay away. I am a witch. I deal with magic. I create dangerous potions that can kill or heal. I am powerful, more than you will ever know. I have inherited my skills from ages ago and I am at my best now. I can be kind, generous, merciful... The good witch. But I can be evil, too. Dark. Fatal. Your worst nightmare... You do not want to see that side of me. I can be horribly cruel. I have mastered the art of witchcraft over the centuries. Don't ever dare to threaten me. I am no longer afraid of anything. I have overcome my fears and insecurities. I now know who I am and what I am capable of. I have fought all my battles alone and I survived... My magic is my faith. I no longer tolerate the weak and the feeble. Don't ever stand in my way again with your foolish behavior, your fake feelings or your incorrigible acts. Keep your distance, for my fire can be lethal. I have had enough of idiots, users and losers... Anyone who dared take a shot at me or tried to steal my life away from me is long gone. Don't ask where they are now. Not a friendly place. I have divine protection. Like it or not. I have worked hard to achieve all that I am today and the horror is behind me. The battle was ferocious and the war was epic. This witch survived! So beware... When you gaze deeply into my beautiful green eyes and experience waves of sentiment, look no further. What lies beyond is not for all to see. You could be taking on more than you can handle. You have been warned. I am a lonely ranger. I have been resurrected from the dead and all I have now to remind me of my past is a broom and a few cats. Do not be fooled by appearances! A grand power lies within. Be careful which door you open and what you let out- angels or demons. The witch in me will never die. I may no longer need to cast spells but I can still shout out to the universe and make my voice heard. I can sing out loud and make the clear blue skies open above me... And there shall be healing rain or ashes from above. Whatever you deserve. This witch is beautiful. Make sure you never get to see her ugly side. No one will be able to save you then- from yourself. And my voice will still be heard. Forever and always...

A hand to hold

I do believe I have waited all my life for you. The one. The real one. The man who will love me unconditionally, selflessly, passionately... Maybe I waited too long. Maybe you were never real. Were you just a fragment of my imagination? Wishful thinking? A hope for eternity... I have a feeling you were always here, close to me- maybe just a hand away. I kept reaching out for your hand- so nearby and yet so far away. Oceans apart, worlds away, a galactic void... And yet you are real. Of flesh and blood. You can't be just another dream. I have felt loved. And then betrayed. And then what? Trust is a tricky issue. And it should be handled with care. It can split into a million pieces within a second. And take a lifetime to repair. But there is always the question- is it worth repairing something that has been broken? Picking up the pieces is not a joyful task. It is plain hard work. Sometimes it is much easier to give up. Fighting to get back into someone's heart and soul is a weary deed. I always wonder if you are worth it. It is not about winning or losing. Even if I win- what exactly do I get? What is the reward? And is it worth the trouble? The prayers? The sleepless nights? But then again- the nicest things in life are the simple ones. It really is no big deal. Maybe you should ask yourself if I am worth it. And take it from there... Patience has its limits. Eventually you realize time has run out. We don't have a lifetime to make important decisions. Follow your heart. You can only hold one hand at a time. Reach out to me if it's my hand you want. Before it's too late. Before the ocean drowns all good intentions. And I forget.... Forget what I dreamt of. Forget who you are. Forget... Don't blame it on time, on circumstances, on other people... Love is God's special gift to us. Lose it once and you may never get it again. People come and go. Good people, bad people, all sorts of people... Love remains. If it is real. You just need to know if you want to walk till the end of the world, holding my hand. It's that simple. Otherwise we walk alone. And only God holds our hand. I am at peace. I now know I can walk the rest of the journey with my head held up high. I can do it on my own. And there will always be someone to hold my hand! Because it is what I want and what I believe in... We are who we are. We make our own choices. I feel loved, watched over and blessed. Maybe not by you. In the long run it doesn't really matter. I will not be a beggar for love. I AM love. I may not always see it but I feel it- someone out there is always by my side, holding my hand. Just the way it is meant to be...

Свобода

Да осъзнаеш свободата е велико чувство. Усещането, че си господар на себе си е несравнимо. Да не зависиш от никого, да не чакаш никого, да не правиш планове с никого... Сам не означава самотен. Повечето хора, които сe  навъртат наоколо са в състояние да ни накарат да се почувстваме много повече самотни, отколкото ако сме насаме със себе си. Да се оставиш на собствените си емоции, да се насладиш на личните си пориви- ето това е истинската свобода. Осъзнаването, че нямаш нужда от никой, за да си щастлив е велико и освобождаващо прозрение. То показва, че вече си осъзнал собствената си стойност. Няма нужда да се съобразяваш с нечий настроения, да ставаш жертва на емоционални игрички или пък да се оставиш да бъдеш душевно рекетиран. Остави всеки там, където иска да бъде- да тлее в несигурността, да се тресе от страховете си, да живее в съмнения и предразсъдъци, да трепери от хорското мнение... Това са зависимите хора. Те вечно се съобразяват с нещо и някой. Всъщност животът ни е даден да го изживеем, както ние намерим за добре и по най-добрия начин за самите нас. Разбира се, без да нараняваш другите. Щастието е свобода. Да угодиш на душата си, да се вслушаш в сърцето си, да не се поддаваш на съмненията от хорските реакции. Красотата е навсякъде. Не винаги има някой до нас, с когото да споделим преживяването. Затова се насладете на приказката, отворете сетивата си и почувствайте вселенското изобилие, позволете на хармонията вътре във вас да излезе навън и да се слее с природата.... Продължете своята приказка сами, ако трябва, но никога не затваряйте страницата. Имаме един живот. И той е толкова прекрасен. Може да не сме срещнали подходящите за нас хора в този живот, но това не значи да се отречем от него. Няма по-хубав дар от живота. Хората са само подправките към него. Някои нагарчат, други лютят, трети просто не са ни по вкуса. Няма нищо лошо в това. Запазете своя дар така, както на вас ви харесва. Свободата е ваша. Дали да продължите напред с някой или сами. Направете това, което ви е по душа. Там, където това се случва с лекота- това е вашия път. Бог не е искал от нас да даваме ненужни жертви. Не ни е създал да страдаме или да проклинаме живота си. Освободете се от негативните хора, дори от тези, които ви създават дискомфорт. Истината е, че можете и без тях. Стига да го пожелаете. Много е вероятно да срещнете някой по пътя с вашите разбирания; хора, които да вибрират на вашите вълни. И това е един подарък към живота. Но, ако не ги срещнете, не се притеснявайте да продължите напред сами. Всъщност вие никога не сте сами. Цялата вселена е с вас. Хората сме малки, несъвършени частици от съвършената система. Не позволявайте на несъвършенствата да замъглят вашата картина. Защото тя е неповторима и уникална. Подарете си свобода- свободата да живееш. Така, както иска душата ви. Така, както повелява сърцето. Насладете се на всеки кадър от филма...Защото някой ден прожекцията просто ще угасне.

Лято

Там някъде към рая.... Лято е! Красиво, морско, вълнуващо, синьо, зелено, златно- така, както си го представяте. Бъдете много щастливи, насладете се на магията на лятото, споделете красотата с някой, който ви е на сърцето и... тръгвайте! Кой, където го влече. Оставете лятото да ви обгърне с блясъка на водата, топлината на усещанията и неповторимите мигове. Пожелавам ви едно прекрасно лято и много настроение. Нека да е лято!

Мъжете били от Марс.... А жените?!

Мъжете са от Марс, жените от Венера. За жалост, има и жени, които са от съвсем непонятна планета. Тези същества гледат на мъжа до тях като на касичка/обект за превъзпитание/досадно присъствие на дивана. Те са вечно недоволни от мъжете и шумно разгласяват недостатъците им, измислени или не. Сексът от висша форма на общуване се е превърнал в досадно задължение или удобен метод за манипулация. Насладата от секса не се случва тук и сега. Уж нямало фригидни жени, имало некадърни мъже....Дали? И каква е ролята на жената, за да повдигне мъжкото либидо? Буквално и преносно. Или да го смачка? Зависи от нея... Дано не се разпознаете в някоя от случките. И въобще нe става въпрос за клишето, че сега ви боли главата...
-Във въздуха прехвърчат искри и той ви подава купичка с ягоди. Докато предвкусва продължението, вие набързо си спретвате една маска за лице и лежите като мумия...
-Той ви моли да си облечете секси бельо. Отказвате, защото сте зиморничава, а и леко сте настинала...
-Той е настроен за секс и ви шепне нещо еротично. Вашият отговор? „Цял ден слушам простотии от клиенти, нали не очакваш и това да слушам сега?”... Освен това трябва да се разгримирате, да си измиете зъбите и да си приготвите дрехите за утре...
-Тръгвате на гости, а той ви пожелава на вратата. Отвръщате троснато, че не сте си правили прическата и грима цял час, за да ги развалите за пет минути...
-Той ви гледа с премрежен поглед в секси роклята, а вие разтревожено го питате дали не си е забравил пак очилата някъде...
-Той ви гали по ерогенните зони и вие скачате, като попарена. Разяснявате му, че ще трябва да почака, докато пуснете пералнята, изгладите дрехите и изчистите печката... Да е в бойна готовност дотогава!
-Той извършва чудеса с вашето тяло, но вие упорито мълчите, като сфинкс. Нали не очаква да звучите като евтина порно актриса?...
-Той изгаря от желание по вас, но вие точно тогава искате да поговорите за бъдещето на децата ви...
-Той ви поняса страстно към леглото, но вие се сещате, че е крайно време да смените спалното бельо. И май не изключихте ютията...
-Той ви прегръща нежно в леглото, а вие избухвате в сълзлива тирада: децата не се обаждат, кранчето в банята тече, не ви стигат парите, колата се е счупила...
-Той ви хвали хубавата вечеря. Вие махате пренебрежително и критично отбелязвате, че пак е напълнял...
-Той обожава секса, но вие сте уморена работеща жена. Затова ще почака- най-добре до Коледа...
-Мъжете харесват „ лоши „ момичета. Но вие сте добра, мила и състрадателна. А „добрите” момичета не правят „такива” неща, нали?
-Той е луд по вас и ви пита какво ви харесва. Отвръщате, че истинските мъже не се нуждаят от напътствия...
-Двама на дивана. Той е възбуден и вие също....Нямате търпение да разберете кой е бащата на Мелинда в последния епизод на любимия ви сериал...
-Аполон е в стихията си. Оглеждате го критично и го успокоявате, че размерът няма значение...
-Той е организирал уикенд за двама извън града. Отивате, но през цялото време мрънкате, че е трябвало да си останете у дома да подредите гардеробите...
-Само двамата сте у дома. Той ви желае, а вие споделяте, че най-после имате време за себе си и ще можете да се насладите на дълга вана, маникюр и педикюр... Може дори да си боядисате косата.
-Той се е разнежил, но вие се сещате, че днес не сте се чула с приятелката си. Телефона ви къде е?
-Докато той ви гледа в захлас по време на секс, вие го подканвате да побърза, защото имате доста неща за вършене...

Това не ви се е случвало, нали? Вие сте красива, страстна и сексапилна жена! А мъжът до вас е истински мъж. Ако все пак ви се струва, че вашия Аполон не е вече така божествен, атлетичен и енергичен- кажете му го в прав текст и отбележете, че вероятно се дължи на остаряване. Не се притеснявайте, ако ви затръшне вратата. Вие ще си отворите прозореца. Но не се учудвайте, когато "изневиделица" там се появи силуета на друга жена...

Щастлива съм!

Лято е. Обичам да съм сред природата, да потъвам в зеленината и прохладата на гората, да рея поглед из синевата, да влизам в хладната вода под жаркото слънце.... Да, обичам живота. Щастлива съм! В живота ми има толкова много красота. Благодарна съм за всичко. Благословена съм да мога да се слея с природата и да усетя божествената любов... Не любов към някого, а любов към живота... Друго не ми трябва. Радвам се на дъгата и разпервам ръце под нея... Вечер съзерцавам луната и слушам шепота на дърветата. Отнякъде долавям уханието на рози- диви и красиви... Има толкова много красота около нас. Наистина понякога са ни нужни години и да минеш през какво ли не, за да осъзнаеш простата истина- животът е толкова прекрасен и това е най-голямото щастие, с което сме дарени. Всичко останало е глупостта и суетата на хората. Навярно и годините си казват думата. Възрастта е превеса на разума над материята.... Щом не ти пука за нещо или някой- значи няма значение. Накрая остава само любов... Животът е извор на толкова много любов. Трябва само да я усетите, да я допуснете в сърцето и да се оставите да ви завладее напълно и завинаги.... Хората идват и си отиват. Животът е вечен. И ние сме една божествена частица от него. Обградена съм с много любов.... Щастлива съм!

В полунощ...

Да, не мога да спя! И какво от това? Иде ми да крещя! Музиката, която звучи ме влудява.... Направо настръхвам. Безумно те желая! Страстта ме изгаря... Навярно някога и ти си ме желал. От спомени не се живее. Не понасям сивотата. Не мога да живея без да те обичам. Нощта беше наша. Сега е само мрак и тишина. Спомняш ли си целувките ми върху тялото ти? Дали пък не беше само сън? Една илюзия в нощта, измамна като звездите. Какво си мислиш, когато гледаш звездите нощем? Мечтаеш ли за мен? Лудостта отмина.... Страстта потъна в забрава. Нощта събужда стари копнежи. Искам да съм в прегръдките ти. Трудно е да заспиш в полунощ, когато страстите бушуват... Искам да те целувам бавно- чак до изгрева. Мечтал ли си да посрещнеш утрото с мен? Помниш ли ме, отмаляла от твоята любов? Разпиляхме някъде страстта... Остана да тлее искра в една позабравена мелодия, изгоря и спомена за теб... Сърцето помни своята любов. Не помни вече кога и защо, но усеща познатия ритъм на страстта. По дяволите тази песен! Защо я слушахме заедно? Дори не знам каква музика слушаш. Само тази помня. И ме влудява! Сънувал ли си ме поне веднъж, опиянена от любов? Нощта е притаила дъх в очакване на бурята. Уморих се да заспивам без мечти. И да се събуждам сама. Някъде там има още неизживяна страст. Ако разровим пепелта, може и да намерим ключа към изгубения рай... Всичко мога да ти кажа. Искам да съм с теб! Липсваш ми! Липсва ми любовта ти... Вечността е химера. Един ден всичко свършва. Няма вечна любов. Други ще вървят по нашите пътеки, ще се гледат влюбено и ще мечтаят за своята приказка с щастлив край. Други ще вярват в магията на любовта. Вечният кръговрат! Може отново да звучи тази песен- за други двама. Но.... всичко това в някой друг живот, може би. Тази нощ разумът е притъпен. Погледът е замъглен. Сърцето има своя песен. И няма да мълчи. Точно в полунощ ще изкрещя твоето име. Знам, че ще ме чуеш. Ти си този, когото искам! Не сънуваш! Не заспивай! Тази нощ ще бъда само твоя. Дори и само за една нощ. Ще бъде вълшебно... Така, както винаги си искал да бъде. Така, както съм си мечтала. А после, когато се събудиш, ще се питаш дали не е било просто сън.... Може би така ще ме запомниш- една вълна, връхлетяла те ненадейно посред нощ, разбушувала се из мислите ти, развилняла се из страстите ти и безвъзвратно отминала в нощта. На тръгване ще ти подаря песен. Тя ще звучи навсякъде- и на брега, и в гората, и на небето. Ще звучи точно в полунощ. За теб. Ще усетиш полъх- като целувка. Ще те докосна нежно- като на сън. Ще се сгуша до теб. Ако искаш- прегърни ме. Ако желаеш- целуни ме. И сънувай с мен.... Лека нощ.

Ангели

Ангелите. Те са навсякъде. Всеки има своя ангел пазител. Винаги сме закриляни. Молитвите ни са чути. Те са там, дори когато си мислим, че сме забравени от всички... За да ни напътстват, да бдят над нас и да ни окрилят. Колко по-хубав е живота, когато знаеш, че някой се грижи за теб. Спокойно е, леко е на душата. Те не ни съдят, няма да ни забравят и никога няма да се откажат от нас. Те ще ни съберат с хората, от които имаме нужда или не- заради уроците, които са ни нужни на тази земя. Сещаме се за тях, когато ни е трудно... Но всъщност можем просто да им благодарим. За слънцето, за живота, за всички прекрасни мигове, които ни се случват. За това, че ни има... Животът е толкова хубав. Красотата е навсякъде. Всеки ден се случват чудеса... Просто трябва да отворим сетивата си за всички блага, с които сме обградени. И да вярваме в нашите ангели пазители. Защото те вярват в нас....

July morning

http://www.youtube.com/watch?v=JLZMMk8KZSU

Посрещнахте ли изгрева? Лятото е тук! Магията на юлското утро е завладяващo красива... Нека да е лято!

Защото те обичам....