Страници
02 ноември 2009
Пустиня
.
Не вярвам в спомени,
които извайват образи,
оцветени в безгрижни бои; .
В съновидения вълшебни,
измили границите
на отминалите дни.
Слънчасвам бавно,
докато ми причернее
от безмилостни лъчи.
Няма сянка.
В пустинята миражите
се топят като сълзи.
Пресъхнаха мечтите
в жаркото и пусто
лято на смъртта.
Няма дъжд.
Само пясъци подвижни-
потъвам бавно
в скръбта.
НЕВЕРНИЦА
Напусни!
Махни отровните стрели!
Няма да ме имаш.
В забрава потъни!
Не разбра ли,
че имам недовършени дела?
Чакам да се влюбя,
Да изживея мигове
на неземна красота....
Невернице,
остави ме в моята
неизпята самота.
БЕГЛЕЦ
Бягаш с думи,
с действия,
с дела...
Нараняваш ме
с фалшива обич,
с измяна
и с лъжи.
Смехът заглъхна
и не виждам вече
някогашните
щастливи дни.
Избяга някъде.
Когато трябваше
да си до мен.
Допусна дявола
на воля да вилнее
в изтерзаните души...
Не чувствам нищо.
И болка не усещам
от прекършени мечти.
Как да ти простя,
че погреба вчера,
отрече се от днес,
отказа утрешния ден?
Да те забравя ли?
Бъди беглец!
Бягай бързо
и наделече...
Забрави
завинаги
за мен.
.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.