Прости ми!За думите, които не изричам;
За чувствата, които не показвам ;
За неумението да те обичам….
Прости ми равнодушието,
когато ти е нужна топлота;
И мълчанието-
вместо очакваните две слова…
Прости ми суетата,
която вледенява нежността.
Моят страх
и слабост,
и безличие прости!
Как искам да съм друга…..
Но ми е нужна Вяра-
в чувствата ти, в твоята любов!
Тя само може да ми е закрила….
Намери ме!
Ти единствен
можеш да превърнеш
най-голямата ми слабост- в неземна сила!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.