Моята молитва

Отче Наш, Ти, който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля....И на небето и на земята. Дай ни хляба наш насъщний и прости нам дълговете ни. Така, както и ние прощаваме на длъжниците си. Опази ни от изкушения и ни пази от лукавия. Защото е Твое царството- сега и завинаги. Вовеки веков. Амин!
Днес е прекрасен ден. Благодаря, че съм жива и здрава. Благодаря, че всички в семейството ми са здрави. Благодаря, че живеем в мир, хармония и любов. Благодаря, че сутрин се събуждам и виждам слънцето, небето, красивата природа... Дишам. Обичам. Живея.... Благодаря за живота. Безценен дар! Чувствам се закриляна, благословена. Усещам любовта навсякъде. Вярата ми ме окриля. Благодаря, че чуваш молитвите ми. Благодаря за Доброто, което ни озарява. Благодаря дори и за сблъсъка със злото- това, което не ни убива ни прави по-силни. Затова съм и смела, и силна! Озарена съм от Божията Любов... Вярвам в Теб и приемам Твоята воля. Виждам, че животът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Огледален образ на нашите мисли и вселената в нас. Красив е и ще бъде! Благодаря за живота, за семейството, за любовта. За всичко благодаря....Помогни ми и занапред да следвам Твоя път- Ти си и пътят, и истината, и животът... Амин!

Гласувам за..... Добрината!

Животът ни на земята е низ от изборни права. Имаме право да избираме от най-различни варианти на мисли, на поведение, на думи и на дела. Колкото хора на земята, вероятно и толкова видове решения.... За себе си взех решение да гласувам за Добрината. С главно "Д"! Без значение кой какво прави или говори. Не ми е работа да съдя никой. Житейските уроци недвусмислено са ми показвали, че каквото подадеш във вселената, това ще получиш. Всичко се връща. Уважавам хората, които помагат на други- безкористно и безшумно. Избирам именно това поведение. От лошотията се отвращавам. От агресия и горделивост ми се повдига. От липсата на елементарни обноски, от грубото и безпардонно отношение бягам надалеч... Научих се по-малко да говоря, по-малко да занимавам хората със себе си, повече да слушам какво се излива около мен и внимателно да подбирам в чие обкръжение желая да бъда. Изводите за мен са съвсем ясни. Там, където има лекота и доброта, там, където има любов и уважение, там, където виждам прошка и смирение- това място ми харесва. Не желая нищо и никого да променям. Животът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Такъв, какъвто всеки си е заслужил и какъвто си го е направил. Прекланям се пред Добрината. Във всичките й божествени измерения. Бог иска от нас да обичаме хората. Да им прощаваме. Да им помагаме. Приемам Неговата воля! След като Бог ни призовава да обичаме врага, коя съм аз да се противопоставям на това?! И като обикна врага какво ще ми се случи? В земен план най-много да ми се ожули егото. Което би било чудесно. Колко по-прекрасен би бил престоя ни тук, ако повече хора не хранеха егото си, а добрината към околните? Какво като не я заслужават? Какво като се държат предизвикателно или грубо? Прави добро и го подмини. След това го забрави.... Бог ни благославя всеки ден! Без значение дали сме заслужили благословията Му или не. Той ни я дава. И ни прощава. И отново ни дава шанс да се поправим, да спасим душите си... На всеки човек до последно се дава шанс. Да осмисли нещата. Да приеме Бог в сърцето и в душата си. Всички хора са дошли на земята, за да си научат своите уроци. Безспорно степента на трудност е различна при всеки. Но Бог никога не ни дава нещо, което не можем да понесем. Всеки си носи кръста. Затова нека не се товарим с излишна неприязън към злото, което ни заобикаля. Обикни го и то ще се стопи, казва Учителя. Забелязали ли сте как хората около вас реагират, като им се усмихнете или извините, или поздравите? И как се държат, като ги скастрите или нагрубите? Разликата е огромна. Колко положителна енергия сътворявате в първия случай и колко негативна енергия генерирате във втория? Бих призовала хората: Бъдете добри! Без значение какво ви струва това в емоционален или ментален план. Без значение, че срещу вас стои човек, който не предизвиква такива чувства. Има кой да се погрижи за него! Помагайте, ако ви поискат помощ. Помолете за помощ, ако ви е необходима. Дори и да ви откажат. Дори и да ви се изсмеят в лицето. То си е за тях. От лошотията никой не печели. Всички губим, на всички ни се отразява зле негативизмът, който върлува. Нека сменим чипа. Нека бъдем добри. За който иска, за който е разбрал. Хората, които се държат зле с околните имат свои вътрешни спорове. Те не се сърдят на вас. Слушайте внимателно как някой описва нещата. Речникът, който използва говори той какъв е, а не какви са хората или случките, които описва. Бъдете оптимисти! Дори да ви се присмиват за това. Когато вярвате, че доброто е възможно, то се случва на вас. Виждате го. Усещате го. Изживявате го. Живеете в мир със себе си и околния свят. Забравете хулите и критиките по ваш адрес. Да си останат за който ги е наговорил. Живейте с любов и правете добро. Който го разбере- разбере. Който не е съгласен с вашите виждания- да си следва неговите. Бъдете винаги спокойни! Защото- ако Бог е с вас, какво значение има кой е против вас?! Бог ме е дарил с прекрасен живот! С чудесни уроци. Благодарна съм за това. И знам, че дните, които ми е отредил на земята ще бъдат озарени от любов. Защото всеки ден, като се събудя ще продължавам да гласувам за Добрината. Вярвам, че това е нашия път напред. Ако има език, на който всички живи твари говорят- това е тя: Добрината! Ако има нещо, което всички разбират- пак е Добрината. Раздавайте я щедро и ще бъдете благословени с нея. Тук, на земята и отвъд.... Вовеки веков. Амин!

Здравей, мое Утре!

Здравей, мило момиче на 50 и 5,
Надявам се да си здрава. Надявам се да си спокойна и в мир със себе си. Последните пет години бяха толкова прекрасни, нали? Ти най-после разбра колко си малка, прашинка дребна, но не и маловажна.... Разкри една частица знание от вселенските мистерии, предстоят още много за изучаване. Осъзна, че щом те има, Бог е с теб и те закриля и обича. Толкова много неща си тръгнаха от живота ти, за да направят място на по-хубави. Толкова много хора минаха през него, някои бяха благословия, други уроци. Разбра, че не бива да се привързваш към никой и към нищо и с това постигна своята свобода. Сега имаш всичко. Здрава си. Уравновесена си. Обичана си... И си благословена. Вече можеш да приемаш нещата спокойно и с хумор. Знаеш, че има велик промисъл във всичко, което ни се случва и си се доверила изцяло на висшия разум. Драмата отдавна е изчезнала от живота ти. Както и необятните чувства, които някога терзаеха душата ти. Вече си достатъчно пораснала, може би и помъдряла, за да знаеш, че сами ковем съдбата си с мисли, думи и дела. Не виниш и не очакваш. Животът се случва тук и сега и затова е толкова красив. Умееш да виждаш красотата във всичко и това те озарява с най-прекрасната усмивка. Всичко, което обичаш е нематериално и това те прави лека, одухотворена, уверена в своята зрялост. Вече не се луташ, не се оплакваш, не предявяваш претенции. Благодарна си винаги и за всичко. И благодариш. За чудото живот. За семейството. За любовта. Лесно се извиняваш, с лекота прощаваш. Не търсиш одобрение. Освободила си се от тежките и негативни енергии на хора, които те караха да се опасяваш, че нещо ти липсва, че не се справяш, че не си достатъчно добра.... Хорското мнение за теб вече няма никакво значение. Уверена си, но без показност. Живееш добре, защото вярваш в доброто и правиш добро. Божите заповеди са твоя начин на живот. Лягаш и ставаш с молитва. Защото Той е причината да бъдеш тук. А само от теб зависи времето, което ти е определил на земята да бъде мирно, благо и ползотворно. Вече знаеш, че човек е богат с това, което е дал, а не с това, което е взел. И това богатство е твоя цел. Знаеш, че имаш още много да учиш. Но- човек се учи, докато е жив и вероятно и след това... Разбрала си, че нищо не ни принадлежи. Отдавна си се отказала да наставляваш, да се бъркаш или да контролираш нечий живот.... Знаеш, че никой не ти е длъжен с нищо. И ти на никой нищо не дължиш. Не приемаш предателствата лично. Проблемът е в тях, не в теб. Не търсиш нещо на всяка цена... Защото знаеш, че не можеш да я платиш. Сега не е толкова важно кой какво е казал или как се е отнесъл с теб. Всеки си има свой път в живота, своите уроци и е безпредметно всички да участваме в тях. Разбрала си, че който иска да общува с теб ще намери начин и време. Който не иска- ще има своите оправдания. И в това няма нищо страшно. Страстите са опитомени. Но и компромисите вече са с мярка. Глава свеждаш само пред Бог. Ако някой често ти прави забележки, критикува постъпките ти, недоволства или се чувства длъжен вечно да те наставлява- моля, прав му път! Благодариш за учителите, за уроците и продължаваш нататък. Всичко в живота ти е между теб и Бог. Избягваш споровете и запазваш за себе си своите убеждения. Не позволяваш на никой да ти вменява чувство за вина. Бих искала да си щастлива в своя приказен свят на цветя, животни, стихове и музика. Да правиш добро. И пак да правиш добро. И веднага да го забравяш..... Да раздаваш любов. Много любов. Където минаваш- да светиш с любов.... Защото знаеш, че само тя остава. Само любовта е вечна. И когато душата ти отлети напред, да бъде само искрици любов....
Мило мое бъдещо Аз, надявам се след пет години да си разбрало, че няма нито бъдеще, нито Аз. Едното е химера, другото е само его.... И двете не са ти необходими. Просто живей! И изживявай с благодарност всеки ден своята магия, наречена живот... Това е най-прекрасният подарък, с който Бог те е дарил... Някой ден, след много земни години, когато душата ти се върне при Бог, единствен Той ще има право да отсъди как си изиграла своята житейска пиеса. Дотогава- живей, обичай, смей се и бъди!

Празник е!

Има хубави дни. Идват със слънце и много вяра в днешния ден. Има и надежда, че нещо сме направили както трябва и Бог ни е подарил този прекрасен ден. Остава да му се насладим и да благодарим за него. Но има и дни, които са изпитание за тялото и душата. Дни, в които не виждаме слънцето и душата не може да се справи с всички беди накуп. Дните се редуват. След лошото винаги идва хубавото. Нищо не е вечно. Когато ни е тежко на душата, трябва да сме силни и да не губим вяра. Казват, че Бог изпраща трудности на тези, които обича. За да се справим с тях и да бъдем по-силни от преди. Да отворим сетивата си за всички чудесни знаци на природата и да се потопим в тях. Да се слеем ведно с хармонията на вселената. Да се помолим за благоденствие и да благодарим. За цветята, децата, всички живи същества. Благословени да са те! Велика е силата на природата и само тя може да ни даде енергия за живот. В един прекрасен ден.... Има толкова положителна енергия и магия, колкото за цял един живот. Да не пропуснем да й се насладим... Един мъдрец казва: " Има години, които задават въпроси. И години, които дават отговори." Не се терзайте от неизвестното. Ще получите отговорите, които търсите. Имайте търпение. Бог чува въпросите ви. И ще ви отговори. Не мислете с тревога за утрешния ден. Животът се случва тук и сега. Не правете грандиозни планове. Радвайте се на малките неща. Пожелайте да бъдете щастливи- и щастието ще е в душата ви. То е ваш личен избор. Отпразнувайте този ден. С усмивка и любов. За това, че ви има... Нека бъде празник!

Честита Баба Марта!

Иде пролет! Закичете мартеничките и бъдете живи, здрави, засмяни! Баба Марта е тук и с нея се ражда мисълта за новия живот, който предстои....Нови емоции, нови очаквания, нови мечти. Животът е прекрасен! Вдъхновени от настъпващото ново начало, пристъпваме уверено към слънчевите дни. Вярваме в доброто, очакваме доброто, даряваме добро...Оставете злото да спи своя зимен сън, скрито под ланшния сняг. Подарете мартеничка на любим човек и му пожелайте здраве. Предайте посланието за щастие, любов и светлина. Толкова много хора очакват чудото на мартенското подаръче. С надежда за по-добри дни. С мисъл за сбъдната мечта. И желание да посеем семената на Божията благодат... За да ни има, за да се сбъдне посланието за вечния живот. Може да се превивате под болката от безвъзвратната загуба на скъп човек, но не забравяйте, че сърцето пази своя спомен, а Възкресението предстои- с него и надеждата за ново начало... Повярвайте в добрата мисъл. Прегърнете светлината. Позволете на слънчевите лъчи да достигнат до най-тъмните кътчета на душата ви. Нека има повече радости в живота ви, нека дните ви бъдат изпълнени с много топлина и спокойствие. Бъдете благодарни за всички блага, с които сте дарени. Усмихнете се! И бъдете благословени....

Пробуждането....

"Мъдрият се стреми към себепознание, не себеизтъкване". Лао Дзъ
Събудили се разни хора. Други сега се пробуждат. Всеки има своя стопроцентова вярна теория за битието и небитието. И нетолерантност към други подобни или не толкова сходни виждания. Цитират се "авторитети", благоговее се пред "исполини на мисълта", със затаен шепот се споменават новоизлюпени кумири на психозата...  Именно  на психозата, не на психологията. Втурват се настървено да ти обясняват как всички проблеми ще ти изчезнат като се потупваш по главата. Може и да е така. Ама вероятно ударът трябва да е доста по-силен. Само с потупване няма да ви се получат нещата. Дълбоко спящият се нуждае от ритник понякога, за да излезе от сънната кома. Мекото потупване по седмата чакра не води до проблясъци. Организират се курсове, пеят се мантри, леят се банкноти за "дарения".... Всичко в името на това да осъзнаете най-после колко сте задръстени и какви жестоки проблеми ви преследват. И да не сте посмели да отречете, че имате  проблеми! Всеки имал! Как така вие ще сте изключение?! Знаете ли колко време, лекции и средства ще са ви необходими, за да преодолеете дълбоките травми от детството, та дори от раждането? И понеже сте лишени от собствена мисъл, обезателно някой "просветлен" трябва да ви разкрие тъмните и срамни моменти от вашето минало, да ви обясни  колко грозно са постъпвали с вас родителите ви и какви непоправими травми е нанесло това на вашата психика.... Ако случайно отречете това да е така, веднага ще ви изтъкнат, че подсъзнанието е завряло всичко това в ъгъла на позора и само чака удобен случай да изскочи от сенките и да ви зашлеви с мощния  шамар на реалността! А реалността? Ами, според тези  холистични "специалисти", реалността- това е ниското самочувствие, постоянно повтарящите се модели на грешен избор на партньор,  слабата финансова ситуация, страховете да говориш пред хора, да не се изложиш, терзанията, че си лош родител и неувереността в бъдещето.... Друга реалност няма. Това изчерпва темата! Когато хората усещат, че "висят" в живота и че не могат да се "закрепят" към нещо,  това е вследствие на погрешен акушерски подход, който ги е държал да висят непосредствено след раждането, докато майката е изживявала своята нирвана! Еврика! Всичко е ясно, да влезе убитият! Техниките, с които да се освободите от ограничаващите ви виждания и саботиращите ви мисли включват повтарянето на глас на отключващата мантра "най-важен съм аз"! Освен това е добре да се потупвате с пръсти по разни места. Спокойно, няма да се пипаме по срамни места, уверява ви "преподавателя". Демонстрацията е изчерпателна, ефекта мигновен! Само след петминутно почукване тук и там вашите сложни житейски дилеми и неразрешими проблеми са се изпарили яко дим. Вече няма да попадате в некомфортни любовни връзки и смело ще се изправяте срещу ежедневните тематики. Забележете- това вече не са проблеми, а теми.... Колко успокоително, нали? И да ви е честито събуждането! Ако случайно ви се доповръща по време на тези изумителни разяснения това е защото не сте дорасли за такова ниво на "развитие".... Малко сте чели, малко знаете, нищо не разбирате. Това е "диагнозата" на  холистика за вас. Или нека си го наречем направо- истерика. Защото не знам как другояче бихме могли да обясним едно такова поведение освен  с "истерия". Истерия по емоционално освобождаване, истерия по преследване на щастието, истерия по съмнителни гурута на просветлението..... Даааа. Можеше и да е смешно, ако не е тъжно. Но- въпрос на гледна точка!
А къде е Бог в цялата тази картина? Къде е нашият  Отец? Къде е молитвата? Къде се споменава за Библията, Учителят, енергийни нива, вибрационни честоти, право на избор? Край! Кой, каквото разбрал- разбрал. Някои хора са си още в забавачката и са убедени, че образованието ни е дотам. Друго няма! Право на мнение. То и образованието не води към духовно пробуждане, ама нейсе... А последователите им? Ами, хиляди овце има, факт. Народ, желаещ да се "пробуди"- много! Нека! Да има прогрес!  Разяснители- бол! Планинските върхове не се състезавали, така ли? Няма такова нещо! Егото крещи- правотата е на моя страна... А пък аз знам, че нищо не знам.
Всеки си е избрал пътят, по който да върви. Едни ще повтарят мантри до откат, други ще притихнат в молитва пред кандилото. Едни ще пожелаят да ги водят за носа без значение накъде, други сами ще търсят своята истина..... Едни ще се обръщат към артисти-еднодневки на сцената, други ще се обръщат само към Бог. Защото Той е Пътят, Истината, и Животът! Амин! Да ни е честито Пробуждането! Или проспиването! Или.....Кой, каквото си е наумил! Така да бъде. Купонът е велик. Забавлявайте се! Другото определено не е за всеки...

Любов и други илюзии...

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната…Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш... Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, разходи те из слънчевите си градини и после те захвърли в пустинята?  Една любов, която ти даде всичко и после ти го отне.  Боли .Заради болката знаеш, че още си жива. А някъде в дълбините на последните оцелели клетки ще крещят спомените, потъпкани от несправедливите житейски обрати. В сърцето ти ще тлее пламъка на потушения огън. Този, който никога няма да се разрази отново. В душата ти ще е пусто, като морски бряг пометен от цунами. Нищо няма да чувстваш. Тялото ти може и да е физически живо, но душата ти отдавна ще се е преселила в лоното на пълната забрава. Апатия и тишина. А след тях- викове! На отчаяние. На безпомощност. На лудост. Ще проклинаш съдбата. Ще мразиш живота. Ще поискаш да умреш.  Няма спасение… Още си тук. Наказана. Необичана. Забравена и нежелана. Колко още можеш да търпиш? Докога ще вярваш? Нима искаш пак да паднеш в коварния капан? Цялата си потрошена, изцедена, пребита. Защо си причиняваш това?! Заклинанията свършиха. Обещанията се изпариха. Вечността достигна своя край. На какво се надяваш? Какво очакваш да се случи? Защо позволяваш на Надеждата да се прокрадва в атрофиралите съдове на сърцето ти? Не я допускай повече там! Изгоря от любов. Но не умря от любов. Изгуби войната. Стана жертва на собствените си безмилостни емоции. Живот сред пепелта? Сиво, скучно, спокойно… Струва ли си? Искаш пак да гориш? Да усетиш топлината на пламъците? Да те уцелят искрите на страстта и да се разбиеш като фойерверки в нощното небе? Още веднъж да полетиш…Останаха ли ти сили? Една звезда ще носи твоето име. Само звездите са вечни. Другото е илюзия. И пресъхналите сълзи, и свитото сърце, и опустошената душа… На дъното си. В мрака няма надежда. В мечтите няма смисъл. Любовта си е отишла безвъзвратно… Защо я търсиш пак? Подаваш ръка към светлината, търсиш края на тунела. Пази се от нея! Бягай далече! Не сънувай горещи целувки и огнени ласки, за да не изгориш в тях. Не вярвай, че влюбените са щастливи. Те са жалки наркомани, дрогирани от собствените си заблуди. Не пожелавай стрелата на дявола! Отново ще бъдеш измамена, изоставена, изстинала… За кой ли път? Животът без любов не е живот? А какво е? Един кратък миг; промеждутък от време между раждането и смъртта. Искаш да го изживееш с любов? Твоя воля! Обичай тогава. Люби силно. Раздай душата си на парчета. Всичко на този свят е временно…. Страданието също. Бъди безстрашна! Гмурни се в дебрите на неизвестността. Отвори сърцето си и се отдай на чувствата, които нахлуват неканени там. Рискувай с любовта! Отново… Може и да се взривиш. И какво от това? Нали затова си живяла….

Благодарност

Благодаря ти!
Раят е тук,
Всевишна моя вяра.
Дай всекиму таз сила-
да възцари победа.
Вярвам в тебе-
за мечтите,
Които оправда.
Благодаря ти
за вярата,
която беше непреклонна.
Огъната
като дърво при буря-
отново се изправих.
Любовта ме озари,
намерих доброта.
Благодаря ти,
че ме съхрани.
Благодаря най-вече
за надеждата,
последната,
тя никога не умря-
за това най-много ти благодаря!

Заради теб...

"Тези, които наистина те обичат никога няма да те оставят. Дори и да имат стотици причини да се откажат от теб, те ще намерят една, заради която да останат..."

Какво бих направила заради теб? Бих повярвала в мечтите си. Цял живот ми повтаряше, че мога да бъда такава, каквато пожелая. Че имам силите и знанията да правя всички онези неща, които смятах за вълшебни. Нищо че понякога животът не се оказва вълшебна пръчица за красиви магии, а обикновена тояга... Бих опитала отново. Вдъхваше ми надежда и увереност, че съм добра. Сега, повече от всякога имам нужда да чуя тези думи и да повярвам в тях. Заради теб бих се борила с трудностите. Бих преодолявала с лекота пречките. За да имаме живот заедно. Бих ти повтаряла всеки ден, че те обичам и че съм щастлива да те виждам, да чувам гласа ти, че искам да съм по-добър човек, заради теб. Бих положила повече усилия. Нищо, че навремето се сърдех, когато го изискваше от мен. Бих искала да се гордееш с мен. Може би не разбра, че се нуждая от теб, за да вървя напред. Заради теб бих летяла, бих се гмурнала в дълбокото, бих разкъсала оковите на подсъзнанието, бих заглушила воплите на страха. С теб до мен вярвах, че мога всичко. Не се страхувах от нищо. Заради теб мога да бъда момичето, което някога бях... Бих се смяла на отлитащото време, бих се взирала в слънцето и отвъд... Заради теб бих опитала всичко. Бих сринала бариерите, които ни поставя съдбата. Бих излезла боса навън, насред полето под дъжд и гръмотевици... Бих предизвикала съдбата. Бих се оставила на чувствата... Така и не успях да се разделя с теб. Не можах и да се сбогувам. Това вече няма значение. Ти имаше стотици причини да се откажеш от мен. Знам само, че ако имах повторен шанс щях да обърна света и да взривя вселената, за да намеря едната причина, която можеше да те накара да останеш...

Пътища навред....

Трудностите ни каляват... Стара мъдрост, проверена във времето. Животът ни изправя пред всякакви изпитания, разделя ни с хора, събира ни с нови, посочва ни нови пътища... Понякога е най-добре да се оставим в ръцете на съдбата или висшата промисъл, да ни поведат по верния път напред. Ние, хората, не винаги взимаме най-добрите решения. Не е необходимо да се правим на герои. Каквото има да става, ще става. Отпуснете контрола. Доверете се. Има кой да бди над вас и да ви закриля. Нищо никога не е толкова страшно, колкото изглежда за момента. И това ще мине. Слава Богу, нищо не е вечно. Така, както няма вечно щастие, така няма и вечна тъга. Спокойствието и смирението са най-добрите съветници във времена на емоционална криза. Безмислено е да се бунтуваме, да се сърдим, да се обиждаме за това, че някой ни е обидил, унижил или се е отнесъл зле с нас. Не очаквайте нищо, за да не останете разочаровани. Ако нещо е писано да ви се случи- добро или лошо- то ще се случи. Радвайте се на подарените мигове нежност, внимание и на подадената ръка. Не тъгувайте прекалено за лошото. Вероятно и то ви е научило на нещо. Насила обич не се дава. Тя на никого не се и полага по подразбиране. Който ви обича, той ще бъде до вас. Не е необходимо да извършвате чудеса от храброст, за да привлечете нечие внимание. Понякога просто трябва да отпуснем юздите. Да изчакаме. Да се помолим. Да вярваме... Господ не ни е забравил. Пътища има много. Пътувайте смело, опознавайте света и собствената си душевност, търсете красотата, раздавайте щедро доброта.... Никой няма да ви отнеме пътя. Той си е за вас и ви очаква. Да, ще има и тръни, но ще има и слънце, и дъжд, и една красива дъга накрая... Не я изпускайте! Отворете сетивата си за красотата, за да погалите душата си. Не винаги правилните хора са до нас. Не се взирайте в тях, ако не срещате разбиране. Погледнете облаците, погалете цвете, прегърнете дърво. Природата е най-истинския ни съюзник в живота. Не се откъсвайте от нея. Тя съдържа отговорите, които не намираме в ежедневието. Тя е велик учител, лечител, творец. Когато ви се струва, че всичко около вас е пропито с дребни страсти и хорско неудовлетворение, прегърнете природата. Тя ви е подарила живота. Тя знае по кой път да ви поведе, за да видите красотата му. Доверете й се. Никой човек не е по-велик от нея. Никой няма досег с вселенските тайни така, както тя. Когато се откъснем от нея, боледуваме. Мислите, емоциите, тялото- всичко боледува. Хората се люшкаме между различни полюси, владеят ни всякакви енергии, понякога ни събарят, друг път ни изтласкват напред, разстройват ни или ни повдигат духа. Друг път само ни уморяват. Природата ще ви зареди отново. Тя ще ви върне това, което хората са ви отнели. И ще бъде винаги до вас. Нейният път е верния път. Това е вашия път. Уникален, прекрасен и единствен. Всички, които ще срещнете по пътя и по някакъв начин ще докоснат сърцето ви, ще си отидат. Майката Природа ще остане. Няма да успеят тези, които искат да я унищожат. Няма да останат и тези, които са оставили белези в душата ви. Рано или късно те ще бъдат изхвърлени от пътя ви, ако мястото им не е там. Слушайте вътрешния си глас. Там говори Вселената. Тя ще ви прошепне истината... Пътища много. Всеки води нанякъде. Живейте, пътувайте... Трупайте спомени, красиви картини, емоции. Това е вашата вселена. Вашият дар е живота. Приемете го с благодарност. Не се отказвайте от пътя- все някъде ще срещнете сродната душа, ще усетите щастието, ще почувствате любовта... Някой ден и този път ще достигне своя край. Там, където е края на дъгата. А отвъд нея- може да има друг път. Засега сме тук. Нека изживеем докрай приключението живот. Зная, че си струва...

Душата ми

Душата ми какво ли не видя,
душата колко удара понесе?
Бе газена, бе тъпкана в калта
и своя кръст сама на гръб понесе.

Душата ми е като морска бездна
и в себе си какво ли не побра…
Стоя на тъмно в нощ беззвездна,
не се оплака и не възропта.

От всичко в живота ми опита-
горя в огньовете на любовта
и в шепи моите сълзи събира,
когато ме налегнеше тъга.

Тя никога не ме предаде,
бе моята съвест, моят глас.
Лъжовна клетва никому не даде,
душата бе същинското ми Аз.

И неведнъж от дъното нагоре
издигаше се в полет устремен.
И неведнъж от дъното нагоре
изправяше тя на крака и мен.

Когато бях отчаяна, унила,
тя пърхаше край мен с крила
и вливаше в кръвта ми сила,
да стана и да продължа.

Огромна мощ в себе си събрала,
тя в бурите житейски оцеля…
И ако с нещо в живота съм успяла,
прекланям се пред теб, Душа!

Автор: A.Стоименова

I did it my way....

Избрах да вървя през тръни и бунища. Издрана, изпепелена и смачкана от дивотията на джунглата, поемах по своя път в живота...Различният.  Не пожелах да вървя по утъпканите пътеки и гладките алеи, осеяни с цветя. Моят път е друг. Труден е, но е истински. Изстрадан е  и наситен с емоция и страст. Имало ли е смисъл да се рея из храсталаците, да падам и да ставам, и да се питам колко още ще продължи всичко това? А наоколо имаше градини... Красиви градини с много цветя. Можех да се разхождам спокойно по алеите и да се наслаждавам на красотата на култивираната природа. Не го направих. Тръгнах по неотъпканите пътеки и необятните чукари. Под открито небе посрещах слънцето и задрямвах под луната. Прегръщах бодливите храсти и се кротвах под тях, докато премине поредния ураган... Съдраха кожата, но не успяха да одерат душата ми. Не се свиква с болката! Дори, когато си приел, че тя е част от теб. Че има причина да е там... Бури вилняха по пътя; гръмотевици и ветрове ме блъскаха, събаряха и влачеха по кални дюни, тръните се забиваха в очите ми, докато издирвах своята пътека....Ослепях, за да прогледна. Осъзнавам колко необходимо е било да затъна в калта, за да се отърва от отровата и да излеза от измамното удобство на суетата. Илюзия е гладкия път. Само сред хаоса на остри камъни и свлачища можеш да изпълзиш от обвивката на глупостта, да сринеш пясъчните кули и да намериш силата за живот. Ако ти стиска. Ако имаш желание да вървиш напред. Иначе си обречен да си останеш там- долу, сред развалините, смачканите фасади и купчините с отпадъци. Изкачването не е лесно. Трябва да стиснеш зъби и да повярваш, че можеш да го направиш. Да се откажеш от всичко, за да имаш...познание. За какво? За смисълът от болката и жертвите по пътя на житейската мисия. За това, че пътят няма да е лек, но усилията си струват. Да знаеш, че всяко падане всъщност е било едно изкачване... Да приемеш своя път и да го извървиш достойно. Дали е опасно? Сигурно...Да знаеш, че там- горе може да се окажеш сам, но това да не те спре.  Оглеждам се около мен. Пусто е и тихо. Земята е притихнала, като след буря. Чернилката си е отишла с пороя. Вятърът е утихнал и кротко гали косите ми. Някъде в далечината слънцето се подава...Изправям се бавно.  Оцелях. Войната беше безмилостна, но не й се дадох. Силна съм и съм благодарна за пътя, който извървях. Без него нямаше да стигна до тук.  Струваше ли си страданията? Дали бих го извървяла отново? Накъдето и да погледна- виждам светлина, благоденствие, хармония,,, Това е моят път! Не бих го заменила с друг.  Начертан е от Бог.... И пътят, и истината, и животът. Амин!

Студено лято

Такава беше прогнозата- за едно студено лято. Лято, през което слънчевите лъчи няма да достигнат до дълбините на душата и да ги разгорещят... Самотно, студено лято без полъх нежност или дососване с целувка. Една изстинала химера, погубена във времето. Любим сезон, без  любим човек. Просто една сянка изсъхнала и скована от самота... Едно тъжно лято, изпято отдавна и отложено във време-пространство като камшичен удар за минали претрешения. Дори за такива, които умът отдавна е забравил и отхвърлил. Не знаеш защо. Не разбираш. Не питаш.... Защото и да питаш- отговор няма. Отдавна си изхвърлена от матрицата и си оставена  да вегетираш насаме. Наказана си. Не знаеш защо. А и няма смисъл да питаш. Полагала  си някакви усилия- очевидно недостатъчни. Обичала  си. Недостатъчно. Прощавала  си. Безмислено! Лятото дойде. Такова, каквото ти изпяха, че ще бъде-  назад във време, което дори не помниш... Проблясва бегъл спомен, като заблудена светулка от някой друг живот- не, не е твоя. Това не беше ти. Твоята същност е друга. Ти си и огън, и любов. И страст, и топлина.  Една жар птица, разбита в полет в ледена стена.  Убита с безразличие.  Обещаха ти студено лято, а ти така и не разбра защо... Може би защото наивно си вярвала, че ще ти се размине. Или си се надявала по детски, че обичта ти ще е взаимна. Или просто си мислела, че любовта е достатъчна, за да те спаси от лапите на студа, безразличието и леденото мълчание насред горещи  лета.... Лета, които няма да достигнат до сърцето ти, защото то отдавна вече не тупти в ритъма на любовта.  Да беше останала там, където е вечно лято.... Или поне да се завърнеш там някой ден. Всичко е временно и за малко. Едно студено лято е в разгара си, но и това ще мине. Ще дойде нов сезон. Неясно какъв. Всичко тече, всичко се променя... Родена си в разгара на лятото. Макар и сега да ти е студено, никой не може да ти отнеме топлината, освен Бог. Защото тя е вътре в теб. Той решава. Той знае отговорите. Знае и коя песен следва. Винаги ще има песни!  Някога те орисаха да студуваш насред лято. И ти изтанцува своя танц. Така, както се очакваше от теб.  Танцът свърши. Музиката спря. Настана време за нова песен... Не знаеш каква. Довери се! Една мелодия отново ще зазвучи за теб. Ще имаш своя песен.... Почакай. Ще я чуеш и ше я познаеш. Може да е песента на ранобудните птици. Или песента на розите.... Но тя ще прозвучи за теб. И ще е прекрасна. Вълнуваща. Страстна. Каквато си ти..... Да има песен! И да бъде лято!

Еньовден

Еньовден е. И вълшебството се случи! Магията разгърна своята мантия и се развихри още от сутринта. Невероятно е как денят ме събра с точните хора на точното място и в точното време. Разбира се, че няма случайности. Имаше само хармония, разбирателство, любов. Неусетно някак изплуваха отговори на въпроси, дълго отлагани във времето. Отговори, които очаквах и които ме поразиха със своята яснота. Осъзнах защо години наред живея с различни илюзии, отдавна изхвърлени от времето. Припомних си доста позабравени неща. За да не ги допускам никога повече в живота си. Видях кои са истинските приятели и хората до мен; тези, с които мога да мълча и пак да се чувствам добре. Приятелите, които ме карат да бъда по-добър човек, които ме обичат, въпреки всичко и които винаги са ме подкрепяли. Паднаха маските! Маскарада свърши. Ясно е кой си тръгва и кой остава. Знам с кого искам да празнувам, да тъгувам, да се смея и да плача. Накрая истината тържествува, доброто побеждава. Фалша, лицемерието, пошлостта и лъжите изхвърлям завинаги! Благодарна съм за живота, за любимите хора и за добрите приятели. Понякога забравяме миналото и се люшкаме в посоки, които водят до разруха и болка. Нека това минало изчезне завинаги, магията на днешния ден да изтрие тези спомени, но да остави в съзнанието уроците, които сме получили във времето. За да не забравяме никога хората, които са били до нас в трудни моменти, тези, които са ни помогнали да се справим с тях, както и тези, които са ни вкарали в тях! Не харесвате ли човека, в който се превръщате сред определени “приятели“? Стойте надалеч от такива “доброжелатели“. Никой няма право да ви руши душевния мир и никога повече няма да допусна някой да го направи! Това е моя урок и смятам, че е усвоен. Няма да се остава на ласкатели, грубияни, празнодумци. Отказвам да играя с опашатия. Моето място е другаде. Случвало се е да се колебая, да повярвам в несъществуващи приятелства, да допусна, че някой може да се промени... Наистина има и такива хора. И благодаря за всички, които са част от моя живот. Благодаря и на тези, които най-накрая показаха истинските си лица и ми преподадоха едни от най-трудните уроци. Да са живи и здрави и да си вървят по своя път! Сама не знаех колко съм силна. Вярата ми е непоколебима. Чувствам се и обичана, и разбрана... Какво повече му трябва на човек? Пожелайте си нещо на днешния светъл празник! Вселената ви чува. Животът е ужасно справедлив. Всеки получава точно това, което заслужава. Всеки има шанс да се промени към по-добро. Въпрос на желание и на воля. Ако имате сетива за посланията, които ви се изпращат- прегърнете ги! Всеки може да се разкае и да поиска прошка. Да скъса веднъж завинаги с лъжите, измамите, глупостта... Когато дойде просветлението, и изборът става по-лесен. Освободете се от присъствието на хора, които ви дърпат надолу. Оставете се да полетите... С любовта, която ви окриля и с вярата в доброто. Бъдете сигурни, че ще летите дълго, а тези, които летят с вас няма да ви позволят да паднете! Това е и магията на живота. Благодаря, че успях да надникна, макар и за миг, в работилницата на магии... Приказката с вълшебния край не е обещана на всички. Зависи кой какво ще пожелае да прочете и претвори...

Търпение...

Заради вярата си се научих на търпение. Това изтощително чувство, когато свеждаш глава и си казваш- и това ще мине, трябва търпение. Търпението е труден урок за всички, но най-вече за тези, които имат усещането, че животът им се изплъзва като пясък между пръстите и че всичко просто ще приключи без да си успял да направиш толкова много неща... Така е- животът е кратък. Отпуснати са ни някакъв брой земни години, които не е съвсем ясно за какво по-напред е най-благоразумно да се използват. А човекът иска толкова много неща. За предпочитане всичко и веднага. И няма търпение да.... започне да живее! Търпението е висша добродетел. В Библията пише, че ще бъдем възнаградени за нашето търпение. Сигурно е така. Никъде обаче не пише колко изморява търпението да чакаш, да чакаш, да чакаш..... Някой да се събуди. Нещо да се случи. Нанякъде да тръгнат нещата. Някакъв знак да се появи. Една мечта да се сбъдне.... И винаги зад вярата ти да се прокрадва мисълта, че напразно  си търпелив;  че това, което чакаш може и никога да не се случи. Или още по-лошо- да се случи тогава, когато вече си се изморил да чакаш, когато си казал сбогом на търпението и просто си зачеркнал тази фаза от живота си с всички придружаващи я чувства, копнежи и терзания. Но пък си бил търпелив. Възможно е да получиш бонус точки за това. За вярата и за търпението. За това, че си бил прилежен ученик, старателен, мислещ, подготвен и най-вече търпелив. Търпението ни учи да бъдем гъвкави. Помага ни да се приспособяваме. Показва ни как да затворим умишлено очи пред наболелия проблем и да махнем с ръка. Другото би било твърде болезнено и рязко. Изправянето пред дилемата, конфронтацията със спящия, разясняването на душевното и емоционалното състояние...  И челния удар с крайния резултат- нулева реакция, отсъстващ диалог или безмислено бръщолевене.  Търпението ви извисява над всичко това. То ви помага разумно  да приемете, че резултат вероятно няма да има, но всичко това ще ви просветне бавно, спокойно, на забавен каданс.  Даже може и да ви спести състресението от челния удар! Просто защото животът на двама души обикновено не е дирижиран  да върви в синхрон и хармония десетилетия наред.  Точно тогава търпението влиза в действие. Търпение, когато на единия му се спи, а другия иска да покорява върхове; търпение, когато виждаш брега, а другия спира да плува; търпение, когато виждаш, че любовта отдавна е в кома, но все още вярваш в чудеса и очакваш тя да се събуди.... Търпение ще ви е нужно и когато любовта излезе от комата, но не ви познае. Търпението е най-често предлагания  безплатен и непоискан съвет от всички вездесъщи по темата. То отваря и затваря темата и не се налага никой да ви слуша и да се взживява в коматозните ви състояния. Не е и необходимо. Тези уроци са си ваши. Както и грешките, които всеки човек допуска. Може търпението да не е ваш урок. Бидейки безкрайно търпеливи е възможно да засенчите друг,  далеч по-важен урок.... Затова е добре да сте умерено търпеливи  с... търпението. Понеже и то има своите граници. А когато се изчерпа намирисва на вкиснало сирене с изтекъл срок на годност... Неслучайно във Вечната Книга ни напомнят, че прекаленият  светец и Богу не е драг.  Живейте днес и сега. Тичайте, падайте, ставайте, но не спирайте да тичате. Защото застоят, изчакването, търпението може да ви изиграят  лоша шега. Може дори и вие да изпаднете в кома, докато търпеливо чакате някой да излезе от нея... А колко години време това търпение може да прахоса дори няма да броим, за да не се налага да срещаме и отчаянието като следващ грях.... А иначе е прекрасно да се окичите с ореола на търпението. Някой може да го забележи и даже да го оцени. А може и въобще да не го отрази. Изборът си е ваш, последствията също. Хубавото на този шарен живот с хиляди въпросителни е, че е цветен. Нищо не е черно и бяло. Нищо не е  само хубаво и само лошо. Живейте цветно! Не чакайте живота да се случи някой ден. И дарявайте търпение на любимите ви хора, но много внимателно и като скъп дар. За да не се изтърка във времето и от висша добродетел да се превърне в мръсен и никому ненужен парцал...  Блажени са.... търпеливите! Амин.

Моят свят е красив!

Светът около мен е безкрайно красив.Всичките ми сетива са отворени за тази божествена красота. Понякога се чувствам като лъч светлина, все едно съм човек от слънчевата раса. Благодарна съм, че имам очи за красотата, че умея да я разпознавам и да й се наслаждавам. В моя свят има толкова много картини с багри на дъгата, ухания на цветни градини и шепот на ангели.... Неслучайно мъдреците казват, че когато си на тъмно място не е защото си погребан, а защото си посаден. Израснах от малко семе, скътано в тъмнината. Повярвах в мечтите си и пожелах да видя божествената светлина. Поисках да се докосна до вълшебството на нашата галактика. И напуснах тъмнината! Помолих Бог за прошка и просветление. И Той чу молитвите ми. Прие разкаянието ми. И ме извиси... Там, където всичко е светло и красиво. Където мога да чувам песните на  цветята и да докосвам с лекота вселенската магия. Благодарна съм, че прогледнах. Всичко около мен вибрира с нежните струни на цветната дъга и песните на гората в едно. Прекланям се пред величието на природата. Поисках да се слея с нея и мечтите ми се сбъднаха. Няма по-велик учител от природата. Няма по-чиста енергия от слънчевата. Няма друг такъв свят.... Усещам любов във всяка фибра на тялото си- и земно, и астрално. Възвишената, Божествена любов. Не земната, плътската, нисшата. Сърцето ми премина на друга вибрационна вълна. Понякога трепти от вълнение при толкова красиви гледки. Влизам в други измерения, пътувам в други светове, сънувам нови галактики.... И отвсякъде извира още и още красота. Разгръщам своя приказен свят и прекланям глава пред чудесата, които Бог е сътворил. Летя високо над пошлото и тленното. Земята има толкова много райски кътчета. И докоснати от Бог места. Като Рила планина. Една възвишена вселена със свой ритъм и код. Там, където Учителя ни завеща танца на любовта и безкрайността.... За всички онези хора, които пожелаха да видят красотата, да се доверят на Неговите Завети и да потърсят истината. Малко хора останаха, които виждат красотата навсякъде. Малко могат да благодарят за щедрите дарове на земята. И една шепа умеят да ги пазят. Те винаги ще живеят в свой красив свят. За тях ще бъдат цветята. Ангелите ще им пеят... Заради тази красота си струваше да се отрека от земните изкушения. За да я има винаги около мен и в мен. Защото тя ме кара да се чувствам жива и вечна. Една частица от божественото тяло, която винаги ще свети със слънчевата светлина. За да слее в едно и свят, и природа, и Бог. И да разгърне цялата вселенска красота в святата й вечност.... Една дъга рисува своя ореол над мен и потъвам в цветовете й, окриляна, благословена, щастлива...

Забрана на лова

 

Дали в ерата на висшите технологии, свръх производството, консуматорското мислене и "развитата" цивилизация все още е необходимо да се практикува лова като спорт?  Хомо сапиенс отдавна напусна пещерата и не се нуждае от убийството  на животни, за да оцелее. Защо тогава съвременните  хора продължават да толерират този кървав спорт- лова? Смятам, че убийството за развлечение отдавна трябваше да се забрани със закон. Не е нормално в 21-ви век някакви двуноги да стрелят по четириноги, заради спорта. Истината е, че тези "герои"- ловците не биха имали никакъв шанс, ако се изправят с голи ръце срещу животните, които убиват. Те не биха рискували собствения си скъпоценен живот и да премерят сили с лъвовете, мечките, глиганите и други обитатели на нашата планета земя, срещу които насочват своето хладно оръжие. И що за спорт може да е убийството?! Хората така и не разбраха, че природата е по-силна от нас, че ние сме временно на тази земя, а всички опити да подчиним природата са обречени на провал. Природата ни отмъщава, защото не съумяхме да я опазим; защото решихме, че сме най-великите същества на тази земя и имаме право да разполагаме с живота на другите обитатели така, както на нас ни харесва....  Убийството е грях. Да започнем с това просто правило. Пише го и в Библията. Бог така е казал. Не убивай! Кога у нас ще проумеем, че ловът е просто узаконено убийство?! Не е спорт, не е развлечение, не е хоби! Това е смъртен грях, който налага спешни промени в закона и ЗАБРАНА за практикуване. Коста Рика го гласува. Там вече ловът е забранен със закон. Нека отново не сме последни по смислени промени. Много теми се преплитат в тази забрана- и еко мисленето, и хуманността, и християнските ценности.... Става въпрос за нашия живот днес и за живота, който ще завещаем на нашите деца утре. Бихме могли да им оставим една красива земя, където има място за всеки, който гради, пази и обича природата. Животните, растенията, хората сме част от един уникален организъм, наречен планета Земя. Всеки един удар по нейните обитатели нарушава равновесието. Потърпевши сме всички- и животни, и хора. Сигурна съм, че всеки нормален човек може да измисли далеч по-приятни занимания в свободното си време от убийство на животни. Кому е нужна тази агресия, това предумишлено зло в объркания свят? Крайно време е хората, от които зависят законите да постановят със закон забрана на лова като спорт! Да не бъркаме понятията спорт и убийство. Спортът е здраве, хармония, щастие, дълголетие. Ловът е убийство.  Този, който убива- без значение какво- е просто убиец. Той не е спортист. И животните са Божии създания- и те имат право на живот. Когато не застрашават човешки живот няма нужда да бъдат изтребвани, заради нечие криворазбрано развлечение. Въпрос на принцип е. На дълбоко хуманно разбиране за живота. На желание да живеем в мир и хармония със заобикалящия ни свят. В навечерието на ловния сезон искам да призова за тотална промяна на законите в сегашния им вид. Нека има дискусия по темата. Нека й се даде гласност. Ако трябва референдум. Нека се чуе гласа на хората. Да се спре ли със закон убийството на животни или не? Няма да коментирам тези, които практикуват лова като спорт. Не искам да съм като тях, не се интересувам от мисленето им. Щом веднъж си вдигнал пушка и си стрелял по беззащитно живот за мен не си човек. Право на мнение. Въпросът е дали ще надделее мнението на тези единични убийци или ще се чуе гласа на болшинството, които искат да се спазва реда и хармонията в природата? Жестокостта отдавна е отживелица. Оцеляването на човека не е свързано с убийство. Други са факторите, към които следва да се обърнем- вяра, смирение, добро.... Но- и това е друга тема за размисъл. Надявам се да успеем да извадим човешкото в нас и да го приложим за добра кауза- за живот, а не насилствена смърт. Нали не бихте завели детето си на лов? Да гледа или да стреля, или и двете? Нека престанем с лицемерието и да наричаме нещата с истинските им имена. Ловът е убийство. А всяко убийство изисква строги закони, които да го осъдят и забранят. В името на живота! Заради този прекрасен дар, живота. Заради самите нас.....

А казах ли ти....

                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Не ми се искаше да си вървиш,
                                          а някой ден във свят различен...
                                          ти свойта обич с мен да споделиш?...
                                          А казах ли ти днес, че тебе искам,
                                          каквото и да струва обичта;
                                          да можех да съм все до тебе близко,
                                          да бъда част от твоята душа?
                                          А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
                                          че хората живеят само миг,
                                          а нашият е бъдеще далечно -
                                          ще бъде ехо от сега издаден вик...
                                          А казах ли ти колко те обичам?...
                                          Дано в сърцето ти това да е простимо -
                                          пропуснах го, защото ми се вижда,
                                          че с двете думи е неизразимо...
                                          А казах ли ти днес, че тъй било решено:
                                          и двамата да скитаме без цел,
                                          преследвайки мечтите си,внушени
                                          от някой, който слага ни предел?
                                          А казах ли ти днес, че ще те чакам,
                                          дори и да не знам къде и докога...
                                          че пътят ти е връщане обратно,
                                          а аз съм указателна стрелка?
                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Дори да съм забравила,сама
                                          ще ти го кажа пак,когато свърши всичко...
                                          Обичам те! И утре, и сега....

Неизвестен автор

Дочакания Джулай

Отново изгря първото юлско утро. Дълго чакано, бленувано,  отлагано... Години наред бяхме в безтегловност, чакахме чудото, отлагахме мечтите си, взирахме се в неясното бъдеще. Но ето че дойде и този ден. Първият от дългата поредица на извоюваното щастие и заслуженото благоденствие. Вярвахме. Бяхме търпеливи. Работихме. Обичахме. И дочакахме.... Нищо не е така сладко, като изстраданото щастие. Беше много трудно. Имаше пристъпи на болка и отчаяние. Падахме, ставахме и продължавахме напред. Защото ставахме все по-силни. Излязохме калени от битката. По-мъдри. Знаещи. Можещи. Пелената падна. Маските се стопиха. Разбра се кой кой е и за какво се бори. Излязоха на светло мечти, стремежи, мисли, страхове, спотайвани истини... Нищо не е както преди. Всичко е различно и много по-хубаво. Тепърва ще се разгръща палитрата на благодатта, до която се докоснахме. В нашия паралел има съмишленици, семейство, приятели, хора с вяра и морал. Тези, които ще живеят и творят в новия свят. Тези, които са извън Армагедона. Които градят. Помагат. Дават. За всички, които разбраха смисъла на вселенската любов, загърбиха нисшите страсти, повярваха в Промисъла и се подчиниха на Разума. Всички онези, които изпълниха своите задачи, които загърбиха Аз-а в името на живот, посветен на Истината. Тези, които вярват и не търсят чудеса. Навлизаме в една напълно нова ера на общуване, с нови, чисти вибрации и с една подобрена матрица. Вече знаем кои сме и какво можем. Видяхме злото и се отрекохме от него. Нагледахме се на хора, оплетени в своя материален свят и неспособни да разпознаят истинското в живота. Превърнахме се в човеци, за които щастието на ближния е по-важно от собственото. Изхвърлихме остатъците от егото, разкаяхме се и поискахме искрена прошка за греховете, за греховните мисли и постъпки, за да изчистим тялото си- менталното, емоционалното и физическото. Потърсихме. И намерихме. Поискахме. И ни се даде. Работихме. Видяхме резултатите.... И никога не забравихме откъде тръгнахме, кой беше до нас и в добро, и в зло, и благодарихме за просветлението. Всичко вече ще е различно. Светът е различен. Ние сме различни. Една шепа хора, които си научиха докрай уроците и не се отказаха от крайната цел- да живеят в Раят, който е тук, на земята. Хора, които не се предадоха пред трудностите. Хора, за които смисълът на живота им е да започват своите изречения и молитви с "ние", а не с "аз". Много народ изпадна от борда. И това беше очаквано. Хора, които се взеха на сериозно. Хора, които избраха парите. Хора, които забравиха корените си. Които се дистанцираха "благоразумно" от приятелите си. Които не пожелаха да променят стереотипите си на мислене. И най-вече хора, на които им куцаше вярата. Тези, които не повярваха изпуснаха своя влак на мечтите. Влакът замина. Бъдещето вече няма да е еднакво за всички. Даже няма и да се срещаме в бъдеще с всички. Не е и необходимо. Времето пое своя ход. То заличи от списъците всички онези уж духовни личности, които се опияниха от успехите и материалните неща, отне им радостите, които трябваше да предстоят. Когато удари последният час, всеки един направи своя избор. Всичко се видя, записа и отчете. Матрицата ни има нов код. Подмениха се хора, мисии и задачи. Останаха тези, които имат силата на мисълта да продължат напред със семейството. Не моето, твоето, а НАШЕТО. Тези, които подадоха надежда на приятел в нужда, а сами имаха нужда от нея.... Тези, които се отказаха от  "полагащите" им се блага, за да спасят удавника и  без да очакват нещо в замяна. Които обичаха безусловно. И най-вече силните, които се огънаха, но не се пречупиха пред трудностите. Войната свърши. Силите са разпределени. Пътищата се разделят. Няма как да бъде другояче. За всички онези, които разбраха, че Пътят, Истината и Животът е само един и не търпи никакви отклонения- добре дошли в новия ви свят. Той вече започна. Не мислете тези, които отпаднаха. Не ги съдете, не е ваша работа. Не говорете дори за тях. Те нямат място във вашия свят. Вие положихте много усилия- за вас, за семейството, за приятелите и за вселената. Това се искаше от вас. Работихте безотказно и отговорно. Вие заслужихте живота, който предстои. Защото повярвахте в промисъла и в божествената любов. Защото се смирихте, помирихте и надскочихте материалното, тленното и временното. Сега сте частица от вечността. Божествена частица, която ще свети в новия живот. Вие ще имате всичко. Ще бъдете благословени. Закриляни. Озарени. Мечтите ви ще се разгръщат в новите страници, които ще разлиствате. Вие никога няма да се запитате дали сте щастливи- просто ще бъдете... Никога няма да усещате липса. Ще имате всичко, за  което сте мечтали. Молитвите ви са чути. За Здраве. Хармония. Мир. Любов. Благоденствие. Вие бяхте избрани да продължите напред. Това е Неговата воля. Благодарим! Амин!

Светите братя Кирил и Методий

Днес е светъл празник за всички българи, които милеем за родината, историята, културата, писмеността. Днес България има свой ден. Чрез делата на светите братя Кирил и Методий ние сме благословени да имаме в наследство най-ценното за един народ- буквите. Те са в началото на словото, на писанието, на литературата, на историческата памет на един народ през вековете. Да се прославя името им! Да почитаме винаги великото им дело! Народ без писменост не е народ, а стадо. Запалете свещ в душата си и около вас. За да ни има като народ и да бъде България! Благодарете на светците и на Бог, че сте избрани да се родите в тази велика страна. И да продължите тяхното дело.... Чрез литературата, словото и песента.... Благословена съм да съм наследничка на велик народ. Щастлива съм, че имах и все още чувствам, че имам личен празник днес. Защото най-прекрасният мъж, който имах в живота си- моят баща- носеше светлото име Методи! За мен няма смърт. Има само физическа раздяла. Затова знам, че това, което носим в душата и сърцето си се разпръсква във вселената и стига там, където е насочена любовта. Той знае, че го обичам. Чува ме. Може би заедно с мен изрича молитвата, която всеки божий ден нареждам пред кандилото. Той е навсякъде с мен- в цветето, което нося днес, в пламъка на свещта, в полъха на вятъра, който развява трибагреника ни и в сълзите, които пречистват.... Днес празнувам живота. Вярата. Любовта. И великото дело на светите братя Кирил и Методий. Както и паметта на татко. Всичко е любов. Чувствам се окриляна, благословена и закриляна. Защото помня! Помня своя род и история и ги почитам! Благодаря за всичко, с което съм дарена. Благодаря, че съм избрана да бъда частица от една велика промисъл. Благодаря на всички прекрасни хора, които имах и имам в житейския ми път тук, на земята. И знайте- продължавам напред с високо вдигната глава! Заради вас и вашите дела! Заради любовта, с която ме дарихте. Заради всички добри хора тук, които искаме да живеем в красота, хармония и благополучие. За да ни бъде! Амин!

Долетя Новата Година!

Долетя Новата Година! Чакана, бленувана, обвита в ореола на прошепнати мечти. Не се уморихме да мечтаем. Все се надяваме, че и този път съдбата ще е благосклонна към нас. И тайничко мечтаем поне едно желание да ни се сбъдне.... Вярваме все още- като малки деца. В Дядо Коледа и чувалчето с подаръци. В добрата фея и вълшебната пръчка, която сбъдва желания. В доброто, което се надяваме да ни споходи... Животът ни е низ от събития- и добри, и лоши. Всичко се случва, понякога не знаем защо точно на нас ни се случва това. Иска ни се да върнем часовника назад в едни  по-щастливи времена или да превъртим стрелките напред в едно по-хубаво бъдеще. Често се питаме какво сбъркахме или защо не получаваме това, което искаме. Вярваме, че щастието е на една стъпка разстояние и само едно нещо ни липсва, за да бъдем щастливи.... Но пък животът се случва тук и сега и той е точно такъв, какъвто ни е писано да бъде. Може би е по-лесно да се оставим на течението и да приемем нещата такива, каквито са. Без много въпроси. Без излишна драма. Нещо липсва, да. Нещо не достига. Нещо не е такова, каквото бихме искали да бъде. Животът е постоянна промяна. Някой или нещо си отива, друго идва. Може би е за добро. Вероятно трябва да сме търпеливи, за да разберем вселенската промисъл.  И да сме добри със себе си. Не за всичко сме виновни. Понякога усилията ни са напразни. Каквото е- това. Има хора, за които никога няма да сме достатъчно добри, каквото и да направим. И други, които винаги ще ни обичат- каквото и да направим. Ще има хора, които познават недостатъците ни, но въпреки това искат да бъдат до нас. И ще има такива, които с ледено безразличие ще отминават опитите ни за близост.... Тези, които останат и не се притесняват да раздават любов са истинските ни сродни души. Другите са просто мимолетни случки, макар да продължават с години. Любов не се дава насила. И не се взима насила. Когато някой ви откаже човешка близост, прегръдка, топлина или добра дума- няма какво да умувате повече. Той живее своя живот, в който няма място за вас. Който иска да ви има в живота си, бъдете сигурни, че ще положи всички необходими усилия, за да се случи това. Новата Година е и време за равносметка. Бъдете благодарни, че сте стигнали дотук. Житейската пътека е едно вълнуващо приключение с много неизвестни по пътя. Винаги нещо губим, но друго печелим. Потърсете вашето щастие в малките мигове на спокойствие около вас. Намерете вашата музика. Потърсете вашите хора, създания, гледки, случки, които ви радват. Палитрата е безкрайна.... Намерете това, което вас ви радва и го прегърнете. За другото забравете. Не дължите никому нищо. Животът си е ваш, мечтите са си ваши, копнежите също.... Цяла година предстои. Все нещо ще се промени. Дано е за добро. А когато и тази година отлети, дано да ви има, дано да сте добре, дано сте благодарни за даровете й.... Защото тя идва и си отива и никога не се повтаря. Да ви е честита Новата Година! Бъдете живи и здрави! Бъдете щастливи, смели, вярващи! Нали знаете, че понякога мечтите се сбъдват.....