Негативни мисли

Писна ми от черногледи хора! Накъдето и да се обърна, все ме заливат с негативни прогнози и се опитват да ми „закодират” всевъзможни провали. Колко пъти на ден изричате тези фрази: „Няма да стане!”, „Ще се разболееш!”, „Никога няма да се оправя!”, „Не мога!”, „Все по-зле ще става!”, „Ще се пребиеш някъде!”, „Внимавай да не ти оберат колата / къщата / чантата/ „ „Никой няма да ти помогне!” ……
Ние, българите, сме доказани шампиони по песимизъм. Само че дали осъзнаваме, че всяка една мисъл, изречена или не, е мощен заряд от енергия, който се стоварва с все сила върху нас и потвърждава най-ужасните ни страхове. Тогава може би си казвате „Знаех си, че така ще стане” и се успокоявате, че сте успели да предвидите идващото бедствие. А всъщност то можеше изобщо да не ви достигне, ако не бяхте насочили мислите си в посока какво ще се обърка. По принцип не е лесно да се програмира мисълта, особено когато сме свикнали да чертаем всевъзможни ужасии в главата си, но си струва усилията да опитаме. Резултатите не закъсняват, както ще се убедите сами. Психолозите отдавна говорят за възпитание на чувствата, но отскоро се заговори и за възпитание на мислите. Дори традиционната медицина започна да отдава заслуженото на мисловните ни процеси като средство за лечение, не по-малко ефикасно от лекарствата. Александър Свияш, виден руски учен и терапевт казва в своята книга „Здравето е в главата, а не в аптеките”, че мислите могат да разболяват, но и да лекуват. Всичко зависи от нас кой подход ще изберем. Предполагам, че тук скептиците ще повдигнат вежди и ще се засмеят снизходително, но нека се замислят върху болежките си и тогава да отричат очевидното.
Човешкото тяло е един съвършен механизъм, програмиран да живее щастливо и здраво 120 години. Всичко, което ни пречи да достигнем тази заветна цел е плод на нашите негативни мисли, та макар и подсъзнателни. Всички се стремим да живеем добре. Това е съвсем естествено. Дали, ако по-малко мразим, завиждаме, ядосваме се за щяло и нещяло няма да се почувстваме значително по-ведри и здрави?
Щастлива съм, че съм сред хора, които възприемат тази философия и живеят според нейните канони. Да, признавам, че срещаме недоумение в погледите, когато се заливаме от смях или се прегръщаме насред улицата, а наоколо гъмжи от мрачни и сърдити физиономии. Само че на нас не ни пука! Дано повече хора успеят да разберат , че мечтите се сбъдват, когато са искрени и желани. Дано осъзнаят, че останалата част от човечеството не са техни смъртни врагове. И да имат силата, и вярата, че могат да бъдат щастливи, така както заслужават…..Дано.